Ит Лидери

Българското образование - да е в крак и с ИТ бизнеса, и с модерните методи за обучение

Владимир Владков

Владимир Владков

Осигуряването на съвременни ИКТ средства, използването на иновативни и интерактивни методи на обучение в детски градини, училища и университети, включващи игрови елементи, интердисциплинарни обучения, развитие на дуалното обучение и програмирането от най-ранна възраст (дори от подготвителните групи от детските градини) е жизнено важно за развитието на младите хора и за успешното им включване във все по-дигитализиращата се икономика. Това са част от основните теми, дискутирани по време на Националната конференция по е-образование, проведена за 14-а поредна година. Събитието, организирана от ICT Media с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България и със съдействието на Министерството на образованието и науката (МОН), а партньори на конференцията са Huawei Technologies България и Ingram Micro.

През август т.г. правителството одобри 11 национални научни програми за периода 2018-2022 г., включително „ИКТ за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“. Освен това през юни, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви въвеждането на предмета „Компютърно моделиране“ от 3-и клас, както и финансиране на дейности по интереси в областта на програмирането в средното образование от първи и до седми клас включително. Същевременно се увеличава броят на паралелките по информатика в гимназиален етап, разширява се и програмата за обучение на гимназисти, които не са в паралелки по информатика, за придобиване на професионална квалификация “Приложен програмист”, обясни Деница Сачева, зам.-министър на образованието и науката.

Деница Сачева, зам.-министър на образованието и науката. Снимка: Юлия Лазарова

Дигитално разделение

„Темата за електронното образование и дигиталните умения придобива плътност с конкретните програми и действия на МОН, но тази тема създава и нови разделения, нови кули от „дигитален“ Вавилон. И докато в някои училища се използват най-модерните средства за обучение, на много места децата нямат дори компютри, нямат дигитални умения, затова трябва да мислим и в посока преодоляване на това цифрово разделение“, коментира Сачева. Разделението е не само по географски признак, но и поколенческо, между родители, учители и деца. „На Запад отдавна прилагат електронните форми на обучение, и вече въвеждането на дисциплината „дигитална хуманност“, допълни тя. По проект, финансиран от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР), ще бъде разработена стратегия за масово внедряване на облачните технологии в образованието.

Друг проект, финансиран по ОП НОИР с 50 милиона евро, включва дейности за обучение на учителите по дигитални умения. Освен преподавателите по ИТ, ще бъдат обучени и почти 13 000 учители, използващи дигиталните технологии в образователния процес в различни дисциплини. По проекта ще бъде разработено и електронно съдържание за нуждите на средното образование. „Предстои още много работа с бизнеса и академичните среди, но искаме дълготрайни решения, които да съчетава новото с намаляване на дисбаланса в системата на образованието“, допълни зам.-министър Сачева.

Бизнесът влиза в училищата

Предстои разработване на национална програма за участие на ИТ бизнеса в училищата, така че специалистите от реалната икономика да подпомагат изготвянето на учебните програми, а също така учителите да получат по-лесен достъп до фирмите и реалните им проблеми. До средата на ноември чрез евро инструментът Selphi повече от 200 български училища ще си направят „дигитална диагностика“ какви умения притежават, от какви обучения се нуждаят, какво искат учениците, какво умеят.

Освен това съвместен проект на МОН и Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), свързан с кибер сигурността, предвижда обучение на учениците от горните гимназиални класове, така че те да разберат какви данни знае за тях държавата, какви електронни услуги могат да използват от администрацията, как да се предпазват в Интернет.

„Една от най-дискутирането напоследък теми е въвеждането на предмета „Компютърно моделиране“ от 3-и клас, като тази програма ще намали предизвикателствата пред бизнеса. Същевременно не само началните учители трябва бъдат обучени как да преподават, но и тези с добри технологични умения трябва да придобият педагогически умения, защото те са също толкова важни в преподаването“, коментира Сачева.

„По време на европейската седмица на кодирането, приключила тази неделя, за първи имахме съвместни събития не само на образователните институции и бизнеса, които вече считаме за естествени. За първи път и детски градини се включиха съвместно с университети в седмицата на кодирането, така че дигиталните умения проникват все по-дълбоко в образователната система“, допълни тя.

Мащабът на инвестициите, които ще бъдат направени от българската държава през следващите 2 години, е между 200 и 250 милиона лева, осигурени от ОП НОИР и държавния бюджет. „Много е важно съучастието и на общността, и на бизнеса в това българската образователна система да стане модерна и съвременна, така е България да не стои на дъното на различните класации“, коментира Сачева.

