Роботика

Автоматизацията като път към устойчиво развитие

Иван Гайдаров

Как се движи процеса на роботизация и автоматизация на индустриалната екосистема в България? Какви технологии и стратегии за управление на производството са на дневен ред у нас? Доколко е развит сектора ни за роботизация и автоматизация и кои национални и европейски програми ще насърчават дигитализацията на бизнеса след 2019 г.? Отговорите на тези и много други въпроси, свързани с трансформацията на българския и глобалния бизнес, бяха дадени по време на конференцията Robotics Strategy Forum 2019, организирана от Professional Association of Robotics and Automation (PARA Bulgaria) и Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Домакин на събитието беше Интер Експо Център. Форумът събра експерти от различни области, които обсъдиха широк спектър от теми, в това число условията за развитие на иновативна индустрия в България, състоянието на местната стартъп екосистема, свързана с роботизация и автоматизация на процеси, както и аспектите на образованието на бъдещето, което трябва да подготви бъдещите български инженери по електроника, мехатроника, роботика, софтуер и т.н.

В рамките на конференцията, организаторите от PARA Bulgaria представиха и свое изследване, отразяващо нивото на автоматизация на българската индустрия.

Автоматизацията започва от производството

Според проучването на PARA Bulgaria автоматизацията на българската индустрия започва от производството, като 65% от респондентите казват, че са инвестирали в тази посока. Второто място в класацията за най-предпочитани за автоматизация сфери си разделят контрола на качеството и разработката на продукти и развойната дейност. Малко над 10% от участниците в допитването са отбелязали тези две направления като основни, когато става дума за трансформация. Други предпочитани направления са опаковъчна дейност, логистика и събиране и обработване на данни.

40% от анкетираните бизнес организации споделят, че са инвестирали в автоматизация на процесите повече от 1 млн. лева в рамките на последните три години, а като основен мотив повечете респонденти посочват увеличаването на производството (близо 30%). Други често срещани причини са повишаване на качеството, липса на работна ръка, интеграция на процесите, оптимизация на разходите и повишаване на безопасността.

Относо индустриалното оборудване, обект на инвестициите през последните пет години, лидер са системите за управление и контрол на машини, следвани от промишлените роботи, SCADA системите и CNC машините. Списъкът се допълва от лентови транспортьори, коботи, сортировъчни машини и роботи за заваряване.

Именно производтсвото води и в списъка с дейности, които компаниите смятат да автоматизират в рамките на следващите три години.

Автоматизация и устойчиво развитие

Често обаче автоматизацията и технологичното развитие се сочат като основна причина за климатични промени и зачестяване на екологичните катаклизми. Отговор на въпроса доколко тази връзка е реална даде Боян Рашев, управляващ партньор в консултантската компания denkstatt България, която фокусира дейността си именно върху опазването на околната среда.

"Когато се говори за устойчиво развитие, обикновено се имат предвид няколко аспекта – ограничаване на растежа на потреблението и населението, самозадоволяване на нуждите от локални доставчици, използване на възобновяеми ресурси, поставянето на интересите на обществото пред тези на индивида, грижа за бъдещите поколения и спешна промяна на съществуващите условия. В същото време автоматизацията е свързана с ръст на потреблението и населението, специализация и глобализация на услугите, използване на невъзобновяеми ресурси, задоволяване на нуждите на индивида, мисъл за настоящето поколение и напредък в сегашните условия", обясни Боян Рашев, добавяйки, че на пръв поглед базовите изисквания за устойчивост и за автоматизация се различават коренно, но на практика това не е така.

По думите му хората потребяват все повече, а технологичният напредък и автоматизацията водят едновременно до по-висока ефективност, но и до използването на много по-голямо количество енергия и ресурси. В резултат емисиите въглероден диоксид се увеличават, като спадове се наблюдават единствено при глобални икономически кризи като падането на Източния блок и последвалите промени в глобалната индустриална картина.

"Въпреки че всичко казано по-горе е вярно, Индексът за състоянието на околната среда на Университета в Йейл, който измерва промените в десет основни компонента между 2006 до 2016 г., посочва една единствена държава, в която качеството на околната среда се влошава, и това е Суринам. Всички останали държави са с положителни резултати, което означава, че напредъкът на технологиите всъщност води до подобряване на биологичната екосистема", категоричен е експертът.

Същата тенденция, според него, важи и когато става дума за обемите на залесяване на планетата. Според данните на НАСА в момента има с около 30% по голямо горско покритие на земната повърхност в сравнение с преди 40 години. Анализите на космическата агенция, базирани на сателитни снимки, показват, че към днешна дата има 2,2 млн. квадратни километра повече гори, отколкото през 1982 г., когато технологиите позволяват за първи път подобни изследвания.

За да илюстрира тезата си, Боян Рашев даде примери и с добива на мед и нефт. "Добивът на мед в световен мащаб расте с по 3,2% годишно. В същото време обаче доказаните запаси също растат, въпреки че на теория би трябвало да намаляват. При нефта ситуацията е същата – през 1980 г. общите запаси за възлизали на 684 млрд. барела, а в момента са три пъти повече, като междувременно са извлечени 1 трлн. барела. Това означава, че за този период човечеството е извлякло почти два пъти повече от наличното количество през 1980 г.", създателят на местното подразделение на консултантската компания denkstatt, като обобщи, че Индексът на Саймън, който пресмята ресурсната обезпеченост на планетата, от 1980 до 2017 г. се е увеличил 4,8 пъти (толкова пъти по-голям достъп има човечеството до ресурси от икономическа гледна точка, отколкото е имало преди 40 години).


Автоматизацията като път към устойчиво развитие

"При растеж на населението и благосъстоянието му има ръст и на потреблението. Това води до замърсяване и изчерпване на ресурсите, а вследствие се стига и до повишаване на цените и обществен натиск. Тази ситуация създава бизнес възможности и съответно някой се възползва от това – инвестира, произвежда, създава нови ресурси. Това пък води до спад на цените, повишаване на благосъстоянието и т.н. Всеки един проблем в историята на човечеството е решен в рамките на този кръговрат, но за да съществува той, трябва задължително да има икономическа свобода", отбеляза още Боян Рашев, който в заключение бе категоричен, че всички тези факти водят до извода, че именно автоматизацията е единственият път към устойчиво развитие.




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X