Космос

DevReach 2019: И космически предизвикателства се решават с вдъхновение

Владимир Владков

Иновациите, особено в СТЕМ дисциплините днес са ключови за успеха на всяко начинание и бизнеса, и в науката, и Космоса. Различната перспектива, осигурена от разнообразен екип, с различен опит, знания и идеи, може да открие правилното решение на редица сложни ситуации. Освен това технологичното лидерство не означава само да си добър мениджър, а и да вдъхновиш екипа така, че да извлече максималното от себе си и да постигне най-доброто в най-лошата ситуация. Така Джоди Дейвис, авиокосмически инженер в Центъра за космически полети Goddard на НАСА, описа 15-годишния си инженерен опит в щатската космическа агенция пред аудиторията на DevReach 2019. "Принципите на технологичното лидерство могат да бъдат приложени за всяка професия, включително за софтуерните разработчици. Техническият аспект на инженеринга и научната работа са малка част от успеха. Екипната работа, сътрудничеството и общуването между отдадени на идеята колеги представляват съществена част от усилията за постигане на важна цел като "приземяване" на марсоход или изграждане на уникален космически телескоп, който ще открива екзопланети в Дълбокия Космос", заяви Джоди Дейвис.

С идеята са стане космически инженер още на 13 г., Дейвис завършва авиокосмисческо инженерство в Авиокосмическия университет Embry-Riddle, а след това е част от екипа, разработил симулацията на траекторията и динамичните характеристики за навлизането в атмосферата на Марс на всъдехода Curiosity и неговото кацане на повърхността. Впоследствие ръководи и успешно кацане на роботозирания всъдеход на Червената планета. "Огромно е удовлетворението от успешното завършване на проект, върху който сме работили повече от 10 години", каза тя, демонстрирайки как симулираните от екипа й операции на Curiosity са се покрили изцяло с изпълненото на практика от автоматизираните системи.

Успехът с мисията до Марс я амбицира да се заеме с ново голямо предизвикателство – изграждане на някои от най-важните елементи на космическата обсерватория James Webb (JWST) – на оптичния телескопен елемент и на модул за интегриран научен инструмент (OTIS), като отговаря за разработката на инженерните системи, интеграцията и тестването на хардуера за полета на съоръжението. "Поех това предизвикателство без да имам никакъв опит с оптиката. Трябва обаче да се чувствате удобно и на непозната територия, да приемете, че не знаете всичко и да общувате с колеги, които могат да допълнят със знания и умения нужното за успешното завършваме на проекта", каза тя.

Всъщност обсерваторията JWST се разработва съвместно от НАСА, Европейската космическа агенция и Канадската космическа агенция и ще замени остарелия вече телескоп Хъбъл. Плановете са той да бъде изстрелят се през 202я г. и да поеме към Дълбокия космос на повече от 1 милион км от Земята. Целта му е да наблюдава звезди и галактики, създадени след Големия взрив преди 13,5 милиарда години, като ще търси екзопланети, т.е. планети, подобни на Земята, които са или могат да бъдат обитавани от човека.

Дейвис ръководи многобройните тестове на този сложен научен инструмент в Goddard Space Flight Center - най-голямата "чиста лаборатория" в света с общо 18 зали, където е подложен
на редица стресови експерименти, включително вибрации, нагряване, охлаждане, радиация и др. "Наскоро добавихме слънчевите щитове, като има над 600 градуса температурна разлика между огряната от Слънцето страна и обратната страна на апарата", каза Дейвис.

В момента тя е инженер на системите за полезен товар на другия голям проект на НАСА – телескопът за наблюдение в инфрачервения спектър WFIRST (Wide Field Infrared Survey Telescope). Инфрачервените оптични инструменти на WFIRST ще "виждат" 200 пъти повече от телескопа Хъбъл, осигурявайки снимки с много голям контраст на екзопланети, изследвайки и техните атмосфери. "И този телескоп ще бъде изпратен в Дълбокия космос, като ще изследва скоростта, с която се разширява нашата Вселена (или т.нар. тъмна енергия), обясни Джоди Дейвис. - Той прилича повече на Хъбъл, има и почти същите размери с височина малко над 2 метра. Има 6 соларни панела, осигуряващи общо 4100 вата енергия. Антената с много голямо усилване ще изпраща до Земята по 1,375 терабйата данни на ден. Вграденият "коронограф" ще улавя прецизно светлината само от отдалечените планети, които са 1 милиард пъти по-студени от тяхната "звезда". Общата стойност на WFIRST e над $3 милиарда, затова правилните инженерни решения още на етап проектиране са много важни", допълни тя.

Според космическия инженер, и софтуерните разработчици трябва непрекъснато да търсят предизвикателства. "Никога не е късно да започнете да развивате или да подобрявате уменията си за екипна работа и лидерски умения. Ще бъдете изненадани колко много неща можете да постигнете, ако си поставите високи цели и не се страхувате да започнете нещо ново. Погледнете на входните данни от различна перспектива, никога не знаете къде се крие правилното решение. Подобрявайте своя кариерен опит, подкрепян от ментори, и продължавайте да се учите, това ще ви донесе успех", посъветва Джоди Дейвис софтуерните разработчици на DevReach 2019.

Вижте цялата презентация на космическия инженер във Facebook видеото на Computerworld:





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X