Ит Проекти

МОСВ работи с интелигентна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите

Computer World

 Министерството на околната среда и водите (МОСВ) подпомага министъра на околната среда и водите в разработването и провеждането на държавната политика в  областта на околната  среда и водите в изпълнение на Конституцията и законите, като:
1. разработва с компетентните органи на изпълнителната власт (в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование  и  други) политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;

2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Националната  система  за  мониторинг на околната среда;

3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;

4. координира  контролните  правомощия  на другите органи на изпълнителната  власт  по  отношение на околната среда;

5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;

6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:

а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за  максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;

б) утвърждава методики за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;

г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;

д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;

7. ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда;

8. организира и координира  дейностите  по  финансовия инструмент  на  Европейската  комисия  за  околна среда (LIFE+).

Изпълнителната агенция по околна среда е администрация към министъра на околната среда и водите за осъществяване прилагането на изискванията на законодателството и нормативната уредба, свързани с околната среда, в т.ч. ръководство на националната система за мониторинг на околната среда. ИАОС администрира националната система за мониторинг на територията на цялата страна като осигурява материално-техническите, методически и програмно-информационните ресурси, необходими за нейното функциониране и развитие. Измерванията и наблюденията се извършват от структурите на ИАОС по единни, унифицирани методи за пробонабиране и анализи при спазване на процедурите за осигуряване на качеството на измерванията и данните. Всички лаборатории на ИАОС са акредитирани по БДС EN ISO/IEC 17025 – „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране” от ИА „БСА”. ИАОС поддържа информационни бази данни на национално и регионално ниво, които са структурирани по компоненти на околната среда с използване на общи номенклатури.

Основни бизнес предизвикателства, довели до необходимостта от ИТ проекта

Визитка на ИТ проекта

Име на проекта: Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите

Възложител: Министерство на околната среда и водите

Изпълнител: Консорциум „ЕКП-Води“ ДЗЗД

Дата на стартиране/дата на приключване: 27 месеца – от декември 2009 г. до април 2012 г.

Бюджет: 1 286 096 евро, 85% от които безвъзмездна помощ от Норвежката програма за сътрудничество с България 2007-2009 г. В проекта взеха участие 159 служители на МОСВ, Басейнови дирекции „Дунавски район“, „Западнобеломорски район“, „Източнобеломорски район“, „Черноморски район“ и Изпълнителната агенция по околна среда.

Една от ключовите цели на стратегическото планиране във водния сектор е изграждане на информационна система за управление на разрешителните и постоянен оперативен мониторинг, която да позволи чрез внедряване на информационни технологии в администрацията да бъдат предприети действия за разрешаването на няколко съществени проблема, включително:

» Преди стартирането на проекта в България няма единна информационна система за управление на разрешителните по Закона за водите (ЗВ) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Това води до ръчна обработка на голяма част от данните, неефективна система на управление и забавяния в обслужването на населението и бизнеса;

» Всяка от четирите басейнови дирекции на територията на страната поддържа своя система с различни параметри. Така не могат да се правят справки на национално ниво, каквито са необходими за докладването пред ЕК;

» Не е възможно да се следи степента на изпълнение на ангажиментите на България за постигане на добро състояние на водите и да се установяват своевременно закъснения и проблеми. В резултат се увеличава вероятността от наказателни процедури;

»  Налице са затруднения при икономическия анализ на таксите за водоползване, при прилагането на принципа "Замърсителят плаща" и при планирането на необходими инвестиции за реализиране на политиките по управление на водите. В допълнение управлението на разрешителните, издавани по реда на Закона за водите и комплексните разрешителни, издавани по реда на Закона за опазване на околната среда е сложен и динамичен процес, който изисква постоянна актуализация на данните и гъвкавост в начините на обработката им. 


МОСВ работи с интелигентна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите

© Computer World, Computerworld.bg

На снимката: Ивелина Василева, заместник-министър на околната среда и водите

С оглед на всичко изброено, е планиран проект, поставящ си за цел да осигури:

• актуална и достъпна за обществеността информация за издаваните разрешителни по ЗВ и комплексните разрешителни, издавани по ЗООС;

•     своевременно актуализиране на публикуваните данни в регистрите за издадените разрешителни;

•     унифициран формат за цялата страна на поддържаните в Интернет регистри за издадените разрешителни;

•     ефективен мониторинг и контрол на издадените разрешителни;

 •    средство за подпомагане на икономическия анализ, включително изчисляване на таксите за разрешеното ползване, прилагането на принципа „Замърсителят плаща" и планирането на необходими инвестиции за реализиране на политиките по управление на водите;

 •    улесняване изготвянето на справки за различни цели, включително и за целите на докладване пред ЕК и информиране на обществеността. 

