Сигурност

Лицево разпознаване: нужно е строго регулиране, за да се избегне нарушаване на човешки права

Владимир Владков

Съветът на Европа препоръча строги правила, за да бъдат избегнати значителни рискове за неприкосновеността на частния живот и за защита на личните данни, които са свързани с растящото използване на технологии за разпознаване на лица. Освен това някои приложения за лицево разпознаване трябва да бъдат напълно забранени, за да се избегне дискриминация.

В новите Ръководни принципи, насочени към правителства, законодатели и шефове на предприятия, правозащитна организация, в чийто състав са 47 държави, предлага да се забрани използването на лицево разпознаване, ако то е продиктувано само с цел определяне цвета на кожата, религиозни или други убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, здравно състояние или социален статус на човека.

Забраната трябва да се разпростира и върху т.нар. технологии за разпознаване на емоции, позволяващи по изражението на лицето да се определят личностни качества, вътрешно усещане, психическо състояние или степен на въвлеченост на служителите в работата, тъй като тези технологии са съпроводени със сериозни рискове в области като трудоустрояване, достъп до застрховка и образование.

"В най-добрия случай лицевото разпознаване е удобен инструмент, помагащ ни да преодоляваме препятствия в ежедневния живот. В най-лошия случай то може да се превърне в заплаха за основни човешки права, включително правото на неприкосновеност на личния живот, недискриминация, овластявайки държавни агенции и други хора със способността да наблюдават и контролират важни аспекти от живота ни, често без нашето знание или съгласие", заяви генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич.

"Но това може да бъде спряно. Тези насоки гарантират защитата на личното достойнство на хората, правата на човека и основните свободи, включително сигурността на техните лични данни", допълва тя,
Насоките са разработени от Консултативния комитет на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата по отношение на автоматичната обработка на лични данни, който обединява експерти, представляващи 55-те държави - страни по конвенцията, както и 20 държави-наблюдатели.

Конвенцията, първият по рода си задължителен международен договор, насочен към необходимостта от защита на личните данни, беше отворена за подписване в Страсбург точно преди 40 години, на 28 януари 1981 г.




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2021 съгласно Общи условия за ползване

X