Ит Проекти

Медицинският университет във Варна дигитализира библиотечния си фонд

Computer World

ВИЗИТКА НА ИТ ПРОЕКТА

  • Име на проекта: „Преустройство и модернизация на библиотеката и осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания при Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна”
  • Възложител: Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна
  • Изпълнител: Интегрирани библиотечни системи ООД (със съдружници Лирекс БГ ООД, Ти Ес Инженеринг ООД и Индекс България ООД)
  • Дата на стартиране/дата на приключване на проекта: 12.09.2012 – 12.01.2013г.
  • Бюджет на проекта (финансови, технологични, кадрови ресурси): 999 939 лв. без ДДС.Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България.

Медицинският университет (МУ) „Проф. д-р П. Стоянов” - Варна, е държавно висше училище за подготовка на кадри в областта на висшето образование - “Здравеопазване” за придобиване на образователно-квалификационни степени “магистър”, “бакалавър” и “професионален бакалавър”. Сред предизвикателствата пред висшите учебни заведения са осигуряване и гарантиране на свободен достъп до знанията и научните ресурси, съхранявани в библиотеките, тяхното опазване, модернизиране, развитие в нови направления. Наред с това пред университетските библиотеки стоят изискванията постоянно да подобряват качеството на обслужване на своите читатели, да предоставят услуги на европейско ниво, да осигуряват възможно най-улеснен и всеобхватен достъп до ресурсите си, в това число и за хора с увреждания.“

В отговор на това, целта на настоящия проект бе да осигури възможност на университетската библиотека на МУ - Варна чрез внедряване на модерни технологии да изгради съвременна инфраструктура за библиотечно и информационно обезпечаване на учебния, преподавателския и научноизследователския процес. Важно условие за успешното постигане на целта на проекта е пълната подкрепа и съдействие от страна на ръководството на МУ - Варна”, посочи проф. Тодорка Костадинова, д.и. – заместник-ректор по "Международно сътрудничество, акредитация и качество" - ръководител на проекта. “Системата обхваща и съвременно решение за дигитализация на библиотечния фонд, включващо цялостния процес по преобразуване на книжните библиотечни единици в електронен вид. Всички подсистеми, изградени в рамките на проекта, работят напълно интегрирано помежду си и на практика представляват единна интегрирана централизирана библиотечно-иформационна система”, обяснява инж. Деян Грънчаров, координатор на проекта.


Медицинският университет във Варна дигитализира библиотечния си фонд

© Computer World, Computerworld.bg

Интегрираната система се състои от следните подсистеми:

RFID система за управление на традиционния библиотечен фонд

  • Електронно маркиране на единиците от библиотечния фонд посредством специализирани RFID тагове;
  • Автоматизиране на операциите с библиографските единици чрез прилагане на RFID-базирана идентификация на всяка работна фаза: съхраняване, проследяване, използване на оригиналната библиотечна единица, достъп до цифрово съдържание, инвентаризация за състоянието на библиотечния фонд;
  • Локация на местоположението на всяко издание от библиотечния фонд посредством RFID идентификацията; 
  • Автоматично разпознаване и идентификация на всеки материал от библиотечния фонд в системата за заемане и връщане на библиотеката; 
  • Висока степен на сигурност, постигана посредством система против кражби на входно-изходните точки на библиотеката и читалнята.

“В рамките на тази система библиотеката на университета е оборудвана с автомат за денонощно връщане на книги – разяснява Деян Грънчаров. - Автоматът за връщане на книги е разположен в сградата на  библиотеката на МУ - Варна. Той предлага гъвкави и удобни условия за връщане на книги по всяко време – дори когато библиотеката е затворена.”Обслужването в библиотеката е улеснено с оборудване с места за самообслужване.


Медицинският университет във Варна дигитализира библиотечния си фонд

© Computer World, Computerworld.bg

Станцията за самостоятелно маркиране е компютър с тъч-скрийн дисплей и вграден четец на RFID тагове, на който има зареден специален софтуер за лична идентификация и информация за заеманите библиотечни единици. След като потребителят се идентифицира със своята безконтактна читателска карта, той може да избере съответната възможност – връщане или заемане на една или няколко книги. При връщане на заети библиотечни единици, работната станция за самообслужване активира RFID таговете им за целите на функцията на системата против кражби.

