Софтуер

Очаква се кадастралните карти да обхванат 80% от територията на България

Computer World

Българската неправителствена организация ГИС Алианс отбеляза Световния ГИС Ден 2017 с провеждането в София на международната конференция „Inspire21 – Дигитална България“. На нея български и чуждестранни експерти от Холандия, Германия и Чехия представиха своя опит при дигитализирането на кадастрални системи и обществени услуги.

При откриването на конференцията Александър Лазаров, председател на ГИС Алианс, подчерта значението на дигитализацията в дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

„Агенция по кадастър е една от институциите, в която дигитализацията е заложена още с въвеждането на Закона за кадастъра и Имотния регистър, приет през 2001 г. По силата на този закон, информацията за кадастъра и собствеността се поддържат изцяло в цифров вид и това даде възможност на агенцията да реализира голям брой електронни услуги. Натрупаният опит през годините е една добра предпоставка за успешно внедряване на INSPIRE в България, а конференцията по повод Световния ГИС Ден, организирана от ГИС Алианс, събира на едно място международния и български опит, за да подпомогнем българската администрация при въвеждането на директива INSPIRE“, каза той.

Дигиталният опит на Холандия представи Хендрик Вестербеек от местната кадастрална агенция. Той запозна присъстващите с политиката на страната си по приемане и прилагане на директива INSPIRE, както и етапите на реализиране на тази политика. Още през 2008-2011 г. е изготвена от холандските власти рамка на организационна и технологична стратегия, в която се включват министерства, агенции и университети. В момента се работи по план за действие 2014-2020 г. за нова визия, подготвяна от „златния триъгълник“ - университети, публични и частни партньори.

Предизвикателствата пред българския кадастър бяха представени от Георги Гладков от АГКК. Той подчерта, че най-голямото предизвикателство пред службата е да завърши кадастралната карта и териториалните регистри на страната, като крайната цел е да бъде създаден един мултифункционален кадастър и разширяване на неговия обхват чрез надграждане със допълнителни специализирани данни, като надземна, подземна инфраструктура и други.

Друго сериозно предизвикателство е развитието на агенцията като национална структура, която да реализира цялостния процес по регистрация и вещни права в единен поземлен регистър и да предоставя услуги създавани за поземлената администрация в България.

Той посочи още като трудност в своята работа липсата на достатъчно съдействие от други държавни институции. „Ниският приоритет на политиките свързани с пространствени данни и тяхното прилагане са основна спънка, от която произтича липсата на съдействие на останалите институции, които виждат в това по-скоро допълнително финансово и ресурсно натоварване, без да оценяват бъдещите ползи“, каза Гладков.

Практиката показва, че в нито едно ведомство няма организиран екип и вътрешно организационна структура, в чиито функции да е записана пряка отговорност по закона за пространствени данни. От там следва, че няма как да има и подготвени експерти, които да натрупват с времето опит и да работят целенасочено с ГИС в по-дългосрочна перспектива.

От създаването на Агенцията по геодезия, картография и кадастър досега са създадени кадастрална карта и кадастрални регистри за близо 25% от територията на страната, каза пред присъстващите запозна Валентин Йовев, заместник-министър на МРРБ. С добавянето на КДС за урбанизираните територии, където не е имало кадастрална карта, този процент ще нарасне съществено, може би до 70-80%. Кадастърът е обхванал всички областни градове, над 110 общински центрове и над 700 други населени места. „Остават да бъдат покрити множество малки население места с малко население“, поясни той.  





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X