Нови Технологии

Интернет на нещата идва и ще промени всичко

Computer World

Александър Главчев

Българските фирми като цяло не са готови и често неглижират навлизането на Интернет на нещата (Internet of things, IoT). Същевременно въвеждането на нови регулации от страна на ЕС има потенциала не да навреди, а да увеличи конкурентността на компаниите. IoT а вече е тук и това ще е тема поне 10 г., докато не на дневен ред не дойде следващото ниво – автономността.

Това са основните изводи от онлайн дискусия на тема „Интернет на нещата – пазар с огромен потенциал и възможности за бизнес“, проведен от технологичния сайт IDG.BG със съдействието на Hewlett Packard Enterprise (HPE) и Теленор България. В разговора взеха участие: Анатоли Пешев, ИТ директор на „Виктория Груп“; Георги Апостолов, директор „Планиране на производството“ в „Алкомет“; Иван Такев, ИТ директор на „Гопет Транс“; Милка Иванова, старши адвокат в Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ и Радослав Георгиев, технически консултант за мобилност и мрежови технологии за България, Румъния, Албания, Косово, и Македония на Hewlett Packard Enterprise (HPE).

Перспективи

Иван ТакевИван Такев определи някои данни, като например очакванията на Ericsson до 2022 г. приблизително 29 милиарда устройства да са свързани в мрежите, като 18 милиарда от тях ще са уреди от областта на Интернет на нещата (IoT), като по-скоро песимистични. Според него, други анализатори очакват броят на свързаните с Мрежата устройства да достигне цели 50 млрд. през следващите 5 г. По-интересното според него обаче е, че само около 15 на сто от тях ще бъдат от сферата на потребителската електроника.

Радослав Георгиев посочи, че развитието в момента е в посока автоматизация в на практика всички области, като следващото ниво в този процес автономоността. За реализирането на подобен сценарий обаче ще са нужни изчислителни капацитети, с които към момента повечето компании не разполагат. Нагаждането на съвременните решения и подходи към новите реалности носи своите позитиви, но и изважда на дневен ред нови предизвикателства.

Може да се каже, че развитието в тази насока е неизбежно. В индустриалната сфера например новото ниво на интелигентност, предлагано от Интернет на нещата (нещо, което неслучайно често се нарича „Четвърта индустриална революция“), ще позволи сериозно намаляване на нивото на брак, на непланирани спирания на машините и т.н.

Георги АпостоловСпоред наблюденията на Георги Апостолов от фирма „Алкомет“, производител на алуминиеви валцови и пресови продукти, някои родни компании изобщо неглижират развитието в тази посока. По думите му най-често става дума за организации, работещи изключително на местния пазар, като подобно недоглеждане може фатално за тях, въпреки настоящия им успех.

От страна на публиката дойде вероятно очакваният въпрос, свързан с това, че много фирми не разполагат с капацитета за дигитализация на дейностите си. По думите на Иван Такев от спедиторската компания „Гопет Транс“ обаче, цените на сензорите падат постоянно, като проблемът по-скоро трябва да се търси другаде. Според него е необходимо изграждане на цялостни стратегии за промяна на процесите, така че предприятията да се възползват от новото ниво на информираност, което им предлагат технологиите.

Радослав Георгиев подчерта, че дигитализацията трябва да се разглежда не като стъпка, а като процес. Т.е. въвеждането на сензори и събирането на данни не трябва да се разглежда като финал. Според него всяка система търпи развитие, като тя трябва да е съпътствана от добро планиране и качествена поддръжка.

Предизвикателства

Анатоли Пешев

Анатоли Пешев от хотелиерската група „Виктория Груп“ коментира навлизането на Интернет на нещата от гледна точка на крайния потребител. Според него вече са налице решения, които функционално предоставят нужните услуги, които често обаче могат да се окажат неприложими. Опитът със смартфоните например показа нагледно как копирането на функционалности от стандартните компютри към мобилните устройства не е най-удачното решение. „Опростяването на функционалността и адаптирането на потребителите разгърна пазара на смартфони“, обясни той, споделяйки очаквания за подобни процеси и в областта на Интернет на нещата. По думите му добри примери в тази област дават някои производители на автомобили.

