Софтуер

Администрацията разширява употребата на ГИС

Computer World

Тихомир Иванов

Географските информационни системи (ГИС) далеч на се ограничават само до картите и навигационните приложения, които хората използват ежедневно онлайн през компютрите си или мобилните си устройства. Те имат изключително широко и важно приложение в изграждането и работата на редица електронни услуги и като цяло на електронното правителство. Тези системи могат да бъдат полезни на потребители в почти всички сфери на човешката дейност – администрация, ВиК дружества, електроразпределителни компании и бизнеса като цяло. Все пак, България освен всичко друго е и карта с множество геопространствени данни, които засягат живота на всеки гражданин.

Александър Лазаров, изпълнителен директор в Агенцията по геодезия, картография и кадастърСпоред Александър Лазаров, изпълнителен директор в Агенцията по геодезия, картография и кадастър, през последните години се забелязва засилен интерес на администрациите към внедряване на ГИС. „Ние имаме изключителния шанс самият закон да е така създаден, че да ни принуждава да ползваме ГИС – заяви той по време на онлайн дискусията „GIS – важна част от инфраструктурата на организациите“, организирана на 20 ноември от IDG.bg в партньорство с ЕСРИ България, Autodesk/Каниско и Датекс ГИС Център – Всъщност може би сме една от малкото администрации, на които законът налага поддържането на информацията да бъде в електронна среда в информационна система. В нашия случай това е ГИС. Така не само услугите ни биват предоставяни чрез тази система, но и всичко, което се случва в агенцията, е подготвяно, обработвано, поддържано и архивирано чрез ГИС. При нас хартиеният носител е само средство за съхраняване на информация, но всичко, свързано с поддържането на кадастъра, се случва в е-среда. Това е нещо изключително важно и е пътят, по който трябва да вървим, защото съкращава както средства, така и персонал, и гарантира бързи услуги.“

Миглена Кузманова, експерт „Бизнес развитие“ в ЕСРИ БългарияМиглена Кузманова, експерт „Бизнес развитие“ в ЕСРИ България, също наблюдава все повече ГИС решения както в централната, така и в местната администрация във връзка с изпълнение на Закона за електронно управление (ЗЕУ). „Електронните услуги, особено на местно ниво, са все по-често свързани с внедряване на ГИС“, изтъкна тя.

В отговор на въпрос на слушател на дискусията относно това кога Агенцията по геодезия, картография и кадастър ще има възмжност да обслужва гражданите с кадастрални скици онлайн и при какви условия, Александър Лазаров отговори, че „в промените в Закона за кадастъра, които се надявам скоро да минат второ четене в Народното събрание, се предвижда нотариусите да могат да вадят скици от кадастралната карта чрез нашия уеб сайт. Все още се изисква една кадастрална скица да има подпис и печат. Направихме така, че скици да могат да се получават както на нашите гишета, така и при нотариус.“

В допълнение Александър Лазаров сподели и за друго разширение на услугите на агенцията, отново чрез промяна на Закона за кадастъра. „Ако се вади само скица, това да може да стане от всяка наша областна служба. Например, скица от Добрич да може да се извади и в София“, каза той.

Участниците в дискусията обърнаха внимание и на необходимостта

администрацията да споделя геопространствени данни.

Пламен Доков, мениджър „Инфраструктурни и ГИС решения“ в Каниско„В момента много административни звена разполагат със собствени геопространствени данни. Те трябва да ги поддържат и да могат да ги предоставят на другите“, посочи Пламен Доков, мениджър „Инфраструктурни и ГИС решения“ в Каниско.

Миглена Кузманова също зае позиция по въпроса. „След като административните звена създадат свои карти, те трябва да имат готовността да ги споделят с други организации, които много често имат необходимост от чужди данни – каза тя. – Не е нужно постоянно да откриваме топлата вода. Добър пример мога да дам с ГИС проект в Добрич, където ютилити компании и общината обменят геопространствена информация.“

В допълнение, отново във връзка с държавната и общинската администрация, някои от дискутиращите обърнаха внимание и на някои

проблеми, свързани с ГИС.

Според Миглена Кузманова, въпреки че има глобална тенденция за все по-просто и лесно използване на ГИС, у нас административните звена понякога поставят на първо място други приоритети, а ползваемостта слагат на второ място. „За съжаление, това, което наблюдаваме във връзка с директивата INSPIRE, покриваща всички страни-членки на ЕС, както и със ЗЕУ, е, че документацията става все по-сложна и с все по-големи изисквания. Разбира се, тези изисквания са базирани на нуждата от оперативна съвместимост, но така начинът на мислене на администрацията основно е насочен към изпълняването на стандартите, а би било по-полезно за всички потребители и администрации да се мисли повече и за стимулирането и улесняването на използването на ГИС“, обърна внимание тя.