Автентикация на читатели

става посредством безконтактни карти, които се издават на място в библиотеката. Тази система дава възможност за бързото обслужване на читателя, както и съхранение и управление на пълната информация от досието му – статус, име, лични данни, история на ползване на библиотечния фонд. Една и съща безконтактна читателска карта се използва за идентификация на читателите в библиотечната система, системата за контрол на достъпа, системата за управление на печата. Всяка карта се персонализира посредством автоматично отпечатване върху нея на информация за читателя – снимка, имена, статус, дата на валидност и др. полезна информация.


Медицинският университет във Варна дигитализира библиотечния си фонд

© Computer World, Computerworld.bg

Дигитализиране на библиотечния фонд

Цифровизирането на книжния фонд осигурява редица предимства за съхранението на ценни книги и статии, особено ако са в единични екземпляри. Основни функции и предимства са:

  • Съвременно оборудване за дигитализация на библиотечния фонд – преобразуване в електронен вид на книжните библиотечни единици с оптично разпознаване на символите;
  • Създаването на дигитален каталог предоставя възможности за търсене в каталога и пълнотекстово търсене в дигиталния фонд;
  • Надеждно съхранение на дигиталния библиотечен фонд посредством съвременни сървърни решения;
  • Създаването на дигитален каталог предоставя възможности за осигуряване на достъп до дигиталния библиотечен фонд от мрежата на университета и през  уеб портал;
  • Създаването на дигитален каталог предоставя възможности за ефективни механизми за защита на авторските права посредством политики по забрана на копиране и разпространение на дигиталното съдържание;
  • Възможност за oсигуряване на пълноправен достъп до библиотечния фонд на хора с нарушено зрение посредством специализирани решения за гласово възпроизвеждане на текстове от дигитализирани и хартиени материали. 

Процесът по дигитализация е обезпечен посредством уникална система, включваща специализиран високоскоростен роботизиран скенер с автоматично разлистване на страниците и скорост на сканиране до 1600 стр./час, специализиран софтуер за обработка на изображенията, OCR и конвертиране на файловете в удобен формат за пълнотекстово търсене.


Медицинският университет във Варна дигитализира библиотечния си фонд

© Computer World, Computerworld.bg

Съхранение на дигитализирания книжен фонд

За опазване на ценния дигитализиран фонд е предвидено надеждно сторидж решение Fujitsu ETERNUS DX80, осигуряващо дисково пространство за съхранение в цифров вид над 50 000 книги от библиотечния фонд на  МУ - Варна.  

  • 2 броя RAID контролери;
  • 4 броя 4 Gbps Fibre Channel интерфейса за връзка с Fibre Channel комутаторите в блейд шасито;
  • 24 TB сурово дисково пространство.

За обезпечаване работата на интегрираната библиотечна система е внедрена съвременна сървърна инфраструктура, базирана на блейд технология на Fujitsu PRIMERGY BX900 S2. Блейд инфраструктурата се базира най-общо на 2 компонента: блейд шаси и блейд сървъри, които се инсталират в шасито. Шасито намалява сложността, като предлага компоненти, които се споделят от всички блейд сървъри – захранващи блокове, Ethernet инфраструктура, Fibre Channel SAN инфраструктура и KVM инфраструктура.Fujitsu PRIMERGY BX900 S2 шасито събира до 18 броя блейд сървъри. В рамките на проекта шасито е запълнено с 6 броя двупроцесорни блейд сървъри Fujitsu PRIMERGY BX920 S3. Всеки сървър има 2 броя 4-ядрени процесори Quad Core Intel Xeon E5-2403 .

