Ит Лидери

ЕК глоби Google с 1,49 млрд. евро заради рекламни практики

Computer World

Европейската комисия наложи на Google глоба в размер на 1,49 млрд. евро (1,69 млрд. долара) заради "злоупотреби с онлайн реклама". Това е поредната рестрикция срещу търсачката, след тези от 5 милиарда и 2,4 милиарда долара, които бяха наложени на интернет гиганта през 2018 и 2017 г. Комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер заяви, че Google "е защитен от конкурентния натиск" чрез изключителни договори за реклама с издателите. Компанията постига това главно чрез своята услуга AdSense, която доминира 70% от пазара в Европа в последните 10 години.

Глобата беше очаквана, но не и в такива размери. ЕС мотивира решението си именно с дългия период, през който Google доминира в онлайн рекламата. "Глобата на Комисията взема предвид продължителността и тежестта на нарушението. Тя е изчислена въз основа на стойността на приходите на Google от посредничеството за рекламиране в мрежата", се казва в съобщение на ЕК до пресата.

 

"Винаги сме се съгласявали, че добре развиващите се, процъфтяващи пазари са в интерес на всички. Вече направихме широка гама промени в нашите продукти, за да отговорим на опасенията на Комисията. През следващите няколко месеца ще правим допълнителни актуализации, за да дадем по-голяма видимост на конкурентите в Европа", обясни Кент Уокър от Google пред Engadget.

През 2006 г. Google добави клаузи за изключителност в рекламните договори с интернет страниците и рекламодатели. „Това означаваше, че на издателите е забранено да поставят реклами на конкуренти на Google на страниците си с резултати от търсене“, заявяват на свой ред от Комисията. През 2009 г. Google леко промени тези правила, но запази опцията да одобрява или отхвърля рекламите на конкурентни търсачки.

Въз основа на широк спектър от доказателства, Комисията установява, че поведението на Google е навредило на конкуренцията и потребителите и задушава иновациите. Съперниците на Google не успяват да се развият и да предлагат алтернативни услуги за посредничество при онлайн реклами. В резултат на това собствениците на интернет сайтове са били ограничени откъм възможности за монетизиране на пространствата си и са принудени да разчитат само на Google.

"Домининацията на пазара не е незаконна съгласно антитръстовите правила на ЕС. Въпреки това, доминиращите компании имат специална отговорност да не злоупотребяват с мощната си пазарна позиция, като ограничават конкуренцията”, допълват от ЕК.

Само няколко дни преди обявяването на глобата, операционната система Android на Google започна да пита потребителите кой браузър или търсачка искат да използват, а не само да предлагат Chrome и Google. Освен това, компанията създава и отделни лицензи за Play, Chrome и Search, така че производителите на телефони могат да предлагат свои собствени алтернативи.

ЕK заяви, че пазарният дял на Google всъщност е над 90% за общо търсене и над 75% за рекламиране в търсачки през последните 10 години. Решението вероятно има и политически елемент. Европейските избори започват през май и много избиратели виждат в технологичните гиганти като Google част от проблема с неравенството в доходите.

ЕK отбелязва, че наложените глоби не са всичко. „Google също така е длъжен да отговори на гражданските искове за обезщетения, които могат да бъдат предявени пред съдилищата на държавите-членки от всяко лице или бизнес, засегнати от антиконкурентното му поведение“, категорични са от ЕК.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X