Ит Лидери

Трудностите и перспективите пред изграждането на умни градове

Computer World

Александър Главчев

Умният град предполага мнението на гражданите да бъде взимано предвид и смарт услугите да не са достъпни само в големите населени места. Така накратко може да се обобщи казаното по време на онлайн дискусия на тема „Интелигентният град като основа за цифровата икономика“. Тя бе организирана от технологичния сайт IDG.bg със съдействието на "VISA България".

В разговора участваха Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София; Велимир Миленкински, главен експерт „Интелигентни транспортни системи“ към „Проект за интегриран столичен градски транспорт - фаза II” към Столичната община; Тодор Матев, директор на дирекция „Продажби на дребно“ в "ЧЕЗ Електро България"; Георги Жежев, секретар на община Сандански, и Венцеслав Кожухаров, представител на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Устойчиво развитие на регионите

„Устойчивото развитие означава постигане на икономически растеж, който е в състояние да задоволи потребностите на обществото, без да лишава от това бъдещите поколения“, подчерта Светлана Ломева. Населението на градовете се увеличава. Според ООН до 2030 г. 60 на сто от населението в света ще живее именно в такива населени места, след като през 2016 г. аналогичният дял е бил 54,5%. По отношение на броя жители ръстът ще е дори по-голям. Ако през миналата година в големите градове са живели около 4 милиарда, през 2030 г. в тях ще има повече от 5 млрд. души.

Светлана ЛомеваЗатова умният град означава да се прави повече с по-малко, като се използват максимално наличните човешки, технологични и екологични ресурси. Според Ломева важен фокус трябва да е овластяването на гражданите в процесите по взимане на решения.

Изхождайки от опита на Асоциация за развитие на София, тя изведе няколко ключови елемента за постигане на устойчиво развитие на интелигентния град:

  • Местната власт да е иноватор – използване на технологии за всеки проект, независимо дали той е инфраструктурен, социален или друг. Важно е тези технологии да бъдат надграждани. Като добър пример бе даден строящият се в момента трети метродиаметър в столицата. Предвижда се при реализацията му да бъдат заложени възможности в бъдеще съставите да се движат без машинист.
  • Местната власт да стимулира иновациите – това може да се постига чрез партньорства с университети и изследователски организации. Друга възможност са различни инициативи като хакатони, където млади хора да предлагат решения на проблеми.
  • Да е налице интегрирано стратегическо планиране – интелигентният град предполага съвместна работа на всички, не само на местната власт, но и на гражданите.

Равномерно развитие

Венцеслав КожухаровСпоред Венцеслав Кожухаров от НСОРБ създаването на модерна среда трябва да се случва равномерно във всички населени места. „Ако се стремим да създаваме интелигентна и модерна среда само големите градове, може да се получи така, че цели региони да се обезлюдят – обясни той. Такава е ситуацията днес в Северозападна България.“

Той даде като позитивен пример няколко проекта в отдалечени планински райони, където са реализирани възможности за дистанционно предаване на данни за здравословното състояние на жителите.

Естествено, очевиден е фактът, че в големите градове като София проблемите, свързани със създаването на удобна среда, са по-мащабни и използването на иновативни технологии носи по-видим ефект.

Георги Жежев, секретар на община Сандански, подкрепи Кожухаров по отношение създаването на добри условия за живот във всички населени места, а не само в големите областни центрове. Той даде за пример създаването на две отдалечени деловодства, така че гражданите да подават на място заявления за услуги, да плащат данъци и т.н., без да им се налага да пътуват до Сандански. Едното населено място е на 60 км от общинския център, така че изнесеният офис спестява на хората значителни разходи и време.

Европейски политики

Георги ЖежевИновациите са скъпо удоволствие и няма как една държава или град да работи във всички направления. Преди няколко години ЕК задължи страните членки да разработят стратегии в различни тематични области. България има четири теми: „Мехатроника и чисти технологии”, „Информатика и ИКТ”, „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии” и „Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии”. По думите на Ломева София като столичен град има капацитет във всички. На местно ниво обаче е взето решение да се работи по две от темите, а по другите столицата ще подпомага останалите градове.

София е координатор и на партньорството „Дигитален преход“ заедно с Естония и финландския град Оулу. Инициативата е част от „Градския дневен ред за ЕС“, който се изпълнява посредством иновативен метод на широки партньорства между представители на държавите членки, градските власти, Европейската комисия, управляващи органи на оперативни програми, Европейската инвестиционна банка, експерти, неправителствени организации и представители на частния сектор. Основната му цел е да подобри съществуващите политики в областта на законодателството, образованието и европейското финансиране и да повиши ефективността им чрез въвеждане на нови мерки.

Община Сандански е част от проекта „Цифрови градове за интелигентна Европа“, приключил през 2015 г. Като резултат от него предстои да бъде въведена платформа за предоставяне на електронни услуги, справочна информация, както и обратна връзка, чрез която гражданите да споделят за наличие на проблеми. Водещ партньор в проекта е общината в град Реджо ди Калабрия в Италия, като участват още общини от Испания, Португалия и Полша.