Оборудване на електронни читални

При обезпечаване на работата на читателите в електронните читални се подхожда с една от най-иновативните технологии в съвременното информационно общество изграждането на виртуална инфраструктура с безшумни терминали Fujitsu Zero Clients.  Този подход осигурява значително предимство пред традиционните клиент-сървър модели, тъй като дава възможност да се засили контрола и сигурността над данните, като се капсулира десктоп ОС, приложенията и данните под формата на виртуална машина, която е съхранена централизирано на сървърна инфраструктура.“За компютърни работни станции са използвани специализирани терминални решения: Fujitsu Zero Client – разказва Деян Грънчаров. - За всеки Zero Client на сървърната инфраструктура се обособява  виртуална работна станция, която има ограничен достъп до системни ресурси, което значително повишава сигурността на ценните библиотечни бази данни. Zero Client се свързва към централизиран сървър, за да изпълнява приложенията във виртуален десктоп. Потребителят работи на своята настолна машина, но същинската обработка се извършва на сървъра.”


Медицинският университет във Варна дигитализира библиотечния си фонд

© Computer World, Computerworld.bg

Система за управление на печата и печат на самообслужване

Системата дава възможност да се предоставят услуги на читателите за печат, копиране и сканиране посредством карти с предплатени одобрени от ръководството на университета брой копия. Тази функционалност се реализира посредством мултифункционални лазерни печатащи устройства с терминали и софтуер за управление на печата и следене на използваните брой копия от предоставените от университета на всеки читател.“

Всеки читател, който притежава безконтактна читателска карта с предварително въведени одобрен брой копия, имайки достъп до дигитализирания каталог на библиотеката, може да разпечатва информация в определен обем, да ползва печатните и копирни услуги, за да се обезпечи нормалното протичане на учебния процес – обяснява проф. Тодорка Костадинова. – Читателят изпраща заявка за печат за интересуващия го обем информация. За да изпълни заявката за печат печатащото устройство първо трябва да идентифицира чрез терминала читателя посредством безконтактната му читателска карта. Автоматично системата регистрира обема и вида на извършения печат (брой принтирани страници, цветно или черно-бяло, формат А4 или А3) и приспада от предварително въведените брой копия в картата съответната стойност.”

Сред предимствата на специализираните терминали Zero Client и виртуалната инфраструктура са:

  • Намалена консумация на енергия (65% по-малко в сравнение със стандартна компютърна конфигурация);
  • Драстично намаляват разходите за нова техника при подмяна на остаряла или дефектирала такава;
  • Повишава се ефективността и се удължава работоспособното състояние на компютърната техника;
  • Лесната администрация спестява време и средства при поддръжката на ИТ инфраструктурата;
  • Осигурява се повишено ниво на сигурност на информацията. Zero Client нямат твърд диск. Цялата важна информация и данни от електронните записи до архивните справки се пазят в основния център  за данни или в централна дискова система;
  • Осигурява се работа в еднотипна стандартна среда за всички работни станции;
  • Централизирано администриране и поддръжка на данни и приложения;
  • Предложените терминали Zero Client са подбрани и от гледна точка на ефективната им защита от кражби;
  • Тъй като Zero Client няма оптични устройства за работа с медии (CD, DVD) то той е оборудван само с необходимите портове за връзка към мрежа и Интернет, която е рестриктирана – на практика няма възможност за запис на дигитална информация на външни носители, което обезпечава защитата на авторските права от разпространение на дигитализирания библиотечен фонд.
Осигуряване на равноправен достъп до университетските ресурси на хора с увреждания
В учебното заведение е налице подобряване на достъпа до библиотечния фонд на хора с частично или напълно увредено зрение посредством внедряване на специализиран софтуер и други помощни технологии. В рамките на проекта са оборудвани две специализирани работни места със софтуер за екранно четене, синтезатор на реч и уникален скенер за сканиране и четене в реално време на книжни единици, които все още не са дигитализирани.
Информационно справочна дейност
Библиотеката на МУ - Варна е оборудвана с един информационен киоск терминал с touchscreen дисплей за потребителски достъп и автоматизирано търсене в електронния библиотечен фонд, справки, заявки за заемане и друга полезна информация.
  • Осигурява възможност за достъп до библиотечната система – извършване на библиографски справки, заявки за заемане, проверка на срокове за връщане, достъп до библиотечната система и електронния каталог и др.
  • Осигурява възможност за  достъп до дигиталния библиотечен фонд.
  • Осигурява възможност за достъп до друга полезна справочна информация – програма на учебни занятия, график на контролни и изпити, резултати, съобщения от университетската администрация.