В тази връзка МОСВ подготви проектно предложение по изискванията на Норвежката програма за сътрудничество с България, тъй като приоритетите на програмата отговаряха в най-голяма степен на целите на проекта. За тази цел беше проведено проучване за подходящ партньор от норвежка страна с опит в изграждането на подобни системи. В резултат, през 2009 г., в София, беше подписано партньорско споразумение между МОСВ и NVE за изпълнение на проекта.

След преминаване през етап на оценка на подготвеното от партньорите проектното предложение и неговото одобрение от управляващия орган на програмата, Норвежката държавна фирма “Иновации Норвегия”, финансирането за проекта бе осигурено и започна неговото изпълнение. 

Информационната система

Съгласно създаденото от партньорите техническото задание и изготвената от изпълнителя функционална спецификация беше разработена системната среда на модулната географска информационна система и шест модула, работещи в затворен цикъл, които да осигуряват инструменти за ефективен мониторинг и контрол на управлението на издаваните разрешителни по ЗВ и комплексни разрешителни по ЗООС. Реализирани са следните модули:

•     Модул „Регистър на разрешителни" - позволява регистриране на всяко разрешително, изменение на разрешителни, продължаване на разрешителни, прекратяване действието на разрешителни, ограничаване на правата, произтичащи от разрешителните.

•     Модул „ГИС” - осигурява функции за създаване, редакции, поддържане, визуализиране и анализ на пространствените данни на системата. Уеб приложението визуализира и дава възможност за редакция на растерни и векторни данни, както и свързаните към тях атрибутни данни в ГИС или от други модули. На ниво база данни, обектите се описват посредством тяхното географско местоположение и географска описателна информация, заедно със специализираната непространствена информация за разрешителните.

•          Модул „Контрол" - осигурява възможност за въвеждане и поддържане на всички параметри, отчетени при собствен или текущ мониторинг на водите. Събираните данни ще служат за контрол по използването на разрешителните и като база за определяне на дължимите такси. Контролният модул е тясно свързан с финансовия и с регистъра на разрешителните.

•          Модул „Финанси" - той е тясно свързан с регистъра на разрешителни и контролния модул, като в него ще се въвеждат данните свързани с плащанията.

•          Модул „Справки" - предоставя възможност за подготвяне и издаване на справки както за басейновите дирекции (БД), така и за MOCB под формата на създаването на различни .shp файлове (shape), както и дава възможност за създаване също така на динамични справки с произволен избор от параметри

 • Модул „Административен" - за оторизиране на потребителски права и роли.

Общи характеристики на системата

 Информационната система за разрешителни и мониторинг при управление на водите е изградена като централизирана информационна система. Системата създава и поддържа единна централизирана база от данни и осигурява онлайн достъп на всички потребители до функциите и възможностите на системата в зависимост от техните права за достъп.

За модули „Регистър на разрешителните”, „Контрол” и „Финанси” достъпът до функциите на системата е само онлайн през уеб браузър.

За модул ГИС достъпът до системата е както онлайн през уеб браузър, така и чрез настолните ГИС клиенти на МОСВ и БД, които се свързват към централната геобаза данни. За басейновите дирекции това изисква Интернет свързаност, а за МОСВ става чрез виртуална частна мрежа.

При създаването на архитектурата са следвани няколко водещи принципа:

•    Архитектурата е насочена към услуги (Service oriented architecture, SOA)

•    Гъвкава архитектура, позволяваща разширяването на системата с нови възможности и услуги

•    Отворена архитектура, позволяваща сигурен автоматизиран достъп от външни системи

МОДУЛ „Регистър на разрешителните”

Регистър разрешителни осигурява функционалност за въвеждане и поддържане на данните за всички издадени и обработени разрешителни.

Регистърът позволява:

•    Създаване на разрешителни – регистриране на ново издадени разрешителни

•    Изменение на разрешителни – регистриране на разрешителни, които са изменени по искане на лицето, на което са издадени, по искане на служебен орган, при настъпване на изменения във водоизточника, при възникване на противоречия с обществени интереси;

•    Продължаване на разрешителни - регистриране на разрешителни, чийто срок на действие е удължен;

•    Прекратяване действието на разрешителни;

•    Ограничаване на правата, произтичащи от разрешително – регистриране на ограничаване на правата, произтичащи от разрешително, поради опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство.