Дигитални умения за бъдещите професии

Докладът на Еврокомисията за 2018 г. в областта на образованието посочва, че в България се полагат усилия във всички нива на обучение, повишени са заплатите на учителите, въвежда се дуално обучение и има засилен фокус върху дигиталните умения. Същевременно България все още е с най-голям дял на учениците, напуснали преждевременно образователната система (12,7%, като европейската цел е под 10%, а националната – 11%). То е особено силно в селските райони (28%) и сред ромското население, където делът на напусналите е 67%, посочи Марина Кирова от Представителство на ЕК в България. Инвестициите в предучилищно и начално образование обаче са ниски, макар че има промяна в модела на финансиране, така че да се отделят допълнителни ресурси за училищата.


Българското образование - да е в крак и с ИТ бизнеса, и с модерните методи за обучение

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Марина Кирова от Представителство на ЕК в България. Снимка: Юлия Лазарова

Уменията на завършилите не отговаря на търсенето от страна на работодателите, на които се налага да провеждат допълнително обучение, коментира още Кирова. Има и дисбаланс на специалностите на студентите, като едва 12,9% са СТЕМ специалности, а всеки втори завършва право, социални науки. Има серионо изоставане и по отношение на дигиталните умения. Едва 29% от гражданите у нас са с базови дигитални умения, включително във възрастовата група между 16 и 24 години. Само 54% имат тези базови умения, така необходими за дигиталната икономика, допълни Кирова.

„Европейската комисия си дава ясна сметка, че предприетите мерки имат нужда от време, за да задействат и дадат резултат. Образованието може да разчита на разнообразни европейски ресурси, включително програма Еразъм+, чийто бюджет ще бъде удвоен за следващия период, „Дигитална Европа“, Хоризонт Европа и Европейски социален фонд. Редица други оперативни европейски програми също включват компоненти, подпомагащи обучението.


Българското образование - да е в крак и с ИТ бизнеса, и с модерните методи за обучение

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Ева Македонска, директор „Човешки ресурси“ в българския офис на Ingram Micro. Снимка: Юлия Лазарова.

В бъдеще уменията и талантът ще бъдат движеща сила на бизнеса вместо досегашните фактори като природни ресурси и капитал, заяви и Ева Македонска, директор „Човешки ресурси“ в българския офис на Ingram Micro, в който работят над 1100 специалисти. „Новите професии ще са в областта на изкуствения интелект, големите данни, автоматизация, електронната търговия, дизайнът на технологични решения, а сред „изчезващи професии са счетоводители, ТРЗ, одит, финансов анализ, статистика, застраховане, чиито задачи все повече ще се изпълняват от машини. Същевременно стабилни ще са професии, „работещи“ с хора, включително учителите, допълни тя.

Участието на бизнеса

С над 120 служители в българския офис и повече от 500 работни места в партньорски организации Huawei Technologies има амбицията да подкрепи развитието и дигитализирането на българското образование, заяви Мартин Желев, продуктов мениджър в Хуауей Технолоджис България, който посочи две от комплексните решения на компанията. Едното е за изграждане на безжична мрежа с бърз достъп до интернет в училищата. Архитектурата на Huawei, доказана в над 30 български училища, е базирана на контролер, осигуряващ централизирано и автоматизирано управление на до 256 безжични точки, обслужване на 2000 потребители и 4 Gbps WiFi трафик. „Контролерът динамично се управляват всички точки, позволява избор на честоти и реакция при радио смущения, както и балансиране на потребителите по тип приложения“, обясни Желев. В България 50 училища разчитат на оборудване на Huawei, като компанията предоставя корпоративен клас решения, които отговарят на днешните, но и на бъдещите образователни потребности от висококачествено видео и мултимедия, а същевременно се вместват ценово в отпуснатия от МОН бюджет, коментира и Георги Кисьов от РИСК Електроник, един от основните партньори на Huawei в тази сфера.


Българското образование - да е в крак и с ИТ бизнеса, и с модерните методи за обучение

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Мартин Желев, продуктов мениджър в Хуауей Технолоджис България. Снимка: Юлия Лазарова.

Второто решение е платформа за интерактивно училище, като пилотен проект е реализиран в столичното 20 СУ. Облачната платформа освобождава учениците от тежките учебници,тъй като цялото съдържание се сваля лесно от облака. Тя осигурява множество инструменти за интерактина комуникация на преподавателите със студенти и ученици, а родителите имат поглед върху напредъка на ученика и могат да помогнат за подобряване на резултатите му. Според проучване, използването на платформата увеличава с 30% интереса на учениците, а ефективността на преподавателите нараства със 70%, включително чрез споделените в облака материали, като времето за подготовка на урока намалява с 80%, допълни Желев.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X