Ит Лидери

Фирмите у нас са запознати с дигитализацията, но все още не бързат тази посока

Computer World

Александър Главчев

Дигитализацията не е непозната концепция у нас, но внедряването на съответните технологии и подходи продължава да изостава значително спрямо Западна Европа и други развити региони. Същевременно подобни стратегии предполагат дългосрочно планиране и постепенно изпълнение, а резултатите от тях могат да бъда значителни, но само когато става дума за продължителна бизнес стратегия, а не поредица от некоординирани експерименти. Това са основните изводи които може да се направят от изказванията на гостите от първата част на форума DigitAll Bulgaria 2018, организиран от местното представителство на немския конгломерат Siemens.

В официалното откриване участваха Мария Габриел, европейски комисар за цифровата икономика и цифровото общество, и Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община.

„Технологията днес прави безпрецедентно големи скокове, трансформирайки държавите, икономиките и живота на всеки един от нас с невиждана до момента скорост и мащаб, сподели Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens България в началото на събитието. Бързите технологичните трансформации не са новост в историята на икономиката, но цифровизацията и наличието на една глобална мрежа на свързаност в реално време рязко ускоряват темпа на промяната.“

Вижте записи от изказванията на Мария Габриел, Боряна Манолова и Йорданка Фандъкова можете да видите в края на текста.

Целта на конференцията бе да се повиши информираността сред българските компании и широката общественост по отношение на дигитализацията, нейните ползи и предизвикателствата. По време на форума бяха представени резултатите от проучване по темата на Германо-българската индустриално-търговска камара. Информацията бе съобщена от главния управител на ГБИТК – Митко Василев.

Въпреки, че две трети от запитаните мениджъри и служители на над 70 фирми от различни индустрии, опериращи в България, заявяват, че разполагат с дигитална стратегия, при едва 5% нейният срок надхвърля десет години. Останалата една трета от анкетираните пък признават, че изобщо нямат такава стратегия.

42% считат, че са напълно наясно с концепцията, 31,6% се определят като добре запознати, 23,7% - като запознати, а 2,6% посочват, че са отчасти запознати. 40% от компаниите възнамеряват да заделят между 2 и 3 на сто от оборота си за такива технологии през следващите 5 години, около 15% планират те да са от 7 до 10 на сто, а под 5% възнамеряват да насочат в тази посока дори повече средства.


Фирмите у нас са запознати с дигитализацията, но все още не бързат тази посока

© Computer World, Computerworld.bg

Като резултат анкетираните най-често споделя очаквания за оптимизация на ресурсите, подобрено планиране, увеличаване на конкурентоспособността и по-добро анализиране на данните. Най-интересни аспекти на дигитализацията (с по 59%) са автоматизацията на производствата и оптимизацията на ресурси. Следват напълно интегрирани дигитални процеси (55%), подобрено взаимодействие с клиенти (53%), свързани интерфейси (51%), подобрено взаимодействие с доставчици (47%), развитие на нови модели/услуги (43%), визуализации (43%), картографиране с цел прозрачност на процесите (29%) и информация за жизнения цикъл на продуктите (29%).

Повече от половината от анкетираните (53%) смятат умните среди (градове, мрежи, фабрики) и Интернет на нещата (51%) за най-важни тенденции в дигиталната трансформация. Следват мобилните приложения за интеграция на бизнес и производствени услуги (46%) и анализи на големи/умни данни (38%). По-малък е интересът към блокчейн (20%) и киберфизичните системи (13%).

Като цяло е налице значителна централизация при взимането на решения в тази насока, като най-често отговорността се носи от висшия мениджмънт в лицето на изпълнителния директор или управителния съвет, финансовия директор, директора по комуникации и маркетинг директора. Сумарният дял на изброените в тази насока е 54%. 12 на сто от запитаните за заявили, че в тяхната фирма има директор, специален отдел или комисия по дигитализация. Почти една четвърт не разполагат с такъв служител/отдел, а останалите запитани са споделили, че не разполагат информация по темата.

Сред осонвните изводи от проучването на ГБИТК е че цифровизацията не означава загуба на работни места, но в същото време ще нараства търсенето на кадри с такива компетенции. Същевременно един от факторите, който препятства това развитие е недостигът на такива хора.

Участниците в конференцията се обединиха около тезата, че компаниите трябва да се стремят към развитие и интегриране на цифрови технологии, за да останат конкурентоспособни на националните и международните пазари. В рамките на диалога се очерта ясната представа на българския бизнес за ползите, които дигиталните технологии носят не само за производствения процес, но и за икономическия просперитет и социалното развитие на държавите и регионите.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X