Софтуер

Здравеопазване и социални грижи през призмата на високите технологии

Computer World

Иван Гайдаров

През последните години българската индустрия често е критикувана, че значително изостава в технологично отношение в сравнение с развитите пазари. Констатацията е в сила за всичките ѝ сегменти, в това число и здравеопазването. В последно време обаче, именно в тази сфера има все повече примери за различни проекти, които отговарят достойно на отправените упреци и поставят България на глобалната карта на съвременната медицина.

Два от тях бяха представени в рамките на провелата се наското 14-та Национална конференция по е-здравеопазване, организирана от ICT Media – единията, свързан с приложението на изкуствен интелект в онлайн система за записване на часове, а вторият – с осигуряването на по-дълъг и достоен живот за възрастните хора в рамките на техните домове.

Чатботът с изкуствен интелект на Медицински комплекс "Д-р Щерев"

Проектът за изграждане на чатбот с изкуствен интелект в клиниката за лечение на безплодие, фетална медицина и репродуктивни технологии МК “Д-р Щерев” стартира през февруари 2017 г. Болницата получава предложение от българското представителство на Progress дa участва в пилотна инициатива за внедряването на чатбот системата с изкуствен интелект за записване на часове, базирана на платформата на софтуерния гигант Darvin.ai.

Нашата болница не би могла да съществува без използването на високи технологии, но пък високите технологии в медицината няма как да се развиват без наличието на иновативни ИT решения, които да използваме в ежедневната си практика”, обясни по време на презентацията си Иван Тодоров, административен директор и председател на Съвета на директорите на болничното заведение.

През март месец 2017 г. към проекта са привлечени и Viber, които изграждат чат канал на медицинския комплекс, а месец по-късно чатботът е внедрен. След близо година тестове в реална среда и някои подобрения, през декември 2017 чатботът става част от чат канала на новата интернет страницата на болничното заведение.

Към днешна дата чатботът е изцяло интегриран във вътрешната болнична информационна система. Той е базиран е на иновативната платформа за автоматизация на бизнес процесите с изкуствен интелект – Native Chat – разработка на българския екип на Progress. Това му позволява да разбира и работи със съществуващите в информационната система данни, така че да може да “разговаря” с пациентите. При наличието на по-сложен проблем, чатботът насочва пациента към оператор за специализирана помощ”, обяснява Иван Тодоров, като добавя, че за разлика от традиционните чатботове, които следват предварително зададени сценарии, създадените с NativeChat решения могат да се справят и с непредвидени въпроси, тъй като имат способност за обработка на естествен език. Това подобрява контекстуалното разбиране, точността и прогнозирането на разговорите.


Здравеопазване и социални грижи през призмата на високите технологии

© Computer World, Computerworld.bg

Основното предимство на тези чатботове е, че те успяват да извлекат цялата нужна информация от изреченията на потребителя и по този начин се намалява броя на нужните въпроси до постигането на крайната цел. Подадената от потребителя комуникация се използва за проверка и анализ от болничната информационна система и той научава в рамките на секунди какви са свободните часове. Това спестява време на пациентите и намалява натовареността на контактния ни център”, обръща внимание още административният директор на МК “Д-р Щерев”.

След внедряването на чатбота, Progress извършват няколко подобрения, като добавят функционалност за адаптивен дизайн и поведение за мобилни устройства, тъй като в момента около 60% от комуникацията в интеренет минава именно през такива. Освен това, софтуерният гигант добавя и нови възможности за езиково локализиране.

За изминалите близо 2 години 14 600 пациенти са провели разговор с него през Facebook Messenger, Viber и чат канала на сайта на клиниката, като се обменени и 40 880 съобщения. Успешно записаните часове през него за този период са 11 200. Освен това, към днешна дата 47% от всички записани часове в специалностите, позволени за запазване чрез автоматична система, са направени онлайн, а капацитетът на контактния център да приема нови телефонни обаждания се е увеличил с 30%. Пациенто-потокът също бележи ръст от 26% за период от 22 месеца след въвеждането на услугата.

Въпреки успешните резултати, екипът на МК “Д-р Щерев” не мислят да замразяват проекта и вече имат предвидени няколко подобрения, които трябва да са факт в рамките на тази година. Между тях са внедряването на функционалност за анализ на потребителските емоции на базата на изписаните съобщения; персонализация на бота, при която той ще извършва предварителен анализ на проведените в миналото разговори с текущия потребител и ще може да започва разговора по много по-естествен и целенасочен начин; възможности за гласов чат и т.н.