Пламен Доков пък засегна обществените поръчки, свързани с ГИС. Според него, в България често изискванията за кандидат-участниците в такива проекти са „крайно завишени “, което спира много малки и средни фирми, които иначе имат възможност да работят по определени проекти. „Например, за проект в една малка община се иска да имаш оборот от няколко милиона, определен брой специалисти и един куп други неща. За съжаление, проектите обикновено са ограничени до няколко фирми от България и чужбина“, сподели той.

Въпреки тези проблеми,

предимствата на ГИС

Минко Кисьов, мениджър „Софтуерно развитие“ в Скортелса неоспорими. Този тип софтуер може да подобри ефективността на потребителите му, да намали някои разходи на клиента и да създаде нови възможности за планиране и анализ, изтъкна Минко Кисьов, мениджър „Софтуерно развитие“ в Скортел.

„Като цяло, за администрацията едно от основните предимства е възможността за повече публичност и прозрачност – коментира Миглена Кузманова. – ГИС позволяват не само публикуването на определени данни, планове или резултати, но и по-лесна комуникация с гражданите и динамична обратна връзка за това какво и как искат гражданите да се случва на територията на страната.

По отношение на бизнеса, прозрачността също все повече се оценява от обществото.“

Разбира се, географските информационни системи не са нито статични проекти, нито пък работят самостоятелно. Те имат потенциала за постоянно развитие, надграждане и интеграция с други приложения.

Този въпрос обаче е свързан с това на какъв етап от развитието си е една организация и нейната географска информационна система, посочи Миглена Кузманова. Възможностите за надграждане могат да бъдат както по отношение на обхващане на нови потребители и приложения, така и развитие на архитектурата, с която е изградена системата, интеграция с допълнителни системи и покриване на нови нормативни изисквания, добави тя.

Милко Величков, ръководител на отдел „ГИС“ към дирекция „Управление на мрежата“ в Софийска вода„За да се стигне до надграждане обаче, първо трябва да има стабилна основа. Затова е много важен процесът на планиране“, подчерта Милко Величков, ръководител на отдел „ГИС“ към дирекция „Управление на мрежата“ в Софийска вода.

„Една ИС трябва да започне от своите нужди – коментира Александър Лазаров. – В момента, в който една организация осъзнае необходимостта от такова решение, тя трябва да направи техническо задание или поне да опише тези свои нужди. В това описание често участват самите доставчици или внедрители на решения, защото, ако човек не е свикнал с терминологията или с предметния свят на една такава система, би се справил много трудно. Разбира се, междувременно трябва да се проучат и съответните доставчици и софтуерни решения, защото те имат своите специфики. Така че преди да стартира внедряването на ГИС, обикновено има доста дълъг и понякога мъчителен период на дефиниция какво точно организацията иска да получи като резултат от проекта.“

Милко Величков добави, че колкото по-точни са изискванията на клиента, толкова по-бързо ще бъде изпълнен проектът.

По отношение на изпълнението Миглена Кузманова отбеляза, че е много важно да се направи оценка на текущите разходи и на очакваните разходи в следващите три или пет години. Трябва да се отчетат потенциални ползи, като спестяване на разходи и подобряване на процеси. „Когато една администрация или бизнес организация използва ГИС, това е и начин за задържане на ценните кадри, защото всички млади, образовани хора обичат да работят със съвременни технологии. В допълнение, когато говорим за възвръщаемост на инвестицията в ГИС, трябва да се обърне внимание и на това какво би се случило, ако системата не бъде внедрена“, заяви тя.

След като организацията е наясно със своите нужди, изисквания и алтернативи, тя трябва да пристъпи към

избор на доставчик и софтуерно решение.

„По отношение това как да изберем подходяща ГИС мисля, че въпросът може да се раздели на две части: кой е вендорът, с който клиентът би желал да работи и каква архитектура, приложения и бази данни биха били най-подходящи за организацията – посочи Миглена Кузманова. – Например, относно първия въпрос, ако става въпрос за администрацията, тогава доставчикът трябва да може да изпълни изискванията на ЗОП, а при частните организации изборът трябва да се фокусира върху възможностите за отвореност, мащабируемост и интеграция на платформата. Във всички случаи е важна стабилността на вендора.“

При изготвянето на проекта от ЕСРИ препоръчват да има и етап за прототип, за да може клиентът сравнително рано да се запознае със системата, за да може да направи коментарите си.

