Ит Лидери

Бизнесът настоява за отлагане и преработка на Наредба Н-18 за касовите апарати

Computer World

Бизнесът няма как да изпълни изискванията на Наредбата за касовите апарати, особено в заложените в нея срокове. Освен това, има много примери за неадекватността на текстовете в наредбата от гледна точка на съвременното развитие на технологиите, както и на специфичните изисквания на отделните видове бизнеси. Около тази позиция се обединиха над 90 представители на браншови организации и фирми от почти всички сектори на икономиката, които се включиха в организираната от Българската стопанска камара (БСК) публична дискусия, посветена на влизащите в сила нови изисквания към касовите апарати. Целта на дискусията бе да се потърси разумен изход от създалото се напрежение сред бизнеса във връзка с прилагането на Наредба № Н-18/2006 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

От БСК обясниха, че въпреки отправената покана и предварително потвърденото участие, от дискусията в крайна сметка отсъстваха представители на НАП и на Министерството на финансите. „Празният стол тук е за Министерството на финансите, любезно поканени днес. Смятам, че понякога хората, присъствайки, говорят безсмислени неща, а други, отсъствайки, казват страшно много. Така че, благодаря на министър Горанов“, каза при откриването на форума председателят на БСК Радосвет Радев, който информира аудиторията за направените до момента стъпки от страна на Камарата и членуващите в нея браншови организации, насочени към преодоляване на проблемите по прилагането на новите изисквания към фискалната отчетност.

 

Почтеният български бизнес вярва, че трябва да има регламент и идеята на Наредба Н-18 е полезна за хората, които са в светлата част на икономиката. Всичко останало, обаче, в Наредбата е направено некадърно, на места граничещо със злонамереност, инквизиращо българския бизнес. Смисълът на срещата е всеки от вас, в неговия си конкретен икономически отрасъл и конкретен бизнес поглед на нещата, да изкаже несъстоятелността на текстовете в наредбата. Ако у нас нещата се правят в 12 без 5, а сега е 12 без 6, в тази една минута да обясним на администрацията какво трябва да промени, за да не се стига до нежелани ефекти върху икономиката и обществото, като цяло“, каза още Радосвет Радев.

От страна на институциите, в дискусията се включи председателят на Българския институт по метрология (БИМ) Паун Илчев, който съобщи, че до момента в Института са получени заявления за 58 модела касови апарати, 38 от които вече са обработени от БИМ, а останалите ще преминат през контрол в следващите две седмици.

С изказвания и конкретни казуси по темата в обсъждането се включиха представители на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС), Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Българската асоциация на заведенията (БАЗ), Конфедерацията на автобусните превозвачи (КАП), Българската е-комерс асоциация (БЕА), Международната данъчна асоциация (IFA), Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), както и на фирми от софтуерния сектор.

Проучване на БСК

Главният финансов директор на БСК Станислав Попдончев представи резултатите от експресно онлайн допитване, осъществено от БСК в периода 6-10 февруари т.г., в което се включиха 2493 фирми. Според анкетираните, средната инвестиция за всяко устройство, подлежащо на промяна (вкл. разходите за СУПТО1, ако са необходими), е 2423 лв., а средният срок за въвеждане на СУПТО в експлоатация (вкл. закупуване, въвеждане в експлоатация, обучение на персонала) е 18 месеца. За сравнение, Наредба Н-18 предвижда 6-месечен срок, при това на фона на неясни формулировки, които не позволяват на разработчиците на софтуер да предложат на пазара подходящия СУПТО.

Анкетата на БСК показва още, че 78% от респондентите използват СУПТО, 54% от са запознати с изискванията на Н-18, но 44% имат само частична яснота, а това възпрепятства прилагането на изискванията в определените срокове. На този фон, не е изненадващо, че 65% от анкетираните заявяват, че няма да успеят да изпълнят изискванията на Н-18 в нормативно определения срок (31 март 2019 г.), а други 27% се затрудняват да преценят. Едва 8% декларират готовност да отговорят на изискванията в срок.

95% от участниците в анкетата декларират, че не са подменили своя СУПТО, а като основни причини за това посочват неясноти в Н-18, необходимост от цялостна преработка на софтуера и промяна на цялостната бизнес логика, както и липсата на одобрен от НАП софтуер, който да може да отговори на конкретните нужди на бизнеса.

Едно от големите притеснения на бизнеса е свързано със заложеното в Н-18 задължение за свързване на СУПТО с касовите апарати и предоставяне на source-кода, който представлява обект нa интелектуална собственост. 71% от анкетираните заявяват, че имат притеснения от изтичане на чувствителна фирмена информация, съдържаща се в използвания от тях СУПТО, вкл. рецептурници, търговски надценки и отстъпки, лични данни на клиенти и пациенти (при личните лекари), и т.н.

 


Бизнесът настоява за отлагане и преработка на Наредба Н-18 за касовите апарати

© Computer World, Computerworld.bg

Заради множеството неясноти, заради ограничаването на стопанската инициатива, нарушаване на основни права и свободи, гарантирани от националното и европейското законодателство, заради несъразмерност и нецелесъобразност, дискриминация и редица други причини, Наредбата може и ще бъде оспорена пред съответните органи (например, Европейската комисия, Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията и др.)“, сподели адв. Валентин Савов – председател за България на Международната данъчна асоциация (IFA).

Той резюмира и основните проблемни изисквания, които би следвало да бъдат преработени и/или премахнати изцяло, като рискови, противоречащи на законодателството и на установените правни принципи, прекомерни, неприложими, неизпълними и т.н. Такива са, например:

- Дефинирането на СУПТО, електронен магазин и др., тъй като в момента са възможни всякакви интерпретации;

- Предварителното огласяване до всички ползватели на един софтуер, че той не отговаря на изискванията на Н-18, преди съответният акт да бъде проверен за законосъобразност от съда;

- Задължението за предоставяне на достъп до “одиторския профил“ и директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта СУПТО. Това е неконтролиран достъп до данни за клиенти, отстъпки, номенклатури, доставчици, търговска информация, информация представляваща търговска тайна и ноу-хау;

- Създаването на неоправдани и нецелесъобразни трудности пред бизнеса с оглед въведеното задължение да се въвеждат данни в СУПТО за оператора на СУПТО – служителите по трудов или граждански договор;

- Липсата на възможност за поддържането на тестови и обучителни режими на работа на СУПТО;

- Противоречие със законови начини за предлагане на съобщителни и телекомуникационни услуги чрез тристепенна система препродажба на таксата на SIM картата на крайния потребител.

В заключение, председателят на БСК Радосвет Радев обобщи, че вместо към дигитална трансформация тази наредба изпраща българската икономика към дигитална деградация и че може да се говори за ДАНС-анизация на НАП, тъй като приходната агенция ще има практически пълен достъп за следене на бизнеса, вкл. за неща, представляващи търговска тайна, без да има необходимата защита от нерегламентирано изтичане на подобна информация към трети страни. „Под благовидния анонс, че се бори срещу сивата икономика, тази наредба инквизира за сетен път белия бизнес“, заключи Радосвет Радев и настоя за продължаване на диалога с НАП и МФ, независимо от отсъствието им днес. Той подчерта, че БСК и браншовите организации няма да спрат усилията си за удължаване на сроковете и спешно стартиране на работни групи за преработка на конфликтните текстове в Наредбата.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X