Софтуер

5 водещи тенденции за бъдещето на ГИС

Computer World

Тихомир Иванов

Малко хора знаят, че терминът “географска информационна система”, или “ГИС”, датира от 60-те години на миналия век. Тогава е положено и началото на тези технологии чрез работата на Роджър Томлинсън - бащата на ГИС - върху канадския земен фонд през 1962 г. и след това. Т. е., светът на географските информационни системи е само на около 50 г., но днес той прави живота ни такъв, какъвто го познаваме, дори и да не го осъзнаваме. Във всеки съвременен телефон, автомобил, кораб, камион, самолет, във военна индустрия, в прогнозата за времето, в превенцията, реакцията и анализа на бедствия, в космическата индустрия, в държавната администрация, в обществените услуги… Без ГИС бихме се почувствали не като в началото на 60-те години на 20. век, а като в Средновековието.

Колкото и модерни да са географските информационни технологии днес, те се развиват много бързо и затова постоянно се повтаря, че те са бъдещето, макар че и днес са навсякъде около нас. Това развитие постоянно ни кара да се чувстваме така, все едно че сме на ръба на нещо голямо. И това всъщност не е илюзия. Прогресът не спира, възможностите за работа стават все по-разнообразни… Както казва Джак Дейнджърмонд, един от основоположниците на ГИС: “приложението на ГИС се ограничава единствено от фантазията на тези, които я използват".

Така стигаме и до логичния въпрос: Какво следва? Как ще еволюират тези технологии и как ще променят бъдещето ни?

Обогатена реалност

Една много важна тенденция, която се развива в момента, е обогатената (аугментираната) реалност - свят, който е хибрид между физическата и виртуалната реалност. Най-лесният начин за един обикновен човек да я изпита, е като използва някакво мобилно приложения за обогатена реалност на смартфона или таблета си. Такива вече има много - туристически (Nokia City Lens, Wikitude World Browser, Yelp Monocle, Layar), образователни (Google Sky Map, FETCH! Lunch Rush, GeoGoggle, ZooBurst, Acrossair), игри (Paintball, Parallel Kingdom, Google Ingress, SpecTrek)... Интересни и полезни приложения са Theodolite, което наслагва богата топографска информация върху реалната картина, която се вижда на екрана на мобилното устройство чрез неговата камера, или пък Car Finder, с което никога няма да имате проблем с откриването на автомобила си на огромни паркинги - то създава виртуален маркер на местоположението на превозното средство и наслагва тази информация върху реалната картина, видима на екрана на устройството, като в допълнение показва на какво разстояние е автомобилът и коя е посоката към него. Google Street View също предлага обогатена реалност, достъпна за всеки. С тази услуга човек може да обиколи света, без да става от леглото.


5 водещи тенденции за бъдещето на ГИС

© Computer World, Computerworld.bg

Необятни са възможностите, които предлагат устройствата в джобовете ни и приложенията за тях, а същевременно са само малка част от това, което ГИС предлагат!

Всичко това е много лесно за употреба, като същевременно е революционно. Не е нужно да чакаме Google Glass да стане масов продукт, за да изпитваме обогатената реалност всеки ден. Тя е тук и такива проекти само ще разкрият нови възможности за развитието й.

Навигация на закрито

Колко пъти сте се чудили къде точно се намира конкретен магазин в мола? Или тоалетната? Или пък накъде да вървите за даден изход на непознато летище? Били ли сте в Лувъра? А в огромен конгресен център, където има изложение на стотици компании, придружено от различни забавления? Огромните закрити пространства, в които ни се налага да се ориентираме почти ежедневно, са интересно предизвикателство за ГИС. Навигацията в тях е затруднена поради факта, че не може да се разчита на GPS на закрито, но напредъкът при Wi-Fi и Bluetooth свързаността, както и развитието на мобилната инфраструктура на телекомите, проправят пътя и за иновациите в тази сфера.

Една от обещаващите инициативи в навигацията на закрито е организацията In-Location Alliance, обединяваща около 100 компании от областта на мобилните и геопространствените технологии. Тя е основана през август 2012 г. от над 20 компании, целящи със съвместни усилия да засилят иновациите и пазарното навлизане на навигацията на закрито чрез пилотни проекти, верификация на бизнес модели и работа по архитектури с цел оперативна съвместимост.


5 водещи тенденции за бъдещето на ГИС

© Computer World, Computerworld.bg

Google също работи в сферата на навигацията на закрито чрез Google Maps и понастоящем предлага и такива услуги.

Със сигурност навигацията на закрито е част от бъдещето на ГИС. Пазарът ще го изисква и ще създаде нови бизнес възможности. И, в този ред на мисли, съвсем логично е да очакваме и приложения и услуги, предлагащи едновременно навигация на закрито и аугментирана реалност.

Краудсорсинг 

Може би най-добрият пример за краудсорсинг е Wikipedia, където огромен брой хора създават и редактират съдържание доброволно. Това е страхотен метод за набиране на информация, но не е лесно да се намери правилния подход към него. Много проекти, разчитащи на доброволната помощ на голям брой ентусиасти, са се проваляли. Някои обаче са много успешни. И далеч не става въпрос само за Wikipedia.


5 водещи тенденции за бъдещето на ГИС

© Computer World, Computerworld.bg

Един чудесен пример от света на географските информационни системи е приложението Waze, което Google неотдавна придоби за $1 млрд. То разполага със сериозна общност от потребители, които доброволно и самоинициативно добавят в реално време данни за пътния трафик, като така потенциално спестяват на останалите потребители на Waze време и пари.

