Ит Лидери

Солитрон: Новите технологии ще осигурят бизнес за родните ИТ фирми

Владимир Владков

Редица технологични иновации като 3D печат, насложена и виртуална реалност, Интернет на нещата, роботика и сигурност от ново поколение ще ускорят дигиталната трансформация на повечето сектори в българската икономика, подпомагайки прехода към т.нар. трета платформа. Тези иновации вече започват да стигат до нас, вложение в различни продукти, като те ще окажат сериозно въздействие върху ръста на ИТ пазара, заяви Нели Вачева, управител на IDC България, по време на дилърската конференция на дистрибутора Солитрон „Бъдещето на технологиите в нашия живот и в бизнеса“.

Новите технологии могат да помогнат и в областта на е-управлението. Системи с изкуствен интелект биха идентифицирали по-бързо проблемни сфери и съответно да предложат мерки за тяхното решаване. Освен това те могат да помогнат за автоматична оценка на въздействие на промените в законодателството, което частично е възможно и в момента, допълни Божидар Божанов, експерт във втория кабинет на Бойко Борисов и съосновател на LogSentinel, стартираща фирма с фокус върху блокчейн технологиите.

Бъдещето на ИТ бизнеса е именно новите технологии, които нашите партньори от големите производители доставят веднага и у нас, така че те да за полезни за бизнеса на вашите клиенти, заяви пред дилърите Ралица Килиан, изпълнителен директор на Солитрон България. - 2017 г., както и първото тримесечие на 2018 г. бяха много успешни, което се дължи на добрите ни партньорски отношения и с вендорите, и с дилърите. Предстоят нови предизвикателства и бизнес възможности, особено след влизането в сила на GDRP”, добави тя.

Над 60% от приходите през 2017 г.

на ИТ фирмите в Централна и Източна Европа са от решения от третата платформа, включваща облачни услуги, мобилност, анализ на Големи данни и социални мрежи. „За да стимулирате клиентите да купуват повече, особено услуги и софтуер, трябва да сте наясно с тези тенденции“, каза Вачева. В същото време проучване сред корпоративните потребители показва, че през 2108 г. 48% от ИТ бюджетите им ще се харчат за поддръжка на наличните системи или за обновявания, а 21% - за надграждане на съществуващите системи. Около 17% от ИТ разходите ще бъдат отделени за генериране на иновации, а 13,55% са свързани с изпълнение на регулаторни изисквания.

Българският ИТ пазар отчита ръст, макар и скромен, за цялата 2017 г. Същевременно новите технологични области бележат двуцифрен растеж - 18% на продуктите от тип Интернет на нещата , 77% ръст на AR/VR, 44% ръст на 3D печата и 26% на изкуствения интелект

На този фон хардуерният пазар като цяло се развива по-бавно, като за 2018 г. очакваният ръст е малко над 5,2 на сто. При настолните компютри се отчита спад с 13 на сто, докато при преносимите машини годишното увеличение за 2017 г. е малко над 10%. Близо 88% от пазара (87,7%) се държи от 5 марки – Lenovo, HP, Acer, Asus и Dell. При таблетите еднокорпусните модели държат 97,1% от пазара, като и тук консолидацията е налице. Спад на продажбите има и при мониторите - с 15,4% годишно, като се търсят по-скъпи монитори с по-големи екрани. Най-продавани са моделите с 19,5 инча, следвани от дисплеи с 21,5“ и 23,6-инчови монитори, като общо на тези три размери се пада близо половината пазар през 2017 г.

Прогнозите за периода 2017 – 2021 г. сочат скромен средногодишен растеж на PC пазара от 1,4%, а на пазара на системи, включващ компютри, сървъри и таблети, средногодишният темп е още по-слаб – 0,9 на сто. За сметка на това се очаква многократно по-бързо развитие на услугите тип инфраструктура като услуга (IaaS), които ще растат с 45 на сто годишно.

 

ИТ услуги са сегментът,

който създава възможности за ИТ фирмите, като 9,1% е очакваният средногодишен темп за периода 2017-2021 г., макар че за 2017 г. ръстът е сравнително нисък – 3,88%. „Очакваме ускорение, което се диктува от стартиралите проекти за т.нар. цифрова трансформация, включваща оптимизиране на работните процеси, разработка на нови услуги за клиентите, или на нови услуги за служителите, както и внедряване на нови лидерски технологии“, обясни Вачева.

През 2017 г. са стартирани редица интересни проекти в банковия и финансовия сектор, с поглед към облачните услуги, смяната на платежни системи, както редица CRM инициативи.