SAAM (Active Ageing through Multimodal coaching – SAAM)

Между постиженията на технологиите и техния ефект за хората има една липсваща сглобка, която ние отдавна търсим и намерихме в този проект, който е първият по “Хоризонт 2020”, управляван от български координатор в лицето на Балканския институт по труда и социалната политика, и е насочен изцяло към България. Тази сглобка са социалните кръгове и социалната среда, която би могла да се активира, а често не го прави. Ако направим тази връзка между високите технологии в здравеопазването и социалните кръгове, бихме си спестили много ресурси и като време, и като финанси, и като технологии, и като информация”, започна представянето на проекта проф. Тодорка Костадинова, д-р на медицинските науки, след което даде думата на Йордан Димитров, оперативен мениджър на Балканския институт по труда и социалната политика, който представи в подробности разработваната платформа.

Основната цел на този проект е насочена към това да се удължи животът на възрастните хора в собствения им дом – колкото се може в по-добро здраве и с повече активности. Той се фокусира върху няколко основни неща – да вкараме технологиите в домовете на възрастните хора по един начин, по който не се натрапват и им помагат; да предоставя различни видове интегрирани услуги в посока социална сфера, здравословен начин на живот и превенция и да ангажира възрастния човек в една по-голяма комуникация и взаимодействие с т.нар. социални кръгове”, обясни Йордан Димитров, като подчерта, че идеята “не е да вкарваме в живота на възрастния човек различни продукти, аватари или холограми, които да заместват човешата връзка”

Самият проект представлява интернет платформа, виртуален асистент, който подкрепя ежедневието на възрастния човек чрез събиране на различни видове информация, най-вече чрез сензори, за отделни негови функционалности и части от неговото ежедевие. Тази информация се обработва от системата и чрез различни приложения, създадени специално за нея, се предлагат различи видове решения и подкрепа.


Здравеопазване и социални грижи през призмата на високите технологии

© Computer World, Computerworld.bg

Освен това, системата ще наблюдава жизнените функции и приемането на медикаменти, като ще установява и промени в настроението и поведението на възрастните хора. Други нейни функционалности са предотвратяването на рискови ситуации, сигнализиране при злополуки, отправяне на препоръки за здравословно хранене и занимания в свободното време и т.н.

Основният акцент е в цялата тази подкрепа, която трябва да осигурява системата, да вкараме и социалните кръгове на възрастния човек. Под социални кръгове се имат предвид семейство, съседи, приятели, хора, които живеят в неговото населено място и професионалните кръгове – социални грижи, личен лекар и т.н. При използването на платформата нямаме връзка само между човек и система, а самите социални кръгове също влизат и стават част от взаимодействието в нея”, разкри още оперативният мениджър на Балканския институт по труда и социалната политика.

Вече са разработени и първите базови за платформата устройства - интелигенен електромер, сензори за локализация в помещения, сензори, вградени в матрака на възрастния човек и такива за заобикалящата го среда, които също предоставят информация. Освен това, вече има разработени и преносими датчици, които се поставят в гривни, колани, колиета и могат да предават данни за движение, продължителност на говор и т.н., на базата на които се взимат решения в последствие. Не на последно място, проектът ще снабди възрастните хора, които нямат свои, с мобилни устройства – смартфони или таблети. Цялата информация към и от платформата ще минава през локален портал, като единственото, което трябва да има възрастният човек в дома си, е интернет връзка.

Основният начин на предоставяне на услуги е чрез т.нар. модули за подкрепа. Практичните модули, валидирани сред потребителите, са “Мобилност и активност”, “Сън”, “Социална дейност”. Имаме и три теоретични разработки, валидирани само в лаборатория, които са “Сърдечно здраве”, “Памет” и “Здравословно хранене””, изброява Йордан Димитров.

В резултат на реализацията на платформата, координаторите на проекта SAAM се надяват възрастните хора да получат подкрепа за установяването на редовен контакт с техните роднини, приятели и съседи, както и с по-широкия социален кръг. Самата система ще предлага на вниманието на потребителите си социални и културни събития, както и групови дейности според интересите на конкретния човек. Едновременно с това, тя ще осигурява възможност за директна връзка със здравни специалисти, доставчици на социални услуги, доброволци и работодатели.

Това са само два примера за успешна дигитализация на българския сектор на здравеопазването и социалните грижи. Те показват, че амбицията и желанието да се работи в полза на пациента носят ползи за всички участници в процеса, а реализацията на повече такива инициативи ще превърне страната ни в едно по-удобно и сигурно място за живот.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X