Ит Лидери

МТИТС ще стартира до 2 месеца проекта за единната информационна точка

Владимир Владков

Владимир Владков

Единна база данни с информация за изградената и планираната инфраструктура на всички типове оператори в общините ще бъде събрана в нова електронна платформа, базирана на геопространствени данни. Създаването на т.нар. „Единна информационна точка“ (ЕИТ) бе предвидено в Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), който мина на първо четене в предишния парламент, но накрая не бе приет от него. Сега законопроектът се разглежда от сегашното Народно събрание и се очаква да бъде приет скоро без съществени промени в него.

Заместник-министърът на транспорта, ИТ и съобщенията Димитър Геновски, главният секретар на МТИТС Иван Марков, и Гергана Паси, цифров шампион на България. Снимка: Владимир Владков

Проектът за ЕИТ се изпълнява от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и се финансира от Оперативна програма „Добро управление“. „Реализирането на проекта е с пряко влияние върху икономиката на страната, заяви заместник-министърът на транспорта, ИТ и съобщенията Димитър Геновски по време на информационен ден за общините и телекомуникационните оператори, организиран в София.

Основната цел е да се премахне липсата на координация на ремонтите, изпълнявани от различните оператори, което освен че води до „ непрекъснатото разкопаване на улици и обществени места, прави проектите им много по-неефективни“, заяви той. С новия закон кметовете ще бъдат задължени да предоставят наличната информация за съществуваща инфраструктура и планирани нейни ремонти, а операторите ще попълват данни за своите инвестиционни намерения, така че да се постигне по-голяма съгласуваност.

„Повечето ангажименти за общините означават спестяване на средства на гражданите и по-комфортен живот в градската среда, добави още зам.-министър Геновски. - Освен това всеки инвеститор, който има желание да изгради съобщителна инфраструктура, ще може да добие представа какви налични мрежи и оборудване има в даден регион и дали ще има възможността да ги използва. Това ще позволи да се намалят разходите за строителни дейности като прокопаване на канали, полагане на тръби или на шахти“, обясни той.

Строителните раходи при изграждане на е-съобщителни мрежи в Европейския съюз достигат до 80%, добави Иван Марков, главен секретар на МТИТС. „Потърсихме съдействие от всички заинтересовани страни, в това число кметове, предприятия, които изграждат мрежова инфраструктура, и всички институции, които вече имат мрежи за обществени услуги“, каза Марков.

Освен това държавата в лицето на МТИТС ще се стреми да преодолее цифровото разделение между градовете с изключително бърза мрежова свързаност и слабонаселените райони. „Част от услугите за е-управление ще изискват по-висок капацитет и по-бърза свързаност,“ коментира Христо Христов, директор на дирекция „ИТ“ в МТИТС и ръководител на проекта за ЕИТ.


МТИТС ще стартира до 2 месеца проекта за единната информационна точка

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Христо Христов, директор на дирекция „ИТ“ в МТИТС и ръководител на проекта за ЕИТ, и Златина Николова, експерт в дирекция ИТ и координатор на проекта

1,89 млн. лв. е сумата за проекта за ГИС базираната платформа, но МТИТС иска да успее да електронизира максимално количество информация, обясни Златина Николова, експерт в дирекцията и координатор на проекта. „Създаваме базови слоеве, които да се ползват за всякакви други цели от общините, бизнеса и гражданите. Докато работим по ЕИТ се съобразяваме с изисквания в новия ЗЕУ и целта е да направим крачка към по-ефективно електронно управление“, добави тя.

В ЕИТ ще има няколко модула. В публичния ще има обща информация за наличната инфраструктура, различните слоеве от нея, както електронна форма за връзка с екипа на ЕИТ. През експертен модул ще има достъп до данните и тяхната корекция, който ще се използва от различните оправомощени администрации, включително Агенция по геодезия, картография и кадастър, КРС, общините и др. Ще има и отделен модул за операторите, които ще да задължени да предоставят данни за своята инфраструктура и планирани инвестиции в дадена община. Очаква се платформата да има версия на български и на английски език, за да бъдат улеснени максимално потенциалните инвеститори.