Важно е и обучението на потребителите да се планира предварително, за да да бъде реализирано пълноценно и навреме.

Трябва да се планира и поддръжката на хардуера и на приложенията.

„ГИС принципно не се различава много от една друга информационната система от гледна точка на изискванията. Общо взето се започва със стандартните етапи, като анализ на бизнес процесите в организацията, на данните, на потребителите им и т. н. След това се стига до самия идеен проект, до избор на доставчик и продукт и до обучение на персонала“, обобщи Пламен Доков, като добави, че всяка ГИС трябва отрано да е максимално обезпечена с необходимите данни, „тъй като стойността на данните е много по-голяма, отколкото цената на системата“.

Облачни и мобилни ГИС

С развитието на технологиите изборът става все по-голям. Неотдавна ГИС се предлагаха само като решения за инсталация на място, при клиента, но вече те могат да бъдат хоствани и в отдалечен център за данни, който дори може да се намира в чужбина. В допълнение, вече редица функционалности на ГИС са достъпни и през мобилни устройства, като смартфони и таблети, което още повече разширява палитрата от решения.

„Все повече приложения се използват в облака – каза Миглена Кузманова. – Използването на облачните технологии обикновено се разглежда от две гледни точки – на бизнеса и на ИТ. В много отношения тези две гледни точки имат общи критерии, например за надеждност, за сигурност и др. Всеки ИТ специалист иска да облекчи работата си и затова би стимулирал организацията да използва облачни технологии. Обикновено потребителите на ГИС също биха насърчили такъв ход, защото са склонни да експериментират.“ В допълнение тя отбеляза, че от бизнес гледна точка е важно, че облачните технологии осигуряват гъвкавост на технологичните ресурси според необходимостта. Така при пикови моменти на натоварване инфраструктурата може да бързо да се разрасне по поискване, а след това отново да бъде свита, ако този мащаб вече не е необходим.

Като пример за мащабна употреба на облака съвместно с ГИС, Миглена Кузманова сподели, че „съвсем наскоро 3D модел на целия Ротердам беше качен в облака на ЕСРИ. Това позволява на всички хора виртуално да разглеждат града в триизмерен модел.“

Облакът е подходящ за малки общини, за които е относително трудно да поддържат администратор, сървър и технологично решение, според Александър Лазаров, който добави, че в този случай облакът трябва да бъде осигурен от доставчика на софтуера. „Ако този облак се мултиплицира в много общини, решението би могло да стане и по-евтино. Има обаче случаи, в които определени компании не биха се съгласили техните данни да са в облак и някой друг да ги управлява“, каза той.

Александър Лазаров подчерта важността на внимателното изготвяне и преглеждане на договора между клиента и облачния доставчик, за да може да се гарантира не само обслужването, но и собствеността на данните и кой какви права и отговорности има за тях.

Милко Величков също спомена някои притеснения относно облака, като времето за отразяване на корекции и допълнения в ГИС, достъпа до данните, тяхната собственост и кой отговаря за тях.

Що се отнася до мобилните приложения на ГИС, Миглена Кузманова посочи, че такива все повече се използват както в частния, така и в публичния сектор, а също така и от страна на индивидуалните потребители.

Например в Софийска вода, мобилните ГИС са един от основните инструменти за бързо събиране на полева информация, но и в тази сфера има какво още да се желае, каза Милко Величков.

Това е така, но и развитието на ГИС не е спряло, а те първа предстои да доведе до много иновации, заяви в заключение Милко Величков.

Според Пламен Доков, ГИС ще стават все по-общодостъпни и събирането на геопространствени данни в географски информационни системи ще подобри услугите на администрацията и нейната отвореност към гражданите.

Александър Лазаров отбеляза, че ГИС все повече ще намират място не само в администрациите, но и в почти всички сфери на живота, „тъй като всяко нещо се случва някъде. Това географско разпределение е изключително подходящо да бъде представяно с помощта на ГИС. Вече всички хора със смартфони използват някаква географска информационна система и я възприемат като част от живота си.“

„Публичният и частният сектор и индивидуалните потребители вече все повече разбират, че ГИС са всъщност един общ език, на който много лесно се разбираме – каза и Миглена Кузманова. – Вярвам, че все по-често ще „говорим“ на него.“





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X