Бизнес

Финтех и "умните" технологии за по-спокойно и сигурно бъдеще

Иван Гайдаров

Финансови технологии и умни градове. Върху тези две основни технологични направления се фокусира дискусията във втория ден на Международната бизнес конференция "Наука и бизнес за интелигентно бъдеще 2019", организирана за четвърта поредна година от Варненския свободен университет "Черноризец храбър". В двата панела бяха разгледани редица примери как тези иновативни сегменти са способни да променят ежедневието на хората и да го направя по сигурно и удобно.

В рамките на втория конферентен ден студенти и докторанти представиха реални бизнес проекти, разработени в бакалавърската програма "Информатика и компютърни науки" и в магистърските програми "Предприемачество", "Архитектура", "Кръгова икономика", "Софтуерно инженерство", "Киберсигурност" и "Data Science". Коментирани бяха технологични решения за разплащания в международен план, които са изключително важни за електронната търговия и туризма, както и въпроси, свързани с дигитализирането на финансовите услуги.

Сред интересните демонстрации в панела "Open Smart City" пък попаднаха иновативни решения за "умни" домове и "умни" паметници, разработени от студентите от специалност "Информатика и компютърни науки" и "Архитектура".

Финтех

Водещ на панела, посветен на финансовите технологии, беше Мартин Паев, основател и председател на "Сортис Груп" – обединение на няколко компании, а Филип Мутафис, управляващ съдружник в Paysera България, хвърли светлина върху процесите и тенденциите във сектора на финансовите технологии.

"Банките много бавно адаптират своите процеси към развитието на технологиите. Банковият сектор в България е генерирал 1.6 млрд. лева, дава работа на около 50 000 души, но всъщност едва 5% от потребителите използват дигитален достъп до своите сметки и то в повечето случаи става дума за уеб сайтове, а не за мобилни приложения.
Тук е и пропускът, който позволи главоломното развитие на финтех сектора", коментира Филип Мутафис и даде пример с Китай, където 70% от трансакциите на бизнес и гражданите минават през мобилни платформи.

По думите му в последните години финтех секторът бележи сериозен ръст и в скандинавските държави, където вече има над 50% дял при паричните трансфери.

"Много е важно обаче да се прецени точния момент една компания да навлезе в сектор като този на финансовите технологии. Ако го направи прекалено рано една организация, услугите, които предлага има голяма вероятност да не бъдат разпознати от потребителите. Ако пък се включи на пазара прекалено късно, някой вече ще е заел лидерската позиция, а това е игра с един единствен победител във всяка държава, за разлика от традиционния банков сектор", категоричен беше още той.

Освен това, по думите на Филип Мутафис, в последните години бизнесът се стреми да бъде колкото е възможно по-глобален. "Границите вече не съществуват в този им вид, в който ги познавахме преди. В същото време една от ключовите индустрии, които не успява да се приспособи все още към новата ситуация, е банковата", обърна внимание оше той, като отбеляза, че това е друг факт, който подпомага развитието на финтех сектора.

Умен град

Панелът, който закри същинската част на четвъртата Международна бизнес конференция "Наука и бизнес за интелигентно бъдеще 2019", акцентира върху развитието на умните градове и на услугите, които трансформитрат обществото, извеждайки го на ново ниво на ангажираност към неговите членове.

В неговите рамки, проф. Тодорка Костадинова, зам.-ректорът на "МУ – Варна" представи проект за интегрирана интернет платформа и виртуален асистент, който да подпомага активното стареене на възрастните хора по отношение на физическото, социалното и емоционалното им състояние.

Платформата SAAM цели да подпомогне благосъстоянието на възрастните хора в обичайната им среда чрез събиране на данни за тяхното здравословно и емоционално състояние с помощта на сензори, интелигентни измервателни уреди видео и аудиоприемници.

Основните технологични аспекти на проекта включват няколко групи устройства – статични сензори (интелигентен електромер, сензори за локализация в помещението, вграден в матрака сензор и такъв за заобикалящата среда), мобилни сензори (гривна, колан или колие), базови интерактивни интерфейси (таблет или смартфон) и допълнителни интерфейси (мобилни сензори и локален портал за пресяване и първично обработване на данни и облачна система с алгоритъм, който изучава човешкото поведение).

Платформата има няколко модула за проследяване на поведението на възрастните хора, всеки от които предава данни за определени физически състояния на потребителя.

Модулът "Мобилност и активност" има за задача да подпомага рехабилитацията на възрастните хора и да проследява тяхното състояние в активната част на деня. Той проследява начинът на сядане и ставане на потребителя, дистанциите, които изминава дневно, умението му да слиза и да се качва по стълби и др.

Модулът "Сън" пък цели подобряването на съня на възрастните хора, като проследява латентността при заспиване, продължителността на съня, нарушенията, ако има такива, и влиянието на допълнителните медикаменти, които потребителят употребява.

Последният модул на платформата е насочен към социалната активност и по-точно към подобряването на социалните контакти и дейности на човека.

На базата на всички събрани данни възрастните хора получават различни съвети от виртуалния асистент, които са насочени към подобряването на всички аспекти от неговото съществуване.




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X