МОДУЛ „ГИС”

ГИС модулът осигурява функции за създаване, редакции, поддържане, визуализиране и анализ на пространствените данни на системата. Уеб приложението визуализира двата основни вида модели на данни в ГИС: растерни и векторни, както и свързаните към тях атрибутни данни в ГИС или от други модули. На ниво база данни, обектите се описват посредством тяхното географско местоположение и географска описателна  информация, заедно със специализираната непространствена информация за разрешителните.

Векторните обекти включват точки, линии и полигони, като физическия модел на данните е описан в документ „Модел на данни“. Към векторните данни има привързани атрибутни таблици. Растерните обекти включват топографски карти, сателитни изображения, цифров модел на релефа. Данните се предоставят в гео-портала под формата на уеб услуги: динамични и кеширани. Динамичните услуги се използват за данни, които често се променят, използват се за редакция, справки и анализи. В системата такива данни са всички данни за разрешителните, както и данните за водните тела.

От гледна точка ГИС работни места, основният вид клиенти на системата са уеб базирани, използващи Интернет посредством уеб браузър - Internet Explorer 8 или по-нова версия, или Mozilla Firefox версия 3 или по-нова.

Допълнителен вид клиенти са десктоп базирани използващи лицензи за ArcGIS Desktop. За достъпване до базата данни и услугите се ползват стандартните средства на ArcGIS Desktop. Всеки потребител с необходимите права може да достъпва ГИС базата данни и ГИС услугите на централизирания сървър. Това следва да се извършва чрез базовите приложения ArcMap и ArcCatalog, ниво на лиценз ArcEditor или ArcInfo v10. С наличните към момента версии 9.3 на базовия ГИС софтуер, това не е възможно, ето защо в представената и приета спецификация на необходимото оборудване за пълноценно функциониране на системата са дефинирани актуализации на лицензите до версия 10.

МОДУЛ „Контрол”         

Контролният модул осигурява възможност за въвеждане и поддържане на всички параметри, отчетени при собствен или текущ мониторинг на водите. Събираните данни ще служат за контрол по използването на разрешителните и като база за определяне на дължимите такси. Контролният модул е бъде тясно свързан с финансовия и с регистъра на разрешителните.

Основавайки се на изискванията към системата контролният модул само съхранява данните от мониторинга и не организира работния процес по тяхното събиране. В модула ще се записват всички отчетени параметри, които:

•    се отчитат периодично от ползвателите съгласно условията на издадените разрешителни;

•    при извършване на контрол от страна на басейновите дирекции или съвместен контрол на басейновите дирекции с други институции;

•    по отношение на постъпили сигнали във връзка с издадени разрешителни.

Данните в контролния модул са организирани около всяко отделно издадено разрешително, като по този начин те са косвено свързани както със съответния воден обект, така и с титуляра на разрешението. Данните се поддържат с история във времето. Това осигурява създаването на комплексни справки, буквено-цифрови или пространствени.

В модул „Контрол” се изчисляват дължимите суми на база на постъпилите годишни отчети за реално използваните обеми или въведените от служителите от контрола използвани обеми, когато има проблем с отчетите. За периодите, в които няма отчети, дължимите суми се изчисляват по разрешени обеми. Точният начин на изчисляване на дължимите суми по отчетени или по разрешени количества подлежи на промяна във връзка с приемане на нова тарифа, по която ще се изчисляват таксите при внедряване на системата.

В модул „Контрол” се осигурява отнасяне на въведените в модул „Финанси” плащания по задължения, включително по задължения по глоби, въведени с наказателните постановления. В модула може да се разгледа баланса по всяко задължение.

В модул „Контрол” допълнително беше реализирана функционалност за поддържане на данни за СОЗ по издадените разрешителни за водовземане. Допълнително бяха реализирани и функционалности за улеснение на ползвателите за:

•    въвеждане на данни от отчети от XML документ, генериран за отчета посредством публичния интерфейс;

•    нотификация за дължими такси, изпращана на титулярите на разрешителните.

МОДУЛ „Финанси”

Финансовият модул е тясно свързан с регистър разрешителни и контролния модул. Модулът съдържа само въвеждане на данните за извършените плащания.

