Нови Технологии

Новите производствени технологии носят и нови бизнес модели

Computer World

През октомври миналата година Gartner публикува очакванията си, че до края на 2016 г. в световен мащаб ще бъдат доставени 455 хиляди триизмерни принтера. Тази цифра е два пъти по-голяма от продажбите отчетени през 2015 г. – 219 хиляди такива машини. Отправяйки поглед в бъдещето, анализаторите прогнозират впечатляващ годишен ръст в сегмента до 2020 г. Очакванията са доставките да се увеличават средно със 98,5%, а инвестиции в 3D принтери – с 66,5%. В края на периода оборотът в сегмента ще достигне $17,7 млрд. в световен мащаб, твърдят от Gartner. Техните колеги от IDC са още „по-щедри“. В началото на годината компанията публикува очакванията си, че до 2020 г. глобалният пазар на такива решения ще достигне $28,9 млрд.

Триизмерният печат доскоро можеше да бъде наречен нишов пазар. В момента тези технологии се превръщат в масови, тъй като се внедряват както от компании, така и от обикновени потребители. Еволюцията на хардуера и софтуера заедно с разширяващия се избор от материали води до стремглав ръст и в двете сфери.

Прототипирането е само началото

След тих, но „устойчив“ живот в някои индустрии, сега 3D принтерите се възприемат масово извън тях. Днес много компании използват триизмерното печатане за бързо създаване на прототипи, за подпомагане на основното производство и дори за неговото заместване.

Отчитайки това през октомври миналата година Gartner прогнозира, че за цялата 2016 г. ще бъде отчетен 44% ръст при доставките на решения за триизмерен печат за професионална употреба. Занапред процесите ще се ускоряват, като до 2020 г. анализаторите предвиждат 57,4% средногодишен темп.

Според IDC с узряването на пазара основните тенденции в него вече няма да са ограничени само до Северна Америка. Отделни индустрии в Западна Европа и в Азиатско-тихоокеанския регион вече харчат все повече за такива решения. На отделни места анализаторите очакват над 200% увеличаване на оборотите до 2020 г.

През 2016 г. IDC направи разбивка на инвестициите в триизмерен печат. Според компанията, 29,6% (над $3,9 млрд.) от общия оборот в сегмента се дава за решения за бързо прототипиране за нуждите на автопроизводителите. Друга значителна част от общата сума, 17,8% (или $2,4 млрд.) дават компаниите от авиокосмическата промишленост. Други сериозни клиенти на 3D печата са производството на инструменти и компоненти (7,5%), както и моделирането за нуждите на дизайна и архитектурата (6,9%). 3,3% от общия оборот идва от домашни потребители, а останалите 34,8% са други сфери, за които от IDC не предлага детайлна разбивка.

Сред тях обаче са перспективни пазари като здравеопазването. От компанията дават за пример „печатането“ на дентални протези – сфера, която скоро може да се окаже в Топ 3 на описаната класация. Междувременно използването на такива технологии в други сфери на медицината като изготвянето на инструменти, създаването импланти, лекарства, прототипирането и т.н. допринасят с над 1 млрд. долара в сумарния оборот. IDC очакват до 2020 г. здравният сектор да генерира приходи за фирмите в 3D печата в размер на $3,1 млрд.

Материалодобавно (адитивно) производство

Както вече бе споменато, триизмерният печат съществува от десетилетия. Напоследък с появата на Индустрия 4.0 се увеличи и разбирането за истинския потенциал на тези технологии по отношение производството на продукти, веригите за доставки, както задаващите се нови бизнес модели.

Възприемането на материалодобавно производство обаче изисква нещо повече от средства за купуване на съответните машини. Според Deloitte ключови фактори са развитието на таланти и управлението на работната сила, осигуряването на търсеното качество, знанието за материалите, както и управлението на данни. Независимо дали някоя организация само е изпробвала възможностите на тези технологии, вече е внедрила подобни процеси или обмисля стратегията си в тази насока, разработването на тези допълнителни елементи може да е от решаващо значение за успеха.


Анализаторите от Deloitte са дефинирали 4 пътя на развитие в зависимост от това доколко компаниите са готови да променят своите продукти и да реформират веригите за доставки.

Път I – Застой: компаниите не търсят радикални промени, но изследват възможностите на адитивното производство, за да подобрят стойността на продуктите си в рамките на съществуващите вериги за доставки.

Път II – Еволюция на доставките: компаниите се възползват от икономии от мащаба, оползотворявайки потенциала на материалодобавното производство за трансформиране на веригите за доставки.

Път III – Еволюция на продуктите: компаниите се възползват от икономическия потенциал на производствените технологии с цел постигане на нови нива на производителност или иновации при своите продукти

Път IV – Еволюция на бизнес модела: компаниите променят както веригите за доставки, така и продуктите си, преследвайки нови бизнес модели.

Отвъд застоя

Организациите, купуващи първия си 3D принтер, често започват именно от първия от възможните пътища, фокусирайки се върху бързото прототипиране, след което преминават към инструменталната екипировка. Според Deloitte това им позволява да се възползват от най-лесно постижимите предимства като ускоряване на циклите при дизайна на продуктите и иновациите, както и по-бързо разработване на необходимите инструменти и други помощни средства. В същото време компаниите минимизират рисковете, свързани с евентуални по-мащабни промени в работата си.

Активностите, част от първия вариант, са достъпни на практика за всяка компания, която може да си позволи необходимите машини, материали и софтуер. Въпреки това отключването на възможностите, предлагани от другите пътища на развитие, може да е трудно и дори невъзможно без допълнително развитие на елементите, съпътстващи материалодобавното производство. Стойността, получена от следването на изброените пътища, може да оправдае необходимите инвестиции. Ето какъв е потенциалът зад всеки един от тях, според анализаторите:

Път II – Двата ключови източника на добавена стойност тук са разпределеното производство (възможността за производство в множество, географски разпределени обекти, близо до точката за употреба на продуктите) и дигиталния склад (произвеждане на продукти и детайли при нужда/по поръчка с използване на готови дигитални модели, което намалява нуждата от физическото им съхранение).

Път III – Добавената стойност тук идва от използването на материалодобавно производство за подобряване функционалността на продукта чрез оптимизиране на дизайна (по същество получаване на продуктови характеристики, които не биха били постижими чрез традиционния начин на производство) или за осигуряване на по-висока икономическа ефективност.

Път IV – Тук, новата стойност не само се създава, но и се доставя по нови начини, чрез подобрени продукти, изготвяни с използване на триизмерен печат, както и оптимизиране на веригите за доставки. По същество този вариант представлява обединяване на предимствата на пътища 2 и 3, а резултатът са нови бизнес модели.

От Deloitte подчертават, че преди да поемат по пътя на материалодобавното производство компаниите трябва да преразгледат своите оперативни и стратегически приоритети и да проучат как те ще бъдат засегнати от евентуална трансформация. След разговори с ръководители на фирми анализаторите заключват, че не е налице единен подход. За някои организации е по-удачно да започнат с не толкова сложни внедрявания на нови технологии и едва след отработването им да се ориентират към нещо по-сложно. Други ръководители пък се застъпват за вариант на разглеждане на четирите пътя едновременно.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X