Следва: Сигурност и регулации


ИТ сигурност

Радослав ГеоргиевИван Такев и Радослав Георгиев засегнаха темата за сигурността. Според Такев проблем е, че само 3% от очакваните десетки трилиони долари инвестиции през следващите години ще са насочени към тази сфера. За разлика от сегашните мобилни устройства, автономни камери и т.н., бъдещето на Интернет на нещата чертае реалност, в която ще участват огромен брой устройства. Това означава, че цялостното управление ще трябва да става по друг начин.

Според Георгиев друг важен момент е, че сегашните индустриални системи са затворени. Т.е. дори да не са особено сигурни, липсата на достъп до външния свят означава, че те няма как да бъдат компрометирани. Бидейки интегрирани в мрежата на компанията рисковете за това нарастват. Според него тепърва трябва да се очакват стандарти на национално и дори наднационално ниво, които да регламентират тази сфера.

Регулации

На правната страна на нещата обърна внимание адв. Милка Иванова. По думите ѝ на национално ниво няма законопроекти в областта на Интернет на нещата. На европейско ниво процесът също е на ранен етап, което в комбинация с обширността на темата пречи да бъде предвидено в каква посока ще бъдат развити бъдещите регулации. За целта през януари ЕК стартирала обществена консултация, която трябва да продължи до 26 април. Иванова призова всеки бизнес, за който темата е важна да участва в разговорите и да допринесе при установяването на бъдещите правила.

ЕК започна да конкретизира своя план за създаването на т.нар. Европейска икономика на данните. Предложен е проект на регламент за регулиране на защитата на информацията при електронните съобщения. В момента това е разписано на ниво директива, т.е. темата се премества на ново ниво – правна норма, приложима във всички членове на ЕС. За бизнеса това означава еднаква регулация във всички държави, където осъществява дейност.

Милка ИвановаСферата на Интернет на нещата подлежи на регулация, тъй като сега действащите норми са създавани по времето, когато не са съществували предизвикателствата, идващи заедно с тази концепция. Например в момента сигурността е вътрешен въпрос за всеки бизнес. С увеличаването на броя участници нараства важността от добра координация между тях.

В рамките на плана за Европейска икономика на данните се очертават няколко тенденции. Първо, нейна цел ще бъде премахване на ограниченията за локализацията на данните. В момента в някои държави от ЕС са налице правила за прехвърлянето на данни и задължение за тяхното съхранение на територията на дадената страна.

Второ, предстои работа върху отговорността за дефектите на стоките и услугите. Тук отново е взета предвид особеност на Интернет на нещата – заради много участници и дейности се оказва, че е възможно даден недостатък да не е свързан само с един субект.

Също така ЕК има намерение да създаде и т.нар. Право на производителя на данните. Целта е да се определи ясно кой е собственикът, когато информацията е генерирана от устройства. За момента насоката е собственик да бъде потребителят. По думите на адв. Иванова темата е от значение за всеки бизнес, тъй като чрез подобни правила той ще може да планира своята интелектуална собственост, както и това как ще получава достъп до тези данни.

Адв. Иванова отбеляза, че са налице спорове дали регулацията трябва да се случва по този начин. Един от доводите против е, че междумашинните комуникации далеч не винаги касаят лични данни. Последните най-често са характерни за индустриалните решения.

Според нея регулациите не трябва да се разглеждат само от гледна точна на това дали са прекомерни, а да се оценява и значението им по отношение на обществото. „Там, където има ясни правила и потребителите са информирани как се обработват данните, те ще ползват съответните продукти – подчерта Иванова. – Затова новите регламенти трябва да се разглеждат и като създаващи конкуренти предимства.“





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X