В телеком сегмента все още има редица неинтегрирани бекофис системи, но са започнати проекти за внедряване на ITIL практики, за анализи на потребителските данни и др. Същевременно секторът на професионални услуги, подхранван от аутсорсинг бизнеса, оказва още по-голямо влияние върху хардуерни технологии, тъй като компаниите пазаруват „отвън“ софтуерни решения.

Софтуерната индустрия също е повлияна от прехода към облака, като ръстът за 2017 г. е около 7,6 на сто, а очакваното увеличение за 2018 г. е за 6,6%. Финансовият сектор започна да внедрява чат ботове и да автоматизира редица процеси с помощта на решения с вграден изкуствен интелект, включително за по-добро профилиране на клиентите.

В сферата на търговията на едро и дребно има леко забавяне на ръста, демонстриран през предишните години, като за 2017 г. той е около 5 на сто. В сферата на индустриалното производство продължава внедряването на системи MES, индустриални IOT решения за мониторинг на машините на ниско ниво, включително за своевременни ремонти преди машината да е „излязла от строя“. Внедряват се и решения в роботизацията, за управление на активите, което е актуален проблем в промишлеността.

 

Бъдещето днес... или утре

Изкуственият интелект, блокчейн технологиите, които обещават децентрализация на цялата икономика, масово проникване на Интернет на нещата, обслужване на много данни в реално време. Всичко това е част от визията за бъдещето, при оптимално използване на днешните технологии. „Нужни са обаче по-практически стъпки, тъй като на всеки 10 визионери се пада по един „учен в областта на данните“, който „меко казано“ недоволства от Phyton и от замърсените входни данни“, коментира Божанов. Според него, блокчейн все още няма сериозни бизнес приложения, я решеният са скъпи и трудни за поддръжка. „Нужен е по-голям технологичен скок, за да станат приложими тези технологии“, добави специалистът, чиято фирма се занимава именно с разработка на блокчейн технологии.

 

Какво може да стане в близко бъдеще у нас в областта на е-управлението? Сред прогнозите на Божанов това са реално свързана администрация, е-идентичност, е-гражданство, контрол на данните от страна на гражданите, единен портал за гражданите и отворен код.

В момента бизнесът страда, че няма унифицирани правила и цялостна свързаност на системите. Правителствените системи трябва са свързани по ефективно чрез уеб услуги, това е залегнало в пътната карта, коментира Божанов. Има заделен бюджет по ОП, за да тръгнат тези уеб услуги, добави той.. Електронната идентичност е ключов фактор и за държавата, и за частния сектор. Проектът за електронно гражданство ще позволи да дадем на други хора електронно гражданство, за да регистрират фирми у нас, да плащат данъци. Контролът от страна на гражданите на данните, които държавата събира за тях е осъществим, но те трябва да знаят кой какви данни има и как ги използва, добави специалистът.

Новите технологии в е-управлението като изкуствения интелект биха позволили идентифициране на проблемни сфери, като системите автоматично ще предлагат мерки за тяхното решаване. Системата за идентифициране на корупция също може да се реализира бързо, като на базата на централизирано следене на данните от различните бази данни (например ГРАО, АОП, регистрираните коли в КАТ и други), тя може да „вдига“ червени флагчета за засилен корупционен риск. Другите потенциални приложения на новите технологии са в областта на умните градове и блокчейн за гарантиране на интегритета на данните.

„В средносрочен план в България може да се изгради по-дигитално общество, съответно са се създава повече електронен бизнес и повече нужда от ИТ експертиза. В Естония обществото е доста дигитално вече, като дори пенсионерите са „доста дигитални“ вече, заяви Божанов. Освен това изградената е-инфраструктура на държавата ще може да се използва и от бизнеса, включително е-идентичност, която да е призната във всички страни членки на ЕС.

„ИТ специалистите ще станат най-търсеният „доверен консултант“. Два ярки примера са GDRP – и за надграждане на умните градове, включително за оптимизиране на трафика в големите градове, на сметосъбирането във всички селища, на електроразпределение, добави Божанов. Според него, новите технологии все още са доста „чупливи“, не се реализират лесно, нужни са подготвени ИТ специалисти, които разбират как работят новите неща, машинното обучение, блокчейн. Същевременно информационните технологии означават умения на бъдещето, но се изисква постоянно учене,

„Е-управлението има потенциал да отключи нови бизнес възможности, Изкуственият интелект ще автоматизира някои дейности в близко бъдеше, а блокчейн ще намерят своите ниши извън критповалутите. Интернет на нещата ще навлизат планово, като рисковете ще бъдат решавани лека полека, особено чрез приемането на стандарти“, коментира Божанов.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X