Ит Лидери

Функционалните анализи на администрацията ще се правят по секторни и хоризонтални политики

Владимир Владков

Обновяване на методологията и въвеждане на единни правила за функционални анализи по хоризонтални и секторни политики е целта на нов проект на Министерския съвет, финансиран по ОП „Добро управление“ (ОПДУ) на обща стойност малко над 1,1 млн. лева.

Тази мярка е свързана с по-широк поглед върху това как функционира изпълнителната власт, тъй като много от функциите обхващат повече от една институция. „Напоследък има много примери за проблеми, възникващи от неяснотата коя институция за какво отговоря, дали функциите не са дублирани, има и редица „сиви зони“, които не се покриват от правомощията на нито един административен орган, обясни Красимир Божанов, директор на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет.

Проектът трябва да бъде реализиран до края на януари 2019 г., а изпълнител е обединението „New I – Ciela Norma”. Той ще надгради съществуващата методология за функционални анализи, въведена още през 2008 г. и използвана от редица държавни институции за оптимизиране на дейността и вътрешната им структура.

Това е наложително, тъй като от 2012 г. в България е въведен т.нар. „Административен борд“ и никоя администрация не може да увеличи числеността на персонала си над нивата към 30 май 2012 г., обясни Алеко Джилджов, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията“. В момента общо 148 хиляди са държавните служители (около 45 хиляди от които са в МВР), включително в областни, общински, централни и специални териториални администрации, но тенденцията от 2012 година насам към намаляване на числеността е устойчива, така че българската администрация е „сред най-стегнатите“ в Европа, заяви Джилджов. Подробна информация за числеността на държавната администрация се публикува редовно на сайта на НСИ, допълни той.

„Това е контекстът, в който правим реформи и реализираме нашият проект, каза още Джилджов. - Ситуацията е „благоприятна“ за правене на реформи, тъй като изпълнението на функциите, заложени в законите и устройствените правилници трябва да става без да се увеличава броят на служителите.“

От 2008 г. досега са изготвени 421 функционални анализа, които различни администрации са правили за подобрение на структурата си. Тези анализ се правят по методология , разработена от 2008 г. от тогавашното Министерство на държавната администрация. Към нея има и наръчник, който описва детайлно как се извършват тези дейности - чрез възлагане на консултанти или със собствени сили за постигане на различни цели.

„Имаме методология, която е добра практика в европейски мащаб, целта сега е нейното осъвременяване“, коментира експерът. Функционалният анализ борави с 3 ключови понятия

  1. Релевантност на функциите

  2. Ефективност от дейността

  3. Ефикасност.

Досегашните функционални анализи са били ориентирани по-скоро към релевантността на изпълняваните от служителите и структурите функции, но почти не е отчитано доколко ефективна е била дейността им, както и дали ефикасно са изразходвани средствата. „Ефикасността е свързана с разходите, които се използват за постигане на определени цели. Подобряването на организацията е главният резерв на администрацията, за да работи по-добре и да има резултати, които да се виждат от обществото“, коментира Джилджов.

След изработване на обновената методология ще бъдат направени и 5 функционални анализа на секторни политики, като до 2 месеца трябва да бъдат избрани секторите, в които ще бъдат осъществени те. Изборът ще стане според заявените приоритети на сегашния кабинет. След провеждането им ще бъде направен анализ на методологията съчетан с 5 кръгли маси по отделните политики, ще бъдат нанесени корекции и до края на годината тя трябва да бъде одобрена от Съвета за административна реформа и да бъде на разположение на всички административни органи.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X