Нови Технологии

Клубът на кандидатите и отличените с наградата „Джон Атанасов” играе ролята на мозъчен тръст

Computer World

Анна-Мари ВиламовскаАннаари Виламовска e секретар на Президента на Републиката, отговарящ за работата на институцията в ресорите здравеопазване, образование и наука, в това число Съвета за образование и наука и Съвета за социално и икономическо развитие (здраве и здравеопазване), Благотворителната инициатива на Президента “Българската Коледа“ и Президентските награди „Джон Атанасов“ за перспективни млади изследователи в сферата на информационните технологии.

Разговаряме с г-жа Виламовска за Президентските награди „Джон Атанасов“, както и по теми като образование, наука, иновации и предприемачество.

-          Г-жо Виламовска, Президентската награда „Джон Атанасов“ се връчва на перспективен млад изследовател в сферата на информатиката и ИКТ. Трудно ли набирате кандидатури и отчитате ли промяна в активността на кандидатите за това отличие през тази година спрямо 2012 г.?

Аз поех наградите след встъпването в длъжност на г-н Росен Плевнелиев, т.е. от края на януари 2012 г. „Българската Коледа”, „Подкрепи една мечта” и Наградите „Джон Атанасов” са трите инициативи, които президентът Плевнелиев „осинови” с огромно желание. Целта на екипа ни е да ги развиваме и надграждаме. В случая с наградите „Джон Атанасов“, за мен бе много важно внимателно да се запозная със силните и слабите страни на инициативата до момента, и да интегрирам първите в една нова концепция за наградите, чийто израз са новите им правила (в това число структурирането на комисията, критериите по които тя избира лауреатите) и Клуба „Джон Атанасов“.   

С радост мога да споделя, че в последните две години броят на кандидатурите нараства. През тази година те бяха двойно повече, в сравнение с предходната – както за голямата награда „Джон Атанасов”, така и за грамотите „Джон Атанасов – за прилагане на научни постижения в практиката и за разработки с голям обществен принос“. За щастие, увеличеният брой кандидатури не е за сметка на тяхното качество. Напротив. Надявам се тези тенденции, за все по-силни и все повече кандидатури, да се запазят и през следващите години. Изключително важно е младите български изследователи да се амбицират, да повярват, че наградата „Джон Атанасов“ може стане тяхна, и да участват в конкурса. Всъщност това беше една от пречките, която идентифицирахме и в самото начало и в края на миналата година и мисля, че тази година успяхме да комуникираме идеята, че максимално широк кръг млади българи занимаващи се с научна и развойна дейност трябва да имат куража да участват, независимо къде секторно или географски се реализират. Защото всъщност, човекът с български корени, чието име носят наградите, д-р Джон Винсент Атанасов, е един от великите изобретатели, изследователи и иноватори, без чието откритие сега едва ли бихме били свидетели на дигиталната революция, случваща се в целия свят. За мен, той е и пример за това, колко е важно да имаш дързостта да мечтаеш прагматично – защото всяко революционно събитие започва с една мечта и смелостта да я преследваш. Мисля, че ние, нашето общество, имаме нужда от повече именно такива дръзко, прагматично мечтаещи предприемчиви млади изследователи. И те съществуват, просто трябва да ги насърчим и направим по-видими.

Миналата година създадохме и виртуален, неформален клуб на лауреатите на наградата „Джон Атанасов” и грамотите, който обединява не само отличените млади изследователи, но и кандидатите, с презумпцията, че техният капацитет е значителен. Стараем се да създадем връзка между носителите и кандидатите за наградата и всички отличия през различни години (в това число и носителите на грамотите „Джон Атанасов – ученици и техните преподаватели“), както и членовете на различните комисии, които ги оценяват, независимо дали те се реализират в България или зад граница. За да имаме надграждане на отделните школи, които са били много успешни, те трябва да комуникират. По този начин им създаваме мостове за общуване, сътрудничество и съвместна работа. Тази година започнахме да виждаме първите резултати, които отчетохме не само поради факта, че няколко от носителите на отличията, които живеят в чужбина, всъщност бяха идентифицирали и насърчили други млади българи, живеещи в чужбина, да кандидатстват, но и защото те вече имат своите първи съвместни проекти.

Клубът „Джон Атанасов” играе и ролята на мозъчен тръст, тъй като членовете му обсъждат и дават предложения по теми и официални документи за България касаещи високите технологии, образованието, науката и иновациите. Клубът даде изключително полезна обратна връзка относно една от черновите на проектозакона за иновациите, който се обсъждаше в началото на т.г. С интерес очаквам и първата чернова на стратегията за висше образование, за да я подложим на вътрешно обсъждане в рамките на клуба. Стратегията за интелигентна специализация на българската икономика беше друг документ, по който клубът имаше коментари.