В процеса на тестване и обучение беше идентифицирана нужда част от функционалността на модул „Финанси” – изчисление на задълженията, отнасяне на плащане по задължение и поддържане на данни за разсрочени плащания, да бъдат преместени в модул „Контрол”, доколкото тези дейности се извършват от служителите от контрола.

МОДУЛ „Справки"

Модулът предоставя възможност за подготвяне и издаване на отчети както за Басейновите дирекции, така и за МОСВ под формата на създаването на различни предварително дефинирани информационни доклади, анализи, отчети.

Всяка справка се състои от няколко компонента:

•    Критерии за търсене – възможност за търсене по един или комбинация от няколко критерии. Те са предварително дефинирани за всеки отчет/доклад. С цел улесняване изготвянето на отчетите критериите за търсене са предоставени под формата на номенклатура, както и могат да бъдат пространствени заявки или да се комбинират с такива.

•    Резултати – за всяка справка се дефинират данните, които трябва да се съдържат в изведените резултати.

•    Експорт на резултати – данните могат да бъдат експортирани в следните формати: Excel, Word, Access или shp (shape).

Динамичните справки използват стандартната технология в базата данни - SQL Server Reporting Services.

•    Тази технология дава голяма свобода за създаване на допълнителни справки.

•    За създаването на нови справки е необходимо добро познаване на модела на данни и функционалността на информационната система.

•    Беше извършено обучение за работа с динамичните справки. Препоръчано е от разработчиците да се подберат служители с познания по бази данни, работата на информационната система и смисъла на поддържаните от системата данни, които след проведени обучения да прилагат технологията и да създават динамични справки.

ГИС справките биват два вида:

-     Предварително дефинирани – често използвани справки, за които предварително са зададени таблиците и колоните участващи в справката

-     Динамични – потребителят на системата сам избира кои таблици и колони да бъдат включени в справката динамично

Детайлната функционалност на модулите е описана във функционална спецификация, разработена и приета в рамките на бизнес анализа на системата. В процеса на тестване и обучение са идентифицирани допълнителни необходими функционални възможности, които са документирани в съответните протоколи и са разработени от изпълнителя.

Публичен интерфейс

Публичният интерфейс включва:

•    Преглед на регистрите за издадените разрешителни (само данните, позволени за публичен достъп);

•    Преглед на съобщенията по чл. 62а от Закона за водите;

•    Въвеждане на данни за годишен отчет по издаденото разрешително;

•    Калкулатор за изчисляване на дължимите суми по разрешителни съгласно чл. 94 от Наредбата за електронните административни услуги доставчикът на електронни административни услуги;

•    Електронно попълване на платежни нареждания.

•    Пълната функционалност на модул ГИС без възможностите за редакция и експорт

Потребителски интерфейс

Системата предоставя удобен графичен потребителски интерфейс на български език.

Изработените екранни форми са консистентни и близки по вид, с цел бързо възприемане и удобство на работа.

Потребителският интерфейс е ориентиран към изпълняваните задачи, като осигурява необходимата за изпълнението информация.

Интерфейсът на системата осигурява бързо въвеждане на всички необходими данни, при което използваните кодове от номенклатури са обяснени и позволяват избор от списък.

Потребителският интерфейс осигурява формални и логически проверки при въвеждане и промяна на данните.

Потребителският интерфейс е придружен с достъпна помощна информация.

Сигурност

Подходът за осигуряване на сигурност чрез авторизация и оторизация на потребителите дава гаранция, всички функции на приложението ще бъдат защитени и няма да е възможен неоторизиран достъп.

Защитата на базата данни е изключително важна за сигурността на цялото приложение. За тази цел са необходими множество мерки:

  • Базата данни е на отделен сървър, който не е директно достъпен от Интернет
  • Физическия достъп до сървърите е ограничен
  • Хората, които могат да администрират базата данни, са ограничени.

За да се гарантира защитата на сървъра, той трябва да бъде зад защитна стена, която да ограничи външния достъп до сървъра само до необходимите мрежови услуги за уеб приложението, както е посочено в техническата документация към системата.

Изпълнителят е изготвил и представил проект на план за възстановяване след срив, в който са предвидени процедурите за периодично архивиране на данните и аварийно възстановяване.

