Нови Технологии

ФНИ представи част от успешните си проекти на Софийския фестивал на науката 2019

Computer World

Тази година Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) за първи път се включи в Софийски фестивал на науката 2019 с две участия. На 11 май се проведе специално събитие на тема „Успешните истории на Фонд “Научни изследвания”, по време на което гости, представители на медиите и научната общност се запознаха с редица успешни инициативи на фонда.

Проф. д-р Димитър Джилянов от Агробиоинститут към Селскостопанската академия (ССА) разказа за тайните на възкръсващите растения и по-конкретно за Родопския силивряк (Haberlea Rhodopensis). „Възкръсване“ в растителната биология означава възстановяване на растението след причиняване на определен стрес, обикновено изсушаване. При възкръсващите растения може да изсъхне цялата им надземна и подземна част, но те не загиват. Все още никой не знае как точно се случва това, поради което проектът на българските учени, в партньорство с техни колеги от Китай, е от основно значение за разбиране на тези процеси при тези растенията.

 

Проф. д-р Милен Богданов от СУ “Св. Климент Охридски”, който е и финалист в конкурса за комуникация на науката „Лаборатория за слава FameLab“, показа как йонните течности могат да са алтернативни разтворители за извличане на природни съединения. Йонни течности е общото наименование на група от течни под 100 °C съединения, които са съставени изцяло от йони. Тези течности имат изключително интересни свойства, като екипът на проф. Богданов е първият, който въвежда в Европа приложението им за екстракция на природни съединения, вместо органични разтворители. Резултатите от работата по проекта включват 14 публикувани статии и две глави от книги, като са популяризирани сред международната научна общност в 36 доклада и постерни съобщения.

Доц. д-р Стефан Лалковски от СУ “Св. Климент Охридски” разказа за разработването на нови детектори за гама астрономията. Целта на проекта е изследване и разработка на прототип на нов бърз позиционно чувствителен детектор, който би могъл да се използва за създаване на следващо поколение гама-телескопи. Гама-астрономията е интердисциплинарна наука, която свързва физика на атомното ядро и елементарните частици с астрономията, астрофизиката и космологията. Този нов клон на науката се появи наскоро и понастоящем е сред най-бързо развиващите се научни дисциплини. Представянията на проектите бяха последвани от дискусия относно ролята на науката и иновациите за обществото, специално внимание бе обърнато на значението на фундаменталните научни открития за бизнеса.

На 11 и 12 май ФНИ участва и с интерактивен щанд, представящ дейността на Фонда и резултатите на част от финансираните успешни проекти. На посетителите бе предоставена възможност за среща и разговор с представители на ФНИ и на научните екипи на част от успешните проекти, финансирани от Фонда.

Проф. д-р Светла Коева, директор на Института за български език към Българската академия на науките (БАН), разказа за резултатите от успешния финансиран от ФНИ проект на тема „Семантична мрежа с широк спектър от семантични релации“. В рамките на проекта е надградена уникална система – семантична мрежа, която организира лексикалните единици в българския език и е свързана с голямо множество семантични мрежи и за други езици. Системата е достъпна напълно безплатно на адрес https://dcl.bas.bg/bulnet/ и е изключително полезна за работата на учени, редактори, преводачи и граждани с интерес към българския език. Семантичната мрежа намира приложение и в компютърната обработка на езика: за автоматичен превод, за автоматичен семантичен анализ (оценка на мнението на потребителите, проследяване и предсказване на събития, преобразуване и опростяване на текстове), за автоматично търсене и извличане на информация (създаване на кратки резюмета, класификация на документи, автоматично отговаряне на въпроси).

Доц. д-р Даниела Митева от Институт по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) към Селскостопанската академия представи успешния проект за „Алтернативна технология за понижаване на алергенния и антигенен ефект на млечни протеини“. За проучването са използвани два вида млечни продукта – прясно мляко и извара. Извършени са експерименти за определяне на параметрите на процеса лиофилизация (известен и като сублимационно сушене – специален процес на отделяне на водата от храната при много ниски температури, с цел дългосрочно ѝ запазване) и фазовото поведение на изходните продукти при ниски и високи температури. В изпълнение на задачата по проекта е проведено опитно гама облъчване на млечните лиофилизирани концентрати (прясно мляко и извара) с различен интензитет на дозата, с цел дезинтеграция на казеиновите и суроватъчни протеини до пептиди и аминокиселини. Дозите на облъчване са специално избрани така, че да доведат до понижение на алергенния ефект на млечните протеини (чрез деструкция в епитопите на β – лактоглобулина и казеина). Биохимичната оценка на облъчените проби е извършена чрез изследвания за установяване на настъпилите качествени и количествени промени.

Като част от демонстрациите за цялостната дейност на ИХКТ бе показана и разработена в България космическа храна, която посетителите можеха да разгледат. ИКХТ е основоположник в създаването на биотехнологии за производство на космически храни, който е предоставил цялостно меню известно като българското космическо меню на съвместните съветско-български полети, в изпълнение на проект „Шипка“. Така Република България зае третото място в света, след Русия и САЩ като страна производител на космически храни.

Проф. дхн Борис Гълъбов от Факултета по химия и фармация (ФХФ) на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ представи на гостите проекта „Механизми, катализ и реактивоспособност при органични реакции“. Проектът е с водещ изпълнител ФХФ на СУ, партньори са Институтът по органична химия към БАН и Центърът по квантова химия към Университета в Джорджия, САЩ. В рамките на проекта е развит нов подход за оценка на реакционната способност на органични съединения при реакции на електрофилно присъединяване към двойна връзка, SN2 нуклеофилно заместване и електрофилно ароматно заместване. Досега по разработки от проекта са публикувани седем статии със сумарен импакт фактор 19.

Екипът на проф. дфн Димитър Бакалов от Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН представи резултатите от проект за изследване на основни свойства на веществото – „Изследване на спектъра и взаимодействията на атоми и молекули с цел определяне на фундаментални характеристики и закономерности на материята“. Резултатите от проекта са публикувани в 11 статии, шест от които са в престижни международни списания с импакт фактор. Резултатите са докладвани и на 12 международни научни конференции.

Проф. Добринка Пейчева от Югозападния университет „Неофит Рилски“ разказа за резултатите от проект на тема „Фундаментални промени в медийната комуникационна екосистема и последиците им в обществото“, отразени в четири научни публикации. Проектът е фокусиран върху подготовка на работещ екокодбук, предназначен за лонгитюдно проучване (дългосрочно изучаване) на медийните реалии и на препоръки за намаляване на замърсеностите в медиите. Създаден е тематичен програмен продукт – софтуер за търсене, класифициране и съхранение на материали по темата на проeкта: изследвания, литературни източници, програмни документи, който може и ще се прилага в други сходни теми. Чрез специално създаден специализиран Кодбук за провеждане на пилотно контент-аналитично изследване е проведен пилотен анализ на съдържанието (контент-анализ) върху 40 медийни единици за апробиране на изследователска методика.

Проведен е мащабен количествен контент-анализ върху 900 медийни единици от традиционни медии, онлайн медии и печатни медии, подбрани по съпоставими критерии за състоянието на медийната екология в страната. Реализирани над 10 публикации от членове на научния колeктив, индексирани към Скопус и Web of Science в реномирани издателства; множество участия с доклади в престижни международни научни форуми в чужбина – конгреси, конференции, симпозиуми (ЮНЕСКО, Международната асоциация по медийни и комуникационни изследвания (IAMCR), Световната асоциация по комуникации (ICA), Европейската асоциация за изследвания в областта на комуникациите и образованието (ECREA) и др.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X