-          Голяма част от лауреатите на Наградите на Президента на Република България „Джон Атанасов“ не работят в България. Това окуражава ли Ви, или Ви обезнадеждава, тъй като повечето млади изследователи и учени не намират достатъчно интересно и привлекателно поле за изява на таланта си в родината?

Наистина, значителна част от кандидатите за президентските награди „Джон Атанасов“ учат и се развиват извън България. Фактът, който ми направи много силно впечатление, както при тазгодишните, така и при миналогодишните кандидати е, че те остават силно свързани с българските им колеги от институтите на БАН и бизнеса. Миналогодишният носител на наградата „Джон Атанасов“, д-р Димитър Жечев, е типичен пример за успял млад изследовател, който въпреки че работи в чуждестранен изследователски център поддържа активни връзки с българските си колеги и успешно работят по съвместни проекти. Днес силната наука като цяло е над-национална, а и днес вече не е от ключово значение дали си физически на дадено място, за да си свързан с проблемите на дадена страна и начините за тяхното решаване.

Но въпросът за науката и иновациите в България е много важен и изключително актуален. Тази есен трябва да се финализира договорът за сътрудничество с ЕС и той трябва да намери отражение в отделните оперативни програми, които ще бъдат предложени. Много важно е ние да изградим ясни приоритети, които да са фокусирани и консистентни между различните документи – Стратегията за интелигентна икономическа специализация в периода 2014-2020 г., подготвяните оперативни програми „Иновации и конкурентоспособност” и „Образование и наука за интелигентен растеж”, Националната карта за научна инфраструктура, както и Стратегията за висше образование и няколко други документа за предстоящия програмен период 2014-2020 и т.н. Всички тези механизми трябва да работят като инструментите в един оркестър – в пълен синхрон, за да постигнем устойчив растеж надхвърлящ 5% на година.

Както споменах, в днешно време силната, успешната наука – онази, която води до революционни открития и иновации, до резултати с огромен ефект и потенциал за въздействие върху обществото в близките 20 години, е над-национална. В този смисъл, не е важно дали си физически на дадено място, за да си свързан с проблемите на дадена страна и начините за тяхното решаване. Големите научни проекти обединяват екипи от изследователи от десетки университети и държави. Затова не трябва да се слага акцент само и единствено върху локалното развитие на науката.

От друга гледна точка обаче, ако нямаме локални центрове, които са силни и конкурентоспособни, те няма как да се интегрират в подобни наднационални мрежи.

За да имаме именно такива центрове, от ключово значение ще бъдат документите, които преди малко споменах и степента на тяхната фокусираност и координираност, т.е. капацитета им да доведат до реформите, от които имаме нужда, в следните  няколко, приоритетни според мен, направления: изграждане на съвременни изследователски центрове, задълбочаване на сътрудничеството между бизнеса, науката и висшето образование, които да подпомагат растежа на утвърдените компании и създаването на нови компании, и финансиране на demand-driven science – приложна наука отговаряща на идентифицирани проблеми. На дневен ред е и въпроса дали не е необходимо консолидиране на институциите занимаващи се с подпомагане на научните изследвания и иновациите. Те не са малко, и според мен именно това е един от източниците на проблемите, засягащи научната и развойната дейност в България:

  • рамковите програми за финансиране на научни изследвания на Европейско ниво (Хоризонт 2020, която ще обедини съществуващите към момента три отделни програми на ЕК: за Наука, Иновации и 7РП, с планиран бюджет в размер на 80 млрд. евро, съсредоточен върху връзките наука - иновационни продукти и услуги - висши училища - научноизследователски организации – бизнес);
  • националните средства от структурните фондове (оперативните програми);
  • националното бюджетно финансиране (чрез държавните университети и научни институти, Фонд научни изследвания).

