Законодателство

Адекватни ли са мерките на държавата срещу платформите за споделено настаняване?

Иван Гайдаров

Непоследователност, липса на елементарна съгласуваност на предлаганите промени със съществуващото законодателство и опит да се прехвърлят административни функции на частни дигитални платформи. По този начин определиха от Българската стартъп асоциация (BESCO) предложените от народните представители Валери Симеонов и Менда Стоянова промени в Закона за държавния бюджет, които вменяват на собствениците на апартаменти, предлагани в сайтове за споделено настаняване като Airbnb и Booking.com, задължението да категоризират своите обекти.

На пресконференция в БТА, от BESCO бяха категорични, че същественото притеснение в случая е свързано с начина, по който въобще се прави политика в тази посока. "Това е тема, касаеща хиляди млади хора, които са си купили имоти и ги изплащат по този начин. Запушването на този канал ще ги постави в много трудна ситуация. Има и много съпътстващи бизнеси, чиито обороти идват точно от хората, посещаващи за няколко дни градовете, а те преимуществено използват услугите на дигиталните платформи. Когато става дума за толкова много засегнати хора, всяка промяна трябва да мине по нормалния законотворчески процес, а не по начина, по който се прави това в момента. Нужна е оценка на въздействие, обществено обсъждане, в което да участват всички заинтересовани страни, и да се вземе най-доброто възможно решение", обясниха от асоциацията и добавиха, че професионалните организации категорично подкрепят идеята този бизнес да бъде регламентиран по-добре, "но практиката да се вкарват предложения между двете четения на бюджета е лоша и трудно може да доведе до създаването на добро законодателство".

Иван Янакиев, Борис Павлов, Добромир Иванов и Иван Василев от BESCO

Иван Янакиев, Борис Павлов, Добромир Иванов и Иван Василев от BESCO


Борис Павлов, управител на фирма за мениджмънт на апартаменти, давани под наем краткосрочно през дигитални платформи, от своя страна даде примери за това как предлаганите промени не са съгласувани дори със Закона за туризма и Наредбата за изисквания към местата за настаняване.

Пример за това е изискването на един член от закона за поставяне на табели в близост до входа, на които да са обозначени фирмата, седалището, името на управителя и телефон за контакт, след като в предходната алинея се казва, че с тази дейност могат да се занимават и физически лица.

Друг пример, даден от Борис Павлов относно Наредбата за изисквания към местата за настаняване от август 2015 г., е как в нея е записано, че местата за настаняване трябва да разполагат със стационарен телефон и табло с разпечатани туристически брошури – изисквания, напълно неадекватни към днешна дата и дигиталния свят, в който живеем.

"На България ѝ е необходим регламент, който да не нарушава принципите на свободния пазар, да е в крак с времето и да е направен по начин, по който не засяга интересите на никого. Имаме шанс да създадем първия по рода си регламент за феномените на дигиталната икономика и да послужим като пример за други държави как може една иновативна услуга да действа в синхрон със законодателството. За целта обаче определено не е нужно да създаваме предпоставки за забрана на глобални платформи, каквито има в ограничен брой държави като Иран и Северна Корея", обединиха се участниците в пресконференцията.




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X