Нови Технологии

Европа и България по пътя към устойчива икономика

Иван Гайдаров

Миналата седмица европейските лидери постигнаха споразумение – т.нар. "зелена сделка" - което предвижда държавите членки на ЕС да работят за нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. Въпреки че решението е изключително важно за глобалното развитие обаче, то поставя множество предизвикателства както пред Европа, така и пред България в частност. За това предупреди в своята презентация по време на конференцията "Устойчиво развитие и бизнес в България и Европа", организирана от Балкански институт за устойчиво развитие (БУИР), Димитър Стоянов, експерт по устойчиво развитие.

По думите му тя е свързана изцяло с постигането на икономически и социален напредък по начин, който не уврежда околната среда, но ако "погледнем на този въпрос чисто прагматично през ролята на бизнеса, всичко може да бъде сведено до няколко основни точки".

"На първо място, това е енергийната трансформация – как да използваме устойчиво енергийните ресурси, в това и число и вторичната енергийна трансформация на електропреносната система. След това идват иновациите, ресурсната ефективност и човешкият потенциал, който, според мен, е и един от най-важните аспекти", изброява Димитър Стоянов.

Предизвикателства

Според експерта Европа не трябва да се заблуждава и да вижда в гореизброените жалони за развитие също така и предизвикателства.

"Само за интеграцията на енергийните пазари и електропреносните мрежи в следващите 10 години в изпълнение на европейските цели за устойчиво развитие и климатичен преход ще са нужни над 1 трилион евро – да направим мрежите умни, да имаме пълна интеграция и управление на европейския енергиен пазар. В същото време, преките финанси, които "Хоризонт Европа" ще отдели в следващите години, говорейки за цифровизация, индустрия, климат и енергетика, възлизат на 30 млрд. евро. За сравнение, Китай само до края на 2020 г. ще инвестира във водородна инфраструктура до 44 млрд. долара", акцентира още той.

Говорейки за иновации в глобален план, Европа е изправена пред същите проблеми, тъй като инвестира два пъти по-малко от Южна Корея например, която е лидер в тази посока.

За човешкия потенциал предизвикателствата са още по-големи. Средната възраст на заетите в ютилити сектора и енергийно- и ресурсоемката индустрия в Европа е 40+, за България – 45+. "Председателят на ЕК обяви, че ще бъдат създадени много нови квалифицирани работни места, въпросът е: "Ще има ли хора, които да ги заемат и откъде ще дойдат те?", попита риторично Димитър Стоянов.

България

Към днешна дата, България изготвя един от най-важните си стратегически документи - "България 2030" - и за първи път него намират място целите за устойчиво развитие, като бизнесът е поставен на водещо място. Какви са обаче подводните камъни при нейното изпълнение в тази посока?

"Изпълнението на целите за 50% намаление на въглеродните емисии до 2030 г. ще се отрази като 50% увеличение на цената на електроенергията, тъй като се очаква към този момент ако това се случи, да плащаме по 40 евро на тон за въглеродни емисии", предупреждава експертът, според когото като позитивен за страната ни може да се определи фактът, че до момента не сме успели да прехвърлим потенциала на едни сектори към други. Пример за това е ИКТ секторът и възможностите, които той може да даде на енерго- и ресурсоемката индустрия в България по отношение на дигитализация, киберсигурност и т.н.

"Само заедно - индустрията, научните среди, неправителствения сектор и държавата - можем да преодолеем тези предизвикателства и да странмата ни да заеме своето достойно място. От друга страна, България има уникалния шанс през своя бизнес да е моста, за да може Балканите да имат устойчиви индустрии, които да са част от европейския пазар", обобщи Димитър Стоянов.




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X