Софтуер

Лю Нелсън, ESRI: Справянето с бедствия е по-ефективно с ГИС

Computer World


Лю Нелсън, ESRIЛю Нелсън е мениджър „Решения за правоприлагане“ и ръководител на отдела за индустриални решения в ESRI. В сферата на изпълнението на закона той има зад гърба си общо 30 години опит на различни нива – полеви операции, администрация, патрулиране, трафик, детективство, специални оръжия и тактики и обучение. Между 1993 г. и 1998 г. Нелсън оглавява полицейското управление в Редлендс, Калифорния, където за пръв път въвежда географски информационни системи (ГИС) за анализирането на престъпления и за управлението и подобряването на трафика.

Разкажете ни за полицейското управление, което ръководихте.

Работих за полицейското управление в Редлендс, Калифорния. Това е град с население от около 80 000 души, който е близо до Лос Анджелис. Там внедрихме ГИС технологии. Направихме това поради няколко причини. Едната бе, че в една област, където има хора, които си плащат данъците, за да поддържат полицията, ние сме лидер в загубите, не правим пари. Така че на нас остава да бъдем много ефективни спрямо разходите и начина, по който си вършим работата. Затова първото нещо, към което погледнах, бяха обществените проблеми, с които трябва да се справяме. Може и да не са големи престъпления, а вандализъм и тийнейджъри, които правят бели вместо да ходят на училище. Също се опитахме да се обърнем и към тенденцията за полиция, ориентирана към обществото – става въпрос за въвличането на хората в това, което става. Традиционно полицията казва на обществото какво да очаква, а нашият подход бе да се срещаме с хората и да ги питаме какви са проблемите им там, където живеят. Например трябваше да се справяме с по-тежки престъпления – влизане с взлом, грабежи и др., при които започнахме да търсим горещи точки и повтарящи се модели – нещо, в което ГИС са наистина добри. Вече можехме да търсим нещо не само според местоположението, а и според времевия аспект. Ако комбинирате всичко това, можете да разберете които са по-натоварените дни от седмицата, какви са по-тежките часове от тези дни и това подсказва къде да се изпратят полицаи, от колко служители има нужда и с каква специализация – дали става въпрос за престъпление или трафик.

Помислете за това, което полицията прави – ние патрулираме, арестуваме хора, опитваме се да предотвратим престъпление, събираме доказателства, разследваме. Всички тези неща имат местоположение – престъплението се случва някъде, жертвата е някъде, заподозрените живеят някъде, доказателствата са намерени някъде, имущество се краде от едно място и се открива на друго. Така че мястото става една от доминантните характеристики на правоприлагането, но много малко хора използват географията за асистиране на полицията. ГИС не слага белезниците на престъпниците и не ги вкарва в затвора, но често поставя полицаите в удобна позиция за прекратяване или предотвратяване на престъпления. Ние се вгледахме, видяхме къде и в кои части на деня се случват различни неща и поставихме хора там, които да следят и да предотвратяват престъпления. Цялата идея на това е да бъдем проактивни, да използваме тези технологии като удължаване ръката на закона.

В този ред на мисли можем да говорим и за евакуация при пожар или други бедствия. Трябва да знаем къде са опасните места в обществото, къде ще отидем, ако главната ни сграда се срути при земетресение, къде ще евакуираме хората. Всичко това е свързано директно с географията.

Посещението ви в България знак ли е за това, че ESRI България ще насочи повече усилия към популяризирането на ГИС в гореспоменатите области?

ESRI България работи с различни агенции от тези сфери от много време. Дойдох тук преди две години и говорих с представители на правителството и с други хора. Настоящото ми посещение е следваща стъпка. България е страна с голям ИТ капацитет – имате много умни хора. При срещите ми предния път и сега се вижда, че страните ни имат едни и същи проблеми в различни степени. След срещата ми с някои хора стана ясно, че географските информационни системи биха им помогнали директно да подобрят адресирането на спешни случаи. Става въпрос за организирането на информацията, визуалното й анализиране, анализирането на критичната инфраструктура във връзка с всяко общество и с нацията като цяло. Трябва да знаем какво крепи живота на обществото. Не можем да защитим или да смекчим всичко, но определено можем да защитим това, което е най-важно. Определянето на най-важните приоритети е първото нещо, което правим.

Наскоро на Балканите имаше доста земетресения, включително в България. Знаете ли за тях и как ГИС могат да помогнат за адресирането на такива бедствия?

Аз говоря за земетресения, големи пожари, бури, наводнения. Запознат съм със земетресенията на Балканите, знам за трусовете в Турция, Пакистан, Чили и други места и сме работили с хората там, за да помогнем. Това определено е притеснение, но не става въпрос само за подготовка за земетресение, а и за отговор на това бедствие. Подготовка за непрекъсваемост на бизнеса, ако става въпрос за ютилити например. Нищо няма да предотврати всички щети, но могат да се открият слабите места, за да се смекчат рисковете в максимална степен. Следващата стъпка е възстановяването след земетресението, което изисква познаване на ресурсите. Това е част от процеса на планиране – мога да премина през сценарии на земетресения, възстановяване след трусове, мога да преценя конструкцията на сградите спрямо силата на земетресението.

Доколко ГИС могат да помогнат при прогнозирането на земетресения?

Невъзможно е. Повечето хора казват, че едно земетресение може да се предвиди най-много 15 минути преди да се случи. Но е възможно да разполагате с модел на най-лошия сценарий. Няма значение от типа на бедствието. Можем да кажем, че ако определено количество дъждове паднат на дадено място, там ще има наводнения. Способни сме да създадем сценарии за всякакви ситуации.

Когато голямо бедствие се случи, това води до загуба на данни. Как могат ГИС да помогнат в предотвратяването на такива загуби?

Тук става въпрос за непрекъсваемостта на бизнеса. Как да сме сигурни в този континуитет? На първо място е нужна солидна ИТ инфраструктура, а на второ – съхранението на данни с няколко местоположения. Ако данните ви се съхраняват в една сграда и тя се срути? Аз работя в сферата на бедствията в глобален мащаб и такива неща се случват. Катрина, Чили, Пакистан, Турция. Понякога дори може да не става въпрос за данните. Може единственият човек, който знае къде и дадена информация, да загине. Това, което ГИС предоставя, е възможността за справяне с аспекта на локацията.

Помислете и за езика на картите – всички говорят един и същи език, ако визуализират информацията върху една карта. Това е концепцията на владеенето на езика на картите – мога да ви покажа снимка на проблема и вие ще го разберете.

Защо е важна географията? Тя не решава липсата на резервни данни или на повече хора, които знаят какво се случва, но това, което предоставя, е методи за управление на данни, невероятни инструменти за анализи, възможности за моделиране, способността за визуализиране и споделяне на данните с всичките й атрибути. Един от проблемите тук обаче е използването на еднакви символи и значения. Това открихме, когато работихме по събитията от 11 септември в Ню Йорк. Различни агенции използваха еднакви символи, но с различно значение. Друго, което ГИС правят, е моменталното показване на картата на нещо, което иначе може да ми отнеме един час, за да обясня.

Въпросите зададе: Тихомир Иванов





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X