Нови Технологии

14% ръст на IoT пазара в Централна и Източна Европа

Computer World

Иван Гайдаров

Пазарът на т.нар. "Интернет на нещата” (IoT) в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) бележи ръст от 14%, като значително изпреварва хардуерния и софтуерния сегмент. Сериозен ръст се наблюдава и в световен мащаб, като очакванията са той да се запази висок поне в рамките на следващите пет години. Повечето компании в региона обаче са категорични, че по-голямата част от техния бюджет ще бъде насочен към поддръжката на старите системи, с които разполагат, като 21% ще отидат за обновяване на тези системи и едва 16% за иновации и внедряване на ускорители. Независимо от това, ръстът при технологичните ускорители е значителен – IoT 18%, АR/VR – 77%, което обаче не означава автоматично, че се наблюдава големи обеми на нови интеграции. Това са част от изводите, които представи Нели Вачева, изпълнителен директор на IDC България, по време на конференцията IoT Adventure Forum 2018, която се проведе на 15 май в хотел Novotel Sofia. Дискусията събра на едно място организации от различни сектори, които подпомагат разработването, внедряването и използването на Интернет на нещата (IoT).

Старт на събитието даде председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Атанас Темелков, който обърна внимание, че все още голяма част от администрациите изостават в промяната на вътрешната си нормативна уредба по отношение на премахването на хартиените процеси и на изискваните от гражданите удостоверения на хартиен носител.

Близо 60 на сто от националното законодателство съдържа текстове, свързани с електронното управление. Още поне половината от останалите (около 40 на сто) от нормативните актове през следващите години трябва да бъдат изменени за целите на е-управлението. Но не можем да предприемем нито една стъпка в електронното управление, без да сме сигурни, че всяка една система и всяко решение ще отговарят на всички изисквания за оперативна съвместимост“, подчерта Темелков.

Нели Вачева, IDC България,  представи и анализира данните на изследователската компания за развитието на IoT пазара в Източна и Централна Европа.

Пазарът на IoT определено има голям ръст в ЦИЕ, но, за съжаление, това далеч не означава особено големи обеми. Под 50% от потребителите, към които сме се обърнали с въпрос дали имат стартиран IoT проект, са отговорили, че имат такъв. Добрата новина обаче е, че почти всички, които са направили подобна инвестиция, имат намерения през следващите години да я разширят. Инвестицията в IoT в нашия регион се приема за стратегическа – тя трябва да доведе до някакво конкурентно предимство, което евентуално да ѝ позволи да стъпи на нови пазари”, коментира Вачева и добави, че са налице и трансформационни инвестиции, насочени към разширяване на пазарния дял на компаниите и превръщането им в лидери в определена сфера, както и тактически такива с цел по-краткосрочни проекти в преследване на конкурентно предимство в конкретна сфера.

По думите на Вачева добра новина за IoT пазара е и фактът, че повечето потребители са доволни от направените инвестиции. Сферите, в които инвестират компаниите в региона, са енергийна консумация и съхранение, идентификация и управление на служителите и в управлението на логистичния парк. Предизвикателствата пък винаги са свързани с комплексното внедряване, тъй като често между ИТ отделите и специалистите в сферата на автоматизацията има определени конфликти. Същевременно оперативните системи, свързани с автоматизацията, биха били много по-полезни, ако бъдат интегрирани с ИТ и ако резултатите от това бъдат използвани по иновативни начини от компаниите. Това обаче се случва много трудно и съответно рядко”, допълни тя.

Проблеми има и в други посоки, като една от тях е свързана с използването на събираните данни. Цели 27% от компаниите твърдят, че събират информация, без обаче да я използват. Неясната възвращаемост при реализацията на IoT проекти, също често е сочена като основна пречка пред по-голямото развитие на сектора.

Сигурността е един от най-големите проблеми, който влияе на възвращаемостта, защото в крайна сметка се оказва, че инвестициите в IoT са свързани с допълнителни такива за сигурност и то не само насочени към въпросните устройства, но и към основните системи, които са използвани и до момента, за да може да се намали влиянието на новите интеграции”, обърна внимание Нели Вачева и очерта основните тенденции, касаещи свързаността, обработката, платформите и сигурността при “Интернет на нещата”.

