Нови Технологии

България да се позиционира като регионален център за Индустрия 4.0

Владимир Владков

Владимир Владков

Концепцията за Индустрия 4.0 не е нова, но бързото развитие на технологиите за връзка, широката употреба на облачните приложения и огромният обем данни, генерирани от устройствата тип IoT (Интернет на нещата), изискват засилен фокус върху тази тенденция от страна на индустрията, инвеститорите, държавните и европейски институции. „Индустрия 4.0 води до невиждано доскоро равноправно сътрудничество на големи корпорации и стартиращи фирми. Класическите предприятия ще внедрят все повече IoT, а стартиращите фирми ще предложат свои решения, които да бъдат интегрирани в работещи производства и процеси“, заяви Малина Крумова, служебен вицепремиер по европейските фондове на Международната конференция на тема „Индустрия 4.0“, организирана от Министерството на икономиката съвместно с Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП).

„Тази концепция поставя не само предизвикателства пред традиционния бизнес, но и отваря нови възможности за връзка между хората и машините, развитие на нови начини за правене на нещата, за опростяване на процесите, за създаване на по-продуктивни индустрии. Необходима е последователна систематична дигитализация на процесите, давайки възможности за реализиране на различни идеи“, добави тя. Според нея това означава и въвеждане на е-управление за различните сектори, но и адаптиране на индустрията към промените. „С четвъртата индустриална революция ще изчезнат професии, технологии, неща, с които традиционно се занимаваме, но и се откриват нови възможности за бизнеса, нова креативност с практическа насока, създават се нови професии. Идва ново поколение български предприемачи, ориентирани към международна реализация, предоставящи решения и стойностни услуги, които намират връзки между различните индустрии“, допълни Крумова.

Именно затова Министерството на икономиката разработва стратегия за развитието на Индустрия 4.0 в България. „Поехме инициативата да излезем на европейската карта на Индустрия 4.0“, заяви служебният министър на икономиката Теодор Седларски. Той допълни, че България се е включила в Платформата на платформите, обявена от Европейската комисия. „У нас са представени големите европейски фирми, които са стартирали инициативи в областта на Индустрия 4.0, тук са българските стартъпи, известни в целия свят, академичните среди също работят по темата, публикуват концепциите си за Индустрия 4.0 във водещи научни издания“, каза Седларски.

Дигитализацията е свързана с редица предизвикателства, с изчезване на работни места, но заедно със синдикатите трябва да намерим начин да смекчим негативните последици, допълни той. „Ключът към успеха е да не се страхуваме от промяната. Да не се фокусираме върху това, което губим, а върху онова, което можем да спечелим. Нужни са нови умения, преквалифициране според новите условия. Бизнесът трябва да казва от какви специалисти има нужда, а държавата да създава условия за развитие на такива кадри“, добави той.


България да се позиционира като регионален център за Индустрия 4.0

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Цифрова инфраструктура, приложения и работни места са трите стълба, върху които стъпва Европейската комисия при развитие на общо 16 мерки за изграждане на по-конкурентоспособна цифрова икономика в Европа, заяви Калил Руана, директор дирекция „Цифрова индустрия“ към Европейската комисия. От една страна, ЕС се стреми да осигури подходящата законодателна рамка за единния цифров пазар, като за нуждите на индустрията са стартирани няколко инициативи, включително свободно движение на данни в рамките на ЕС, така че всяка фирма да има достъп до тях и да работи с тях за създаване на нови услуги. В същото време се регулира отговорността, тъй като нарастващата автономизация на обектите и данни трябва да е ясно кой е отговорен при възникване на проблем. Третата област е кибер сигурност, като държавите членки имат около година за сертифициране и хармонизиране на практиките в тази област.

За стимулиране на иновациите ЕК е предвидила поне два механизма – центрове по компетентност (Digital Innovation Hub) в цяла Европа и свързването им в мрежа, като бюджетът за тази цел е 500 млн. евро, осигурени през програма Хоризонт 2020. Вторият стълб на иновациите е партньорство на иновативната общност с индустриите в отделните страни членки, разполагащи с нужната инфраструктура, и провеждане на съвместни експерименти.

Европа все още е първа, но R&D инвестициите изостават

Европейската индустрия все още е водеща в света, като през последната година са създадени 5 млн. нови места и 23 000 нови фирми, добави Виктория Петрова, съветник в Дирекция за индустриална трансформация към ГД „Вътрешен пазар, индустрия, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия. „Външнотърговският баланс на ЕС е положителен, като общият обем на сделките е 269 млрд. евро, т.е. около 735 млн. евро на ден се генерират от европейската индустрия във външнотърговски връзки“, каза тя.

Но тенденцията за преминаване на кръговата нисковъглеродна икономика, цифровата трансформация засяга начина, по който фирмите развиват бизнеса си. Границата между производството и услугите е размита, в промишленото производство навлизат все повече услуги, включително средства за обработка на Големи данни, генерирани от хиляди IoT сензори.

