Софтуер

Изкуственият интелект ще доведе до неочаквани резултати

Computer World

Александър Главчев

Невронните мрежи и изкуственият интелект (AI, ИИ) не са нещо ново, като някои бизнеси използват подобни системи от години. Това, което се променя са начините за тяхното използване и скоростта, с която те могат да бъдат внедрявани. Така започна презентацията си Анди МакДоналд, експерт в сферата на софтуерната техническа документация и съосновател на Information 4.0 Consortium. На него бе поверена откриващата лекция на конференцията Evolution of TC 2018, която се проведе на 31 май и 1 юни в София.

По думите му все още не е създаден изкуствен интелект, който да е способен да създава самостоятелно например смислени текстове. Въпреки, че вече има медии, значителен брой статии в които се подготвят от машини, там все още става въпрос за извличане на информация от вече съществуващи материали. Също така все още е необходимо човек да преглежда текста, за да е сигурно, че той носи стойност на читателя.

С други думи в тези системи все още липсва истинският интелект.

Какво обаче означава AI?

Според МакДоналд цел много от проектите, обединени под това съкращение, всъщност е т.нар. Artificial general intelligence (AGI). Това са системи, които да могат да заменят човека при определени дейности. Това включва учене, планиране, комуникация с използване на естествен език и т.н., както и, разбира се, високо ниво на автономност.

Става дума за системи с относително тясна сфера на използване, които могат да бъдат обединени зад термина “слаб ИИ”. Такива са самоуправляващите се автомобили, софтуерите за разпознаване на лица и т.н.

Съвременните ИИ разработки, като Watson на IBM и Siri на Apple разполагат с големи изчислителни възможности, но спрямо човека изостават по другите два показателя, автономност и социални възможности. Всъщност при тях нивото е съвсем примитивно. “Watson е горе-долу толкова интелигентен, колкото човек в кома”, подчерта МакДоналд.

Програмата AlphaGo, която през 2015 г. стана първата успяла да победи професионален Го играч, е малко по напред в споменатите две области. Чрез машинно дълбоко учене тя е усвоила на играта. Всъщност системата е извела свои стратегии на базата на всички игри, до които е имала достъп. Тя е използвала подходи, които е трябвало да бъдат внимателно анализирани, така че да бъдат разбрани от хората.

“Именно в такава насока ИИ ще промени нещата – ще дава неочаквани резултати”, обясни МакДоналд. С други думи тези решения решения ще предлагат подходи, за които човек трудно би се сетил.

Интересна ситуация е била наблюдавана, когато от Google (AlphaGo е разработена DeepMind, която е част от холдинга Alphabet) са изправили програмата срещу друг ИИ, без да ѝ казват какво точно да прави. Втората машина просто е трябвало да “говори” с AlphaGo. Един от резултатите от експеримента е, че е машините са създали свой собствен език. Освен това, поради някаква причина, едната от тях се е опитвала да “обсеби” диалога, т.е. налице е бил опит за доминация.

“Това е било неочаквано и е сигнал, че в бъдеще трябва да се замислим докъде бихме искали да стига или да не стига изкуственият интелект”, посочи още Анди МакДоналд.

Трудно е да се предвиди, кога ще можем да говорим, че AGI стъпалото е достигнато. През 70-те години на миналия век очакванията са били, че това ще стане след около 20 години. В момента прогнозите варират от 20-30, 100 години и дори – никога.

Ефектът върху техническите документатори

Една от основните насоки, в които се работи в момента е машините да могат да наблюдава околния свят и да използват получената информация за решаване на проблеми. В момента софтуерите за дълбоко учене и за работа с естествени езици не разбират текстовете, които четат. Следващата стъпка в тази насока ще бъдат когнитивните системи.

Също така, занапред информацията ще става все по-молекулярна и обединяването ѝ ще бъде спонтанно, в зависимост от контекста. МакДоналд нарича това Информация 4.0.

Някои от технологиите, които ще променят работата на техническите документатори през идните години са виртуалните асистенти и т.нар. контекстуални брокери. Допълнената реалност (AR) пък ще промени начина за представяне на информацията, a блокчейн ще помага при сигурността и ще предоставя проследимост на данните.

Един от основните проблеми е разбирането на това какво всъщност представлява контекстът. Трудната част в тази насока не отчитането на например локацията на човека, а предугаждането на неговите намерения. Също така подаваната информация трябва например да съответства на нивото на знания на дадения потребител.

По думите на МакДоналд една от целите на споменатия в началото Information 4.0 Consortium  е създаването на API (приложно-програмен интерфейс) който да помага за разбирането и предвиждането на човешките действия. Задаването на параметрите на контекста, който да се взима предвид, пък ще е в ръцете на разработчиците на продукти.

Според него всичко топва ще доведе до техническа документация, която ще се “сглобява” по интелигентен начин от външни източници според нуждите на потребителя.


Изкуственият интелект ще доведе до неочаквани резултати

© Computer World, Computerworld.bg

Evolution of Technical Communication се организира от българското поделение на tekom, най-голямата професионална организация на техническите комуникатори в Европа. Събитието предлoжи на гостите си два паралелни потока от лекции на 31 май и три серии от уъркшопи на 1 юни. Конференцията се провежда ежегодно от 2010 г., като tekom са нейни организатори от 2015 г.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X