Софтуер

Комплексът по хуманитаристика към СУ създаде историческа ГИС на Тракия

Computer World

Иван Гайдаров

Екип на Университетския комплекс по хуманитаристика “Алма Матер” към СУ “Св. Климент Охридски” е създал историческа ГИС карта на Тракия, която проследява развитието на почти целия балкански регион през вековете. Това стана ясно по време на представянето на резултатите от изпълнението на проект “Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер” (УКХ „Алма Матер”), което се проведе в Центъра по археометрия към висшето учебно заведение. Знаковият проект е финансиран от Фонд "Научни изследвания" (ФНИ) към МОН в рамките на конкурс “Държавни университетски научно-изследователски комплекси (ДУНК)”. Затова и резултатите от проекта бяха представени именно в Центъра по археометрия, който също е изграден на проектна основа.

Представянето на резултатите по проекта “Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер” беше открито от проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ, който определи инициативата като “едно от най-успешните начинания на СУ в последните 10 години”. “Този комплекс даде възможност на учени, които нямаха финансиране и достъп до инфраструктура, да си осигурят необходимото за развитието на широка палитра от различни хуманитарни и социални науки. Проектът подкрепи младите учени, които имат най-много нужда от това”, категоричен беше ректорът на СУ.

Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер” е част от общо три подобни центъра, създадени през 2009 г. към Техническия, Медицинския и Софийския университет. В началото беше предвидено те да бъдат финансирани с по 30 млн. лева, след което сумата беше редуцирана на 15 млн. лева, а в крайна сметка финансирането възлиза на 4,4 млн. лева”, припомни от своя страна и бившият ректор на най-голямото висше учебно заведение проф. Иван Илчев.

Историческа ГИС на Тракия

Проектът за създаване на историческа географска информационна система, проследяваща развитието на област Тракия през вековете, цели да събере на едно място различни видове данни – археологически, писмени извори, епиграфски паметници и т.н. - за да даде на професионалната общност един целокупен източник на информация за почти цялата територия на Балканския полуостров и то в широк исторически диапазон.

Проектът за историческа ГИС карта на Тракия е интердисциплинарен. Неговият замисъл е да се съберат данни от различните периоди, географски затворени в областта Тракия. Тук обаче не става дума за съвременното разбиране за този район, а за почти целия Балкански полуостров, защото в картата фигурират данни от праисторията, през гръцкия и римския период, Средновековието (славянското нашествие, Византия, заселване на българите, българска държава, османска държава), до съвременната българска държава. За момента в демографски аспект екипът на проекта се ограничи до 1921 г., тъй като тогава е първото преброяване след Първата световна война. Иначе платформата разполага и с богат снимков материал, с който се онагледява промяната в някои градове през годините”, разказа Добромир Добрев, административен директор на Университетски комплекс по хуманитаристика “Алма Матер”.


Комплексът по хуманитаристика към СУ създаде историческа ГИС на Тракия

© Computer World, Computerworld.bg

По думите му основните предизвикателства пред екипа на проекта идват от факта, че за много периоди има прекалено ограничено количество информация по отношение на демографията, като това важи дори за османския период, за който единствените данни за населението могат да бъдат открити в данъчните регистри.

Обмисляме варианти как историческата ГИС карта на Тракия може да помогне на туристическата индустрия и държавната администрация. В момента обаче, тя е изцяло насочена към изследователите, тъй като съдържа изключително интересна информация, част от която се публикува в дигитален вид за първи път. Освен това, при създаването ѝ екипът успя да изведе някои твърдения, които с времето могат да се превърнат в открития. Такова е например тезата, че османските пътища се променят с времето по простата причина, че камилите в керваните нямат копита и не могат да вървят по старите римски пътища”, сподели плановете за развитие на платформата Добромир Добрев, като добави, че оттук нататък предстои още много работа и обработването на големи количества данни, за да бъде събрана и качена и информацията за османския период.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X