Изследванията показват, че все още най-често като тип връзка за IoT устройствата се използват клетъчните системи. Системите до 4G обаче имат едно ограничение – броя на устройствата на квадратен километър, които могат да бъдат управлявани. Този проблем се адресира от 5G, като се увеличава значително броят на устройствата на квадратен километър и се фиксира проблемът с латентността, който е много важна за различни системи, като например автономните автомобили, които би трябвало да реагират веднага на дадена ситуация. Освен това тази мрежа позволява създаването на подсегменти, които могат да бъдат използвани от отделни приложения”, посочи Вачева.

Тя коментира и важността на периферните системи за обработка на данни, като обясни, че в момента се появява цял нов клас хардуер, който е предназначен да управлява точно такива системи и за първи път е специално конструиран за облсужването им, а не за смартфони и компютри, които имат различни изисквания.

Относно предпочитанията на компаниите в региона, Вачева бе категорична, че те се ориентират много по-често към разработка на решения, отколкото към използване на готови платформи на различни доставчици. Но ако една компания иска бързо да се наложи на пазара, няма начин да не използва подобни платформи, разнообразието на които в момента е огромно. Независимо дали са родени като софтуерни или комуникационни системи, те могат да бъдат ползвани от различни индустрии. Това са хоризонтални ориентирани платформи, но на пазара има място и за вертикални решения, от които се очаква специфичен резултат и са пригодни за определена индустрия. Разнообразието при тях е много голямо и ние, като анализатори, очакваме дори хоризонталните платформи да започнат да предлагат решения, ориентирани към точно определени индустрии. Те предлагат управление на IoT устройства на различни доставчици, средства за управление и контрол, такива за събиране и обработка на информация. Над 55% от използваните решения в ЦИЕ са смесени – използва се едновременно платформа на определен доставчик и вътрешна разработка”, конкретизира Вачева.

IoT Adventure Awards

В края на събитието бяха раздадени и първите награди IoT Adventure Awards, с които бяха отличени най-добрите проекти в областта на “Интернет на нещата” у нас. Конкурсът, който се организира от Международната академия за обучение по киберразследвания (МАОКР) в сътрудничество с Райт Имидж, отличи най-добрите проекти, решения и стартъпи в 5 "IoT" категории: “Умен град”, “Бизнес”, “Потребители”, “Стартъп” и “Общество”.


14% ръст на IoT пазара в Централна и Източна Европа

© Computer World, Computerworld.bg

В категорията “Интернет на нещата: Умен град” победител е проектът DataArt Smart Elevator на DataArt България за умен асансьор, който демонстрира нагледно как IoT може да бъде част от ежедневието на хората и да направи живота им по-сигурен и лесен. Асансьорът притежава гласово активиране, гласов контрол и гласови команди, използващи Amazon Alexa и DeviceHive.

 Проектът MOM4 на NearSoft Europe беше отличен в категория “Интернет на нещата: Бизнес”. Софтуерната платформа от ново поколение, изцяло разработена според Reference Architectural Model for Industry 4.0 (RAMI 4.0), улеснява дигитализацията на производствените дейности и дейностите, свързани с поддръжка и ремонти.

В категория “Интернет на нещата: Потребители” призът грабна Лайтхаус на Апп Лайтхаус - първото безплатно туристическо приложение в България, което използва успешно бийкън технологията, като има изградена мрежа от над 150 бийкъна в градовете Варна, Бургас, София, което го нарежда на челно място в този сегмент. В допълнение, успешната интеграция на Geo-Fencing и Google Nearby позволява моментална връзка със смартфоните на туристите и жителите на града.

В категория “Интернет на нещата: Стартъп” бе отличен проектът ShopUp на едноименната компания. ShopUp e български стъртъп, работещ в областта на IoT. Тяхното решение представлява иновативна аналитична платформа, която комбинира различни IoT технологии и извлича информация от тях чрез изкуствен интелект, подпомагайки търговски вериги, магазини, ресторанти и хотели при взимането на информирани решения, свързани с измеримо целеполагане на личния състав, реална симулация за увеличение на оборота, оптимизиране на смените на служителите, анализ на трафика и профилиране на техните клиенти.

В категория “Интернет на нещата: Общество” победител стана Digital Nervous System на Заралаб – проект за безплатна градска мрежа за свързани устройства в Стара Загора. Мрежата е базирана на популярния в световен мащаб LoRaWAN протокол, използван и от The Things Network, с чиято помощ могат да се свързват неограничен брой умни устройства.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X