Трябва да има много добър баланс - националните научни приоритети, които си поставяме за цел да развиваме трябва да впишем в Европейските им рамки. Това трябва да се отрази в политиките заложени и в предстоящите оперативни програми.  Трябва да се стимулира изграждането на т. нар. центрове за съвършенство (Centers of Excellence), чрез агрегирането на съществуващите инфраструктури в по-компактни, по-конкурентоспособни и по-добре финансирани звена. Подкрепата на проектна основа следва да е за такива проекти, които  помагат на екипите и центровете да станат по-интегрирана част от европейските екосистема на научна и развойна дейност. Както и тези, чиито ползватели са и частни компании. Добри примери в тази насока са Факултетът по химия и фармация към Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, който има няколко договора за развойна дейност с големи международни компании, както и Институтът по неорганична химия към БАН. Концепцията зад „София Тех Парк” беше той да е мястото, където да се срещат и да работят заедно науката и бизнеса. Би било прекрасно, ако „София Тех Парк” се превърне в пример, който да се използва за останалите приоритетни направления на българската икономика освен ИКТ, които ние сме идентифицирали. Създаването на един или два допълнителни такива центъра в други индустрии като хранително-вкусовата и преработвателната индустрия и ситуирането на подобен клъстър около Пловдив би било изключително полезно.

-          По какъв начин в България се стимулира изграждането на екосистема, мрежа от учени и изследователи и връзката им с бизнеса и предприемаческите среди?

Предприемаческата среда се развива добре. Фондовете за начално финансиране осигуряват появата на млади компании, стремящи се да реализират своите иновативни идеи не само на българския, но и на чуждестранния пазар. Те се превръщат и в притегателна сила в регионален мащаб.

За подпомагане на научно-изследователската и развойна дейност научните среди в България имат достъп до редица фондове (на ниво ЕС). Надявам се все повече български научни екипи да се възползват от тях. В допълнение, за следващия период

 огромна роля следва да играят оперативната програма, която ще наследи настоящата програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, и новосъздадената „Наука и образование за интелигентен растеж”. Тези два инструмента трябва да имат за приоритети залагането на стратегически модели, които да променят начина, по който в момента се финансира и създават науката и иновациите и по който те се срещат. Едно от основните усилия е тези две програми да бъдат разработени в синхрон и да гарантират задълбочаването на сътрудничеството между бизнеса и научните и изследователските институти – чрез клъстериране, изграждане на съвременни изследователски центрове и привличане на доби и иновативно мислещи специалисти.

За мен много важно е да не се пренебрегват и локалните примери за добри практики. Те включват както отделните примери за сътрудничество между растящи български компании и висши учебни заведения по отношението на съдържанието на учебни програми, така и сътрудничеството между развойни центрове и български висши учебни заведения и институти на БАН.

Като цяло, от изключителна важност е да ангажираме именно младите и находчиви българи, и да подкрепяме научните школи с потенциал, в които те могат да се развият, което отново ме връща към ценностите, които Джон Атанасов олицетворява, и смисъла на наградите.

-          Според доклада Innovation Union Scoreboard (IUS) 2013 на Европейската комисия от март т.г., България отново е на опашката по иновации в ЕС. В годишника на световната конкурентоспособност за 2013 г. на Швейцарския институт за развитие на управлението, България показва най-слабото си представяне, откакто е включена в изследването през 2006 г., заемайки 57-о място (от общо 60 икономики). Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в България продължават да са под 1% от БВП. По какъв начин според Вас България може да навакса изоставането в областта на науката, изследователската дейност и иновациите, и да се превърне във водеща икономика на картата на ЕС?

Аз смятам, че процентният дял от БВП е важен, но той е само индикатор, защото той по дефиниция не е качествен. Всъщност важното е да държим на качеството. Не всички научни изследвания, били те и приложни, имат еднаква принадена стойност за обществото. Или са еднакво ефективни от гледна точка на въздействието им върху растежа. Това е напълно нормално.

Когато погледнем IUS малко по-задълбочено, впечатление правят няколко неща. Първо, в нашата група (lowest positive innovation growth rates) с нас влизат Швеция и Полша. Т.е. ние сме редом със страната членка, която продължи да отбелязва положителен икономически растеж и в най-трудните моменти от икономическата криза, започнала през 2008 г. И второ, най-острите ни дефицити са концентрирани в областите, за важността на които преди малко говорихме: Оpen, excellent and attractive research system, Finance and support, Firm investment, Linkages & entrepreneurship and innovation.

Изводът, що се отнася до приложните научни изследвания, е винаги да се търси тяхната добавена стойност.

Иновацията е идея, успешно доведена до пазара. За да са случва това по-често е много важно да имаме нарастващо участие в международни изследователски проекти, включително тези в Joint Technology Institutes.

Генералният извод, обаче който се налага е, че сама по себе си констатацията, че България е на опашката на иновациите не трябва да е толкова плашещ, колкото мотивиращ – за да реализираме добре няколко важни реформи, в това число в образованието и в начина на финансиране на науката и взаимодействието й с бизнеса.

Разговора води Констанца Григорова





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X