Ефект от ИТ решението

Към момента информационната система е разработена и в нея са мигрирани основните данни от разрешителните. ГИС модулът е разработен в пълна функционалност и захранен с наличната географска база данни, създадена със съдействието на Японската агенция за международно сътрудничество (JICA). В рамките на проект „Интегрирано управление на водите в България", реализиран за МОСВ от JICA в периода 2006-2008 г, е създадена географска база данни, съдържаща голямо количество информация, свързана с управлението на водите. ГИС модулът на настоящия проект се базира на тази информация като я доразвива и надгражда, свързвайки базовата географска информация със специализираната информация за издадените разрешителни и с други данни, създадени в процеса на управление на водите. Базата данни JICA е основата на съвременно интегрирано решение, ориентирано към публикуване и предоставяне на услуги, достъпни през Интернет.

Чрез ГИС наличната информация се визуализира във вид на уеб базирани картни услуги, с достъпен и ориентиран към потребителя интерфейс.  Реализирани са функционалности, улесняващи работата с картите: навигация, търсене по обекти и координати, визуализация на избрани обекти, извеждане на основни параметри и характеристики на обекти, възможност за печат на карта и др. Реализирани са нива на достъп, което позволява на оторизираните потребители от съответните администрации да извършват редактиране и допълване на данните. Така реализираното решение (Интернет-базирани картни услуги) позволява използването на мощните възможности на ГИС от експерти без специализирани знания и умения и без закупуване на скъпоструващ допълнителен софтуер, което реално повишава административния капацитет на институциите, пряко ангажирани с дейностите по управление на водите.  Друг сериозен ефект е повишаването на качеството на експертната работа и на управленските решения чрез възможността за визуализация на пълна и актуална информация в реално време.

Публичният достъп до публикуваните услуги ще направи напълно прозрачна работата по издаване на разрешителни за използване на водите. Силно се повишава и прозрачността по управление на водите като цяло, тъй като визуализирането във вид на картна услуга „превежда" понятията и резултатите на разбираем за широката публика език, представяйки всички обекти в тяхната географска взаимовръзка.

Потенциал за развитие

Структурата на разработеното решение позволява и предвижда надграждане и разширяване на системата, включително поетапно въвеждане на отделни модули. В настоящия си вид информационната система все още не обхваща всички компоненти, свързани с управлението на водите – например не се поддържа информация за дифузни източници на натоварване, информация от текущия мониторинг на качеството и количеството на водите, информация за качеството на водите за пиене (данни, поддържани в Министерство на здравеопазването) и др. Наличната в системата информация (пространствена и атрибутивна), използвана при актуализация на плановете за управление на речните басейни, може да се използва като основа за надграждане на системата с нови модули, като е необходимо допълване и със специфична допълнителна информация, инструменти за оценка и картови услуги. Системата предоставя възможност за включване на допълнителна функционалност (модул), чрез която тя да бъде използвана като инструмент за електронно докладване в европейската информационна система WISE.

Водени от първоначалната стратегическа идея за разработване на гъвкава и технологично съвременна система и след анализ на нуждите партньорите стигнаха до идеята за доразвиването й до интегрирана информационна система за управление на водите, за което беше подготвено и подадено програмно предложение за отпускане на финансиране от Финансовия механизъм на ЕИП в рамките на новия програмен период 2009-2014 г. Новата система ще гарантира интеграция на функциониращата и поддържана в ИАОС и регионалните инспекции по околната среда и водите Контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води. Тя ще бъде свързана с действащите информационни системи за водите и новите модули ще бъдат внедрени в дейността на отговорните институции.

Основните модули, с които се планира да се надгради системата са:

–        Модул за управление на обектите, генериращи отпадъчни води, и дифузни източници на натоварване;

–        Модул за управление на утайките, генерирани от пречиствателни станции за отпадъчни води;

–        Модул за обработка на информация и данни за докладване в Европейската информационна система за водите (WISE) и съгласно Директивата INSPIRE във водния сектор;

–        Модул за обработка на мониторингови данни за нуждите на докладване по Нитратната директива;

–        Модул за състоянието на морската среда, натоварването и източниците на въздействие.

Разработената информационна система притежава възможности за директно внедряване в други поделения на МОСВ. През 2012 г. тя беше внедрена в работата на регионалните инспекции по околната среда и водите, които започнаха въвеждането на данни от контролната дейност по влезли в сила разрешителни за ползване на воден обект, издадени по ЗВ, и на комплексни разрешителни, издадени по ЗООС, включени в информационната система. При развитието на системата се планира тя да бъде внедрена и в общините, които ще притежават достъп до регистъра за разрешителни, без възможности за редакция на ГИС данни.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X