В районите без голям пазарен интерес за операторите държавата ще изгради междинната оптична връзка между оптичния гръбнак и мрежата за достъп, която пък трябва да се оперира от телекомуникационен оператор. По подобна схема с европейски средства от 40 млн. лв. от предишния програмен период вече бе създадена подобна мрежа. Според Христов предстои и друг подобен проект, финансиран по Програмата за развитие на селските райони, като този път ще бъдат обхванати общини с население до 30 000 души. Все още се уточняват местата за инвестиционни намерения, но сумата на помощта е 30 милиона евро (или около 60 милиона лв). „Ако се съчетаят с други инициативи за рехабилитиране на пътища, може да се постигне по-добра ефективност на инвестицията“, каза Христов.

Безплатен безжичен интернет

По-съществен резултат се очаква от втората общоевропейска инициатива WiFi4EU. Тази инициатива дава възможност на общините да се включат в конкурсите на Европейския съюз за изграждане на безжични точки за безплатен интернет на обществени места. Схемата ще се финансира по Механизма за свързване на Европа за изграждане на трансгранични проекти в областта на телекомуникациите, транспорта и енергетиката, обясни Ели Канева от МТИТС. Според заместник-министър Димитър Геновски, България може да получи финансиране на около 50 проекта в петте конкурса, които ще се проведат до 2020 г. В откриването на информационния ден участва и Гергана Паси – цифров шампион на България, която лобираше именно за инициативата WiFi4EU.

Общият съгласуван от политиците бюджет е от порядъка на 120 млн. евро, като при успех на инициативата тя може да бъде продължена и след 2020 г. „Гражданите ще могат да ползват бърз безплатен интернет на обществени места като гари, библиотеки, паркове – там, където са техните приятели и съседи“, обясни заместник-министърът. Той каза още, че проектите за безплатен безжичен интернет са възможност за създаване на повече работни места и за подпомагане на предприемачеството, защото хората ще могат да търсят работа онлайн.

Първият конкурс, който ще започне вероятно в края на тази година или началото на 2018 г., ще бъде предназначен само за общини, като очакваният индикативен бюджет е 18,6 млн. евро. Парите на спечелилите проекти ще се отпускат във вид на ваучери, като всяка община може да възползва само веднъж от ваучера до 2020 г. За да се разшири географското разпространение на тези безжични точки за безплатен интернет, за всяка държава са запазени минимум 10 ваучера, а общата сума на финансираните проекти в дадеа страна не може да надхвърля 15% от бюджета на конкурса (в случая максимум 2,79 млн. евро). Това означава, че ако общините съвместно с операторите успеят да предложат добри проекти за такива обществени WiFi зони, България може да получи от първият конкурс до 139 ваучера. Принципът при тази инициатива е първият подал добро предложение получава ваучера.

Сумата на финансирането все още се уточнява, но вероятно всеки проект ще получи до 20 000 евро. Проектите трябва да се изпълняват от администрация, която да гарантира, че се спазват всички изисквания на ЗОП, както и да се надграждат съществуващи високоскоростни мрежи с капацитет поне 30 Mbps към клиента на точка.

Местата на безжичните точки зависят изцяло от бенефициентите – гари,паркове, библиотеки или други обществени места, като до този район трябва да бъде осигурен интернет със скорост 30 Mbps от действащ оператор. Условието за получаване на ваучера е наблизо да няма изградена подобна безжична мрежа (частна или държавна) с подобно качество на връзката.

Всеки бенефициент, в случая общината, ще сключва договор с оператор по свой избор, като трябва да гарантира функционирането на безжичната точка в продължение на поне 3 г. „ЕС финансира разходи за оборудване и изграждане на безжичните точки. Общините ще плащат за връзката към Интернет (чрез договор с оператора) и поддръжката на оборудването“, обясни Канева.

Кандидатстването ще е само онлайн през портал на ЕК, който тепърва ще се разработва, макар че вероятно ще бъде надграден съществуващия за други проекти по Механизма за свързване на Европа.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X