Нови Технологии

3D принтери помагат на Института по ИКТ да патентова брайлов екран

Владимир Владков

3D принтирането намира приложение вече в редица области, включително за моделиране на концептуални продукти, на модели за маркетинг и продажби, в архитектурата и строителството, в автомобилите, космонавтиката, производство. Навлиза също в стоматологията (за създаване на коронки) и медицината, в изкуството (например за печат на златни бижута), в образованието, за различни забавления и други области, обясни Николай Стоименов от Секция „Вградени интелигентни технологии“ към Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на БАН. Представянето му бе част от еднодневната конференция IоT (CLOUD, 3D PRINT, DRONES, AI), организиран за осми път от ICT Media и ISACA Sofia Chapter.

Николай Стоименов от Секция „Вградени интелигентни технологии“ към Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на БАН. Снимка: Велко Ангелов

Секцията „Вградени интелигентни технологии“ разполага с модерен 3D принтер с две „печатащи“ глави 3D Systems ProJet 460 Plus, който полага слоеве с дебелина 0,1 мм в CMY цветове. С този принтер институтът е успял да създаде няколко 3D макета, за които е получил патент в САЩ, включително за 3D принтиран модел на метално мелещо тяло. „Имаме също международни и национални патенти и заявки за патенти за конусовиден гвоздей“, обясни Стоименов. 3D макетирането се използва и за реинженеринг на продукти, като институтът разполага с 3D камера и термокамера, както и с високоскоростна камера с граноломер, която измерва големината на частиците. С компютърен томограф учените могат да видят в отпечатания 3D материал дали има някакви проблеми при отливките.

Използваният 3D принтер е сравнително бърз, като максималната вертикална скорост на печат е 23 мм/час. „Предимството на този принтер е, че неизползваният материал се връща обратно в принтера за последваща употреба. Излишният материал на прах се събира с прахосмукачка, вградена в принтера, който разполага и с модул за сгъстен въздух“, обясни Стоименов.

Най-голям интерес предизвиква разработения в ИИКТ матричен брайлов екран с движещи се елементи, позволяващ получаването на графична информация от лица с увредено зрение. „Преместващият елемент се развива на основата на линейно електромагнитно микрозадвижване“, обясни Стоименов. Технологията за брайлов екран (Braille Screen) има патент в България от февруари 2016 г. (заявката е подадена още през август 2010 г.), а за брайловия дисплей заявката за патент на Република България от ноември 2013 г. За този дисплей институтът е партньор с БТК, като учените си сътрудничат и в момента с оператора по ОП „Иновации и конкурентоспособност).

Институтът е използвал 3D принтера за производството на матрица, в която определени точки („пъпки“) се повдигат нагоре и незрящите хота могат да усетят не само текст, а и графики. „Стандартните четци за незрящи потребители са формат 6 на 2 и съдържат само букви и цифри“, обясни Стоименов. - Използваме 3D принтера подобно на резолюцията на обикновените дисплеи – за постигане на по-голяма гъстота на точките.“

Успехът в Милано

Технологията е позволила на специалистите от института да участват в реставрацията на исторически събития за изложбата “Битката при Павия” (съпровождащо събитие на ЕКСПО 2015 в Милано). Гоблен с големина 9 на 4 метра, направен за Карл V по случай приключване на битките, е бил дигитализиран. След това е създадено по-малко копие на гоблена (20 на 26 см), като определени контури от гоблена са „издигнати“, други са вдлъбнати, създавайки брайлово изображение, каза Стоименов. До изображението също с брайлова азбука има описание на картината, факти за нейното създаване и др.


3D принтери помагат на Института по ИКТ да патентова брайлов екран

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Снимка: Презентация на ИИКТ към БАН

От същите гоблени са „извадени“ определени персонажи и обекти (напр. кон, воин, оръдие), които след това са отпечатани на 3D принтер и хората могат да ги докосват. Студенти от Университета в Павия са моделирали обектите, а учените в българския институт изчистват моделите от грешки и след това ги отпечатват на цветния 3D принтер.


3D принтери помагат на Института по ИКТ да патентова брайлов екран

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Снимка: Презентация на ИИКТ към БАН

След успеха на този първи проект ИИКТ участва в още една поръчка на италианския университет Павия - създаване на 3D тактилна картина за галерията Брера в Милано. Тя представлява картината „Христос и Самарянката на кладенеца“ за хора с увредено зрение. След 3D дигитализиране с помощта на 3D софтуер, тримерния вариант е отпечатан като тактилна плочка с анотация на Брайл за хора с увредено зрение“, обясни Стоименов.

Впоследствие е реализиран подобен проект за 3D фигури от портала „Чертоза ди Павия“. В България институтът се е включил в 3D дигитализацията на национално културно-историческо наследство, като в момента изработва тактилен вариант на прочутата картина на Иван Мърквичка „Ръченица“.


3D принтери помагат на Института по ИКТ да патентова брайлов екран

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Картината "Ръченица", преработена за незрящи хора с технологията на ИИКТ. Снимка: Презентация на ИИКТ към БАН





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X