Друг добър пример е OpenStreetMap - онлайн карта на света, която постоянно е обогатявана и коригирана от доброволци. Всъщност, вече голяма част от онлайн картите разчитат поне отчасти на информация, подадена от потребители, включително Google Maps.

Но може би мощта на краудсорсинга в ГИС си проличава най-добре при големи природни бедствия. Съвсем пресен пример за това е тайфунът Хайян, известен още като Йоланда, който сполетя Филипините на 8 ноември. Официалната статистика сочи, че загинаха 1839 души, 2624 бяха с различни наранявания, а 84 не бяха открити. Оттогава към Филипините започнаха да се стичат помощи на стойност стотици милиони долари. В акциите се включиха както организации като Армията на спасението и Червения кръст, така и други, по-технологично ориентирани, като MapAction, която помага със ситуационни информационни карти, или пък онлайн общностите на Geeklist и The Standby Task Force, които организираха хакатони, координирани кризисни картографски инициативи и отворени дискусии.

Сред технологичните кампании в помощ на Филипините е #hack4good на Geeklist. Този проект включва краудсорсната интерактивна карта, която предлага информация за състоянието на училища, локацята на станции за помощ, наличието на чиста вода и дори за Интернет свързаността с помощта на информация от доброволци и от Twitter.

Паралелно бяха стартирани и много други технологични проекти в помощ на Филипините. Само в рамките на Geeklist се появиха около 15 отделни кампании.

Очевидно, технологиите все повече повлияват начините, по които хората реагират на природни бедствия. Социалните мрежи постоянно поддържат света информиран за положението във Филипините чрез статуси, туийтове, снимки и клипове. Разбира се, случва се и така, че в платформи, като Twitter, Facebook, Google+ и YouTube, се появява и твърде много ненужен “шум” за такива събития, но с помощта на технологии за сондиране и извличане на важната информация (които се настройват чрез machine learning механизми) този “шум” може да се елиминира. Така доброволческите геопространствени инициативи могат да разчитат предимно на полезни, филтрирани данни и да са още по-бързи и ефкетивни. Един от начините за подобно филтриране е употребата на SwiftRiver - безплатна платформа с отворен код, която може да се научи коя информация е важна и коя да бъде игнорирана. Също така могат предварително да бъдат задавани и доверени източници, които автоматизирано да се следят постоянно.

Такива технологии и инициативи ясно показват как краудсорсингът не е просто поредната стъпка към оптималния път до мола, а може да спасява животи. Затова и се очаква ГИС да предлагат все повече възможности за свободно взаимодействие с потребителите.

Потребителският интерфейс

Разпространението на устройствата със сензорни екрани с най-различни размери скоро ще промени всичко, което виждаме и правим при ежедневното ни взаимодействие с технологиите. Все още редица уеб сайтове и услуги са по-подходящи за боравене с мишка и клавиатура, но се наблюдава бърз преход към оптимизацията за сензорни екрани. И тази оптимизация не включва само поддръжката на дисплеи с различни размери и на пръстови жестове. Тя означава изцяло различно потребителско изживяване - много по-интуитивно и контекстуално, отколкото преди. Например, идеята е, че, ако е нужна корекция на данните за някой обект, потребителят е достатъчно да вижда само инструментите, небоходими за тази задача, при това без значение на какво устройство работи и дали използва пръсти или мишка.

В допълнение потребителите търсят все по-красиви и приятни за употреба карти. Вижте Foursquare Time Machine, например. Все по-често ще виждаме и по-модерни и красиви потребителски интерфейси, и по-модерни и атрактивни карти в унисон с тях.

3D карти

Разбира се, няма как след предното изречение да не спомена и навлизането на триизмерните карти. Такива има не от днес или вчера, но все още не са масово явление.


5 водещи тенденции за бъдещето на ГИС

© Computer World, Computerworld.bg

Понастоящем картови 3D данни могат да бъдат създадени по няколко начина, например чрез LiDAR (light identification detection and ranging - технология за получаване на информация за отдалечени обекти, чрез активни оптични системи, използващи явленията на отражение на светлината и нейната дисперсия в прозрачна и полупрозрачна среда) и фотограметрично моделиране. Според Ноам Розенфелд, автор в GIS Lounge, в бъдеще може да се премине към “изцяло нов векторен стил с облачни точки заради тяхната точност и вече да няма генерализирани линии и полигони”, защото, ако са налични LiDAR данни, показващи контура на дадена сграда с отклонение от под един метър, няма смисъл сградата да бъде генерализирана до полигон с неточност от над 1 м. 

ГИС като професия

Общата тенденция е географските информационни системи да стават все по-прости и лесни за употреба от потребителите, но все по-комплексни и сложни отвътре. Развитието им и в двете посоки разкрива най-различни нови възможности за професионална реализация. Има нужда както от традиционните оператори на карти, които чертаят линии, създават полигони и работят по т. нар. POI (points of interest), така и от специалисти, разработващи необходимия софтуер за тази дейност, от инженери, създаващи нови сензори и устройства за улавяне и предаване на данни, от съвсем нови професионалисти, които могат да вникнат в Интернета на нещата, от 3D визуализатори, от експерти в сферата на социалното общуване и мобилните технологии, от умения, свързани с облачните технологии… Възможностите за развитие на ГИС наистина са ограничени само от въображението на хората, професионалното развитие – също.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X