Същевременно ЕК отчита, че страните от Общността не инвестират достатъчно в нови машини и оборудване. „Задълбочава се пропастта между високотехнологичните и „обикновените“ фирми, работещи всеки ден с гражданите“, заяви Петрова. Недостигът на инвестиции в иновации се изчислява на 400 млрд. евро, като европейските фирми влагат общо в научноизследователска и развойна дейност само 40% от сумата, инвестирана в САЩ. Според проучване на дирекцията, почти половината производствени фирми в ЕС не възнамеряват да използват през тази година върхови нови технологии и автоматизация.

„Именно в тази насока са конкретните планове и платформи на Еврокомисията, стимулирайки цифрова трансформация от промишлеността, обясни Петрова. - Инвестиционният план на Европа (познат и като Планът на Юнкер) ни позволява да привлечем и публични, и частни средства, като общият обем на „мобилизирания“ в иновации капитал да достигне 500 млрд. евро до 2020 г.“ Планът включва още законодателни стимули за интелигентна, чиста и иновативна промишленост, засилване ролята на градовете в цифровата трансформация, като местната власт трябва да стимулира развитието на компетентна работна сила.

Автоматизацията и изкуственият интелект, нано- и микроелектрониката, новите материали, биотехнологии и фотоника са сред основните теми в стратегията за МСП в България, коментира Петрова. - Същевременно само 20% от производствените фирми у нас използват напреднали технологии. „Бъдещото председателство на ЕС е много важно за бъдещето и на България, и на ЕС. Икономическият и политическият пейзаж се изменят много бързо, така че стратегията с хоризонт 7 години трябва да се допълва с краткосрочни и гъвкави механизми, които да позволяват на МСП да не изостават от конкурентите си от Китай, САЩ и други региони“, добавя тя.

България трябва да навакса

Конкуренцията с глобалните играчи обаче не е единственото предизвикателство. Големите разлики се наблюдават и в отделните региони на ЕС. „В Дания 55% от фирмите са въвели в производството си поне 7 от 12 модерни технологии, докато България е на другия край на графиката, коментира Росица Георгиева от Дирекция „Цифрова индустрия“ (DG Connect) в Европейска комисия. - Стартираме инициативата късно, но е важно да получим опит от страните, които са започнали по-рано и да се предпазим от грешки.“


България да се позиционира като регионален център за Индустрия 4.0

© Владимир Владков, Computerworld.bg

„Цифровата трансформация няма да чака никого. Същевременно ЕК допълва, но не замества националните усилия, комисията не може да свърши работата на държавите, предупреди Георгиева. - Ролята на страните членки е да създават и да подсилват националните и регионални структури за центрове за експертиза. В техни ръце са различни механизми – оперативни програми, структурни фондове“, добавя тя.


България да се позиционира като регионален център за Индустрия 4.0

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Георгиева даде пример за 2 действащи инициативи. Едната „Smart Anything Everywhere“ (SAE) е финансирала с 32 млн. евро от ЕС 7 проекта, по които са създадени 93 центрове за компетентности в 19 страни членки. В тях са проведени 160 експеримента от 183 партньори, като 155 от тях са от индустрията. Инициативата I4MS (ИКТ иновации за производствените МСП) с бюджет 110 млн. евро вече включва 11 големи проекта, по които са създадени 70 компетентностни центрове с фокус в различни нови технологии, включително моделиране, роботика, смарт сензори, кибер физични системи и Интернет на нещата. В над 280 експеримента са участвали 480 партньори, като 70% са малки и средни фирми.

При един от проектите малка фирма от Източна Европа, специализирала се в дизайн на спортни коли, е успяла чрез координираните дейности в тези центрове да намалят необходимите ресурси с 60% и да пуснат колата на пазара с една трета по-бързо. Разработени са и редица индустриални платформи, включително вертикални (RAMI) и комерсиални, но с отворен интерфейс.

Германия е водеща по отношение на Индустрия 4.0

Много от споменатите в европейските инициативи и индустриални, и академични партньори идват от Германия, страната, в която концепцията за Индустрия 4.0 се развива отдавна. Само до 2020 г. по различни федерални програми са планирани 40 млрд. евро, заяви Хелге Толксдорф, директор на дирекция „Разширяване на ЕС, Югоизточна Европа и Турция“ във Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия. 20% от компаниите в автомобилната индустрия на страната (един от най-важните сектори за Германия) вече са внедрили фундаменталните автоматизирани системи. 40% от компаниите в Германия планират да внедрят технологии за 3D печат през тази и следващата година. Очакваният допълнителен ръст от инвестициите в Индустрия 4.0 до 2020 г. е над 158 млрд. евро. „Роботите ще станат колеги като всички останали, ще се развиват нови услуги. Ако ме питат в какво да си вложат парите, ще кажа -не в акции, а в роботи, които ще поемат поддръжката на вече създадените автоматизирани системи за производство“, добави Толксдорф.


България да се позиционира като регионален център за Индустрия 4.0

© Владимир Владков, Computerworld.bg





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X