Заплахи

Проучване: България е на второ място по уязвимост към кибер атаки

Владимир Владков

Тежестта на кибер нарушенията става все по-интензивна през последните години. Именно затова експерти по сигурността в компанията Specops Software са се опитали да установят кои европейски страни са най-несигурни за своите кибер граждани. Използвани са данните от доклада на Microsoft Security Intelligence Report, анализиращ атаките за периода януари 2018 до октомври 2019 г.

Специалистите на Specops Software са изчислили коя държава най-вероятно може да се сблъска с киберпрестъпления, като са анализирали процента атаки към облачни доставчици в Azure и месечния процент на машините, които се занимават с "копаене" на криптовалути, зловреден софтуер и криптовируси.

Нидерландия е най-уязвимата европейска държава по отношение на киберпрестъпността. Това може да се дължи на големия брой входящи атаки от облачни доставчици (16.28%) към Microsoft Azure в страната. Следва България, в която са засечени 17,55% входящи атаки. На трето място е Беларус (10,83%), следвана от Украйна (10,35%) и Босна и Херцеговина (7,06%). Великобритания е на 17 място заради по-големия брой облачни атаки в сравение с други европейски страни. Според изследването Ирландия е най-малко уязвимата страна в Европа, с най-нисък риск за всяка категория, с изключение на атаките от облачни доставчици, като Azure Security Centre е засякъл 0,36% входящи атаки към Azure.

Откриване на облачни атаки:
За Нидерландия е отчетен най-голям брой входящи атаки от облачни доставчици, като данните сочат, че 16,28% от профилите в Azure облака са се сблъскали с пробиви. На второ място е е България с 11,68%. Сред другите страни по този показател са Франция (2,73%), Великобритания (2,02%) и Финландия (1,72%).

Откриване на копачи на криптовалути
В Беларус са засечени най-голям брой копачи на криптовалути средно на месец, като 0,42% от машините се сблъскват с този проблем. Следват Украйна (0,33%), Босна и Херцеговина (0,25%) и България (0,17%). Най-неуязвимата страна е Ирландия, където само 0,01% от машините изпълняват задачи по копане на криптовалути. Нивото на тази дейност в страни като Великобритания, Норвегия, Дания, Швейцария, Швеция, Финландия, Австрия, Германия и Нидерландия, е 0,02% от машините.

Откриване на зловреден код
И по този показател Беларус е на първо място в Европа, като средно 10.,17% от машините в страната се сблъскват всеки месец със зловредни програми. На второ място е Украйна (9,57%), следвана от Босна (6,76%), Румъния (5,92%) и България (5,66%). Тук отново Ирландия е най-безопасната страна, като само в 0,7% от машините на островната държава е засечен зловреден код средно на месец.

Откриване на криптовируси
0,09% от машините в Украйна се заразяват на месец с криптовирус, което превръща потребителите в страната в най-уязвими към искане на откуп. Втората най-уязвима е Беларус с 0,06% от машините, следва Босна с 0,05%, а четвъртото място по уязвимост към криптовируси си поделят България, Румъния, Унгария, Латвия, Гърция и Хърватска с 0,04% от машините. Повечето останали страни в Западна и Северна Европа е засечен заразяване с криптовирус в около 0,01% от машините всеки месец.

Проучване: България е на второ място по уязвимост към кибер атаки

© Specops Software


Коментирайки високия риск от киберпрестъпност в много европейски страни, анализаторът Айме Равакон от Specops Software предложи три съвета за намаляване на риска от атаки:
  1. Спрете да използвате повторно едни и същи пароли. Когато използвате повторно паролите си, "се отваряте" към киберпрестъпления, тъй като нападателите използват вашата информация за вход от един сайт, за да атакуват друг сайт.
  2. Използвайте многофакторна автентификация. Много онлайн услуги предлагат многофакторна автентификация, но твърде малко хора се възползват от този допълнителен защитен слой. Тази проста стъпка отнема само минута, но може да ви предпази да се превърнете в жертва на киберпрестъпление.
  3. Не кликвайте върху странни линкове. Фишинг имейлите са създадени да изглеждат истински и дори могат да изглеждат, че са изпратени от хора или организации, които познавате. Но кликването върху връзки в фишинг е-писма може да отвори задна вратичка за нападатели.
Снимка: Pixabay.com




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X