Следва: Публично-частни партньорства


Публично-частни партньорства

Разработването на системи за умния град може да става и по други начини – например чрез изграждане на партньорства с граждански организации. По думите на Ломева добър пример в тази насока е платформата Grajdanite.bg. „Тя е изградена от млади хора, които потърсиха връзка със Столичната община, обясни тя. В момента се обсъждат планове за развитие на платформата и за включване на нови типове информация, която да бъде насочвана към съответните органи.“

По думите на Ломева най-интересното в случая е, че партньорството е факт не заради законодателство, което да насърчава подобни взаимодействия, а заради наличието на човешкия фактор, подкрепил развитието на такава инициатива.

Бели и сиви зони

Модерната градска среда върви неразривно с възможността за прилагане на дигитални технологии, които предполагат наличие на високоскоростен интернет. Кожухаров обаче отбеляза, че у нас все още съществуват т.нар. сиви и бели зони. В първите към момента няма високоскоростен интернет и през следващите 3 години не се планира прокарване на такъв. При сивите в близко бъдеще е предвидено свързване със световната мрежа. Очевидно е, че в населените места, попадащи в тези зони, засега няма как да се говори за дигитални технологии, които да подобрят условията за живот и да създадат по-привлекателна среда.

За справяне с този проблем в рамките на Програмата за развитие на селските региони се обсъжда заделяне на 30 млн. лв. за изграждане на оптична свързаност към белите зони. На тяхна база могат да бъдат реализирани както традиционните административни услуги, така и видеонаблюдение или възможности за дистанционно обучение на ученици и медицинска помощ.

Изграждането на оптична магистрална мрежа става с помощта на европейски програми, но свързването на гражданите ще става чрез лицензирани оператори на комуникационни услуги. Очаква се това да бъде реализирано на базата на публично-частни партньорства.

Транспорт, услуги, приложения

Велимир МиленкинскиТранспортът е гръбнакът на умния град, сподели Велимир Миленкински от Столичната община. Той трябва да е привлекателна алтернатива, като услугата трябва да отговаря на потребностите на хората.

Друг удачен пример в тази насока е видеонаблюдението, което осигурява спокойствието на пътниците в транспорта. Видеорегистрацията на инциденти и бързата реакция на властите също водят до по-добри условия за живот на гражданите, по-устойчива градска среда, в която и бизнесът иска да инвестира.

Смарт приложенията също са един от основните акценти, добави Миленкински. Те се използват за плащане на кратковременно паркиране, планиране на цялостното придвижване на гражданите до и в града, включително с градски транспорт.

По думите му трябва обаче да се осъзнава, че градската среда не е просто решение - няма как „един размер да е подходящ за всички“.

Според Тодор Матев, директор на дирекция „Продажби на дребно“ в "ЧЕЗ Електро България", най-доволни от комуналните услуги са клиентите, които не мислят за тях. Напоследък е налице същинска революция, при която (по подобие на споменатата инициативата Grajdanite.bg) обикновеният човек придобива все повече сила не само да се информира, но и да контролира случващото се около него. По думите му ЧЕЗ насочва усилията си в посока, където налице е най-голям интерес. В момента това е възможността за получаване на информация от компанията. Пример за това е предлаганата от нея електронна фактура, която се използва от повече 350 хил. клиенти, т.е. на 20 на сто от общия им брой. Матев направи паралел със съседна Румъния, където едва 3% ползват електронната услуга.

Тодор МатевДигиталните потребители и дигиталният начин на живот се случват както заради политиките и стратегиите, така и благодарение на самите потребители. Все повече те придобиват силата да участват в решенията. Роля при изграждането на доверие в тази насока имат всички – общини, бизнес, банки, като дигиталните технологии са много удобен инструмент.

Отворени данни

Освен всичко друго е важно властите да предоставят възможността на граждански организации и частни компании да работят с отворени данни. На тяхна база могат да стъпват споменатите смарт приложения. Публикуването на данни вчетим за машини формат с цел последваща обработка е много важна тенденция, подчерта Светлана Ломева. В София от няколко години се полагат усилия за публикуване на такава информация.

От 2 години порталът за отворени данни се попълва с информация от всички общини, посочи Венцеслав Кожухаров. През 2018 г. пред администрациите стои въпросът за реално въвеждане и използване на електронното управление, което минимално да натоварва гражданите и бизнеса по отношение на изискуеми документи, както и по отношение на заплащането на административните услуги.

„В община Сандански вече публикуваме такива отворени данни, сподели Георги Жежев. Задачата не е лесна, тъй като данните са от различни системи и трудно се обработват.“

Също така там скоро се очаква да бъде внедрено именно това приложение за споделяне на всякакви проблеми с общината, заедно конкретните координати, така че отговорните органи да реагират адекватно и бързо.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X