Нови Технологии

MIT се справи с атмосферата на Земята, за да осигури ШЛ достъп

Владимир Владков

4 телескопа в пустинята Ню Мексико, всеки с диаметър 6 инча, ще осигурят на сателити в орбита около Луната по-бърз интернет достъп от онзи, с който разполагат повечето домакинства в САЩ.

Телескопите ще създадат наземния край на експериментална лазерна връзка, за да демонстрират по-бърза комуникация с космически кораб и евентуалните бъдещи бази на Луната и на Марс. Учените от Масачузетския технологичен институт MIT ще дадат повече подробности за системата и нейната работа следващия месец на конференция на „Обществото по оптика".

Проектът Lunar Laser Communication Demonstration (LLCD) започна през септември миналата година с пускането на LADEE (Lunar Atmosphere and Dust Environment Explorer), изследователски сателит на НАСА, който вече обикаля в орбита около Луната. НАСА създаде модул за лазерни комуникации в LADEE, който ще се ползва при експеримента за високоскоростна безжична връзка.

LLCD вече се доказа, като изпрати данни от LADEE към Земята със скорост 622Mbps, а в обратна посока – с 19,44Mbps, твърдят от MIT. По този начин 4800 пъти бе подобрен досегашния рекорд на радио комуникации до Луната.

НАСА се надява, че лазерите ще ускорят комуникациите с космическите мисии, в които сега за разговори със Земята се ползват радиовълни, като освен това ще се пращат към Космоса повече данни. Лазерното оборудване тежи по-малко, което е критичен фактор като се има предвид високата цена на изпращане на всеки обект в Космоса.

Проектът използва радиотелескопите в местността „Белите пясъци" в Ню Мексико, чрез които се изпращат данни във вид на импулси от невидима инфрачервена светлина. Трудната част от достигането до Луната с лазер е лъчът да премине през земната атмосфера, която отклонява светлината и това води до изчезването му по пътя към приемника.

Един от начините, предложени от изследователите, е чрез използване на 4 отделни телескопа. Всеки от тях праща своя лъч през различна въздушна колона, в която ефектите от отклоняване на лъча в атмосферата са различни. Това повиша шанса поне един от лъчите да достигне до приемника в LADEE.

Тестовите резултати са обещаващи, според MIT, като дългата 384 633 км оптична връзка предоставя безгрешна работа при пълна тъмнина и при ярка слънчева светлина, през сравнително прозрачни тънки облаци, както и през атмосферна турбулентност, които се отразяват на силата на сигнала.

Една от причината това да работи е наличието на достатъчно резервна мощност на сигнала. Мощността на излъчване от наземните антени е общо 40 вата, а под една милиардна част от вата се приема на LADEE. Но това все още е 10 пъти по-силен сигнал от нужното за комуникация без грешки, обясняват от MIT. На космическия кораб малък телескоп събира светлината и я фокусира в оптично влакно. След това сигналът се усилва и се преобразува в електрически импулси и в данни.

IDG News Service, Сан Франциско 





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X