В рамките на проекта библиотеката и нейните хранилища са оборудвани  със специализирани стационарни и подвижни стелажи за съхранение на книгите, както и с уникална машина за почистване на книги, работеща по патентована технология.

Постигнати резултати

“С внедрената система се постигна подобрено управление и контрол – посочи проф. Тодорка Костадинова. – В библиотеката е налице автоматизиране на процесите, по-ефективно изпълнение на задачите и подобрено качество на образователната услуга. Съвременните системи са по-близо до младите хора, което прави по-достъпно и по-приятно ползването на библиотечните ресурси. Налице е и улеснена поддръжка на системата, подобрено администриране, по-ниски разходи за поддръжка. Постигнахме максимално защитени инвестиции в дългострочен план при бъдещо развитие на ИТ инфраструктурата в университетската библиотека, нейните филиали в Медицински колеж и МБАЛ „Св. Марина“, както и на университета като цяло.” 

Eфект от ИТ решението

→ За крайните потребители:

  • Създадените електронни читални подобряват достъпа до библиотечния фонд чрез възможност за едновременно достъпване на повече потребители;
  • Улеснено заемане и връщане на книги посредством създадените места за самообслужване и  въведения автомат за денонощно връщане на книги;
  • Улеснено търсене осигурено от създадения дигитален каталог;
  • Дава се възможност на студентите и преподавателите да участват активно в библиотечните процеси и да се докоснат до най-новите информационни технологии.
→ За университета:
  • Интеграция на всички информационни системи в библиотеката за постигане на висока степен на ефективност;
  • Повишава се ефективността на работа на библиотечния служител и минимизиране на фактора човешка грешка;
  • Ускорява се процеса на обслужване и инвентаризация на библиотечния фонд;
  • Постига се високата степен на автоматизация, което позволява да се въведат успешно практики по самообслужване в процеса на заемане и връщане;
  • Осигурява се висока степен на защита на библиотечния фонд – както физическа защита, така и защита на данните;
  • Изключително мащабируема система, допускаща изграждане на модулен принцип и разширение на функционалните характеристики;
  • Съхранение на ценния книжен библиотечен фонд в цифров формат, което позволява лесна обработка на информацията със съвременни средства и технологии.

Според проф. Костадинова процесите по обслужване на читатели са значително оптимизирани и в максимална степен автоматизирани. Предоставена е възможност за самообслужване на читателите, което освен че оптимизира процесите, но и прави потребителите много по-ангажирани в процеса на ползване на библиотечни ресури. “Повишен е интереса и активността от страна на потребителите за ползване на предоставяните услуги в рамките на университетската библиотека. Предоставена е възможност за 24-часов достъп до връщане на библиотечни единици. Повишен е контрола и управлението на процесите в рамките на библиотеката, централизацията прави тези процеси по-ефективни и адекватни на съвременните изиквания. Нашите студенти имат възможност да учат, да работят с информацията и придобиват знания, както правят това техните колеги в Европа и по света”, допълни проф. Костадинова.„Внедряването на най-новите технологии в образователните процеси правят униревситета предпочитано място за обучение не само на младите хора в България, но и подсигурява конкурентни предимства и на международните пазари“, посочва Деян Грънчаров.

Потенциал за развитие 

Блейд сървърната инфраструктура предоставя възможност за лесно и гъвкаво разширяване на изчислителните ресурси като по този начин обезпечава бързо пускане на нови образователни услуги. В рамките на проекта шасито на Fujitsu PRIMERGY BX900 S2 е запълнено с 6 броя двупроцесорни блейд сървъри, което предоставя възможност за бъдещо развитие на сървърната инфраструктура с добавяне на още до 12 блейд сървъра. Виртуалната сървърна инфраструктура позволява лесно и гъвкаво разширяване с добавяне на нови потребители на системата, тъй като за подсигуряване работата на нов потребител е достатъчно да се генерира нова виртуална машина от стандартен имидж с предварително дефинирани настройки.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X