Ит Лидери

ИТ системите на държавните агенции трябва да започнат да си говорят

Computer World

Александър Главчев

Общи и социално значими ИТ решения, вместо самостоятелно изграждане на системи в различните администрации, беше една от темите, разгледани по време на 18-ото издание на конференцията по електронно управление, озаглавена „Големите промени в е-управлението“. Тя бе организирана от ICT Media, със съдействието на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) и Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Специален гост на конференцията беше Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община.

Генерален партньор на събитието беше „Информационно обслужване“ АД, а официални - APC by Schneider Electric, Софтуерна група АКСТЪР, ЕСРИ България, Index Bulgaria, InterSystems, ABBYY. Форумът се проведе с технологичното партньорство на Vivacom и с подкрепата на Dicota.

Край на ИТ системите „на парче“

„Всички сме наясно с наличните технологични възможности – посочи Росен Желязков, председател на Държавна агенция „Електронно управление“ по време на откриването на конференцията. – Нивото на експертиза на нашите специалисти е голямо, но процесите в администрацията, за съжаление, са доста затормозяващи.“

По думите му развитието на администрацията в посока цифрови технологии е неизбежно. Същевременно обаче, според него, процесите, които се случват в рамките на административните органи, не трябва да бъдат директно пренаписани от хартия в електронен вид. „Електронните услуги трябва да се създават по подразбиране“, обясни Желязков. Друг важен момент по думите му е, че фокусът трябва да е насочен към техния потребител, а не към администрацията.

Ниското ниво на свързване на регистрите и базите данни на държавните структури стои в основата на буксуващото т.нар. Комплексно административно обслужване. С промени в административно-процесуалния кодекс преди време този термин бе официално въведен и той предвижда еднократно събиране и многократно използване на данни.

Според Желязков на базата на добре развитата държавна мрежова свързаност и предстоящото изграждане на стъпващата отгоре хибридна облачна инфраструктура ще позволи реализиране на „икономии от мащаба“. Освен това споделеният административен ресурс се очаква да накара различните държавни звена да спрат да инвестират в собствени решения, а да търсят общи и социално значими такива.


ИТ системите на държавните агенции трябва да започнат да си говорят

© Computer World, Computerworld.bg

„Под влиянието на осигурените с проектно финансиране ресурси бяха изградени немалко системи, но те обслужват само администрацията, която я е разработила. В момента, в който заговорим за свързаност, честата експертна оценка е, че е невъзможно свързването на тези системи – продължи темата за некомуникиращите ИТ системи Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. – Затова с огромно облекчение и надежда гледаме към държавната агенция, която се надяваме да сложи ред в този процес.“

По думите ѝ вече са налице първите указания, правила и изисквания по отношение на електронните системи. Тя призова обаче да се провеждат дискусии с тяхната практическа приложимост. Този начин на работа е вече практика за НСОРБ при работата с министерствата – смесени експертни групи обсъждат документи преди тяхното приемане.

Визия за електронното управление

Заместник-председателят на Агенцията за електронно управление Александър Йоловски представи националните приоритети за развитие на електронното управление, функциите на държавната агенция за е-управление, основни предизвикателства, както и постигнатия напредък от създаването на ДАЕУ в края на 2016 г. По думите му тя е отговорната институция за е-управлението в България, като структурата е поела в себе си редица функции, които са били отговорност на други звена преди 2016 г., както разбира се и нови такива.

Като основи на ДАЕУ са послужили Дирекция „Електронно управление“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и бившата Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“, като голяма част от функциите са дошли от Съвета по електронно управление. Заедно с това в новото звено са били прехвърлени и много хора от цитираните администрации. „При нас дойдоха и много специалисти от частния бизнес, така че формирахме капацитета си на една широка база“, допълни Йоловски.


По време на презентацията си той посочи и няколко заблуди по отношение е-услугите. По думите принципа за обслужване на едно гише, въведен през 2003 г. не съвпада като обхват с концепцията на т.нар. one-stop shop. Първото представлява просто локализиране на услугите на една администрация в една физическа точка. Това не включва служебно набиране на документи на всички заинтересовани страни.


ИТ системите на държавните агенции трябва да започнат да си говорят

© Computer World, Computerworld.bg

„Сериозен проблем е разбирането, че „процес“ означава „управление на документи“ – посочи още Йоловски. – Ние не управляваме документи, а данни.“

Редно е да се подчертае, че ДАЕУ не отговаря за цялата ИТ сфера, като министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията запазва редица функции в тази насока. Междувременно агенцията е фокусирана върху пространствените и отворените данни, мрежовата сигурност, електронните идентификация и удостоверителни услуги, както и върху общата политика за е-управление. Според нейния зам.-председател, разликата спрямо предишни подобни опити е, че сега е осигурено финансиране, засега за приоритетните проекти от първия етап на „Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016-2020 г.“, приета от Министерски съвет през април 2016 г. Парите са както от държавния бюджет, така и от Оперативна програма „Добро управление“.

В момента административните органи следва още на проектно ниво да съгласуват предварително своите планове и виждания за реализирането на информационни системи. Подчертава се, че в ДАЕУ смятат да изповядват принципа за технологична неутралност и да осигурят прозрачност за дейността си чрез публикуване отчети, проекти и технически задания на своя интернет сайт.

Е-НАП

Пример за работеща цифрова администрация представи Атанас Янев, ИТ директор на Националната агенция за приходите. По думите му за НАП електронно управление означава неприсъствено и нехартиено взаимодействие с гражданите и бизнеса, обмен на данни с другите централни администрации, електронно взаимодействие с общинските администрации, както и взаимодействие с други страни – отново по електронен път. „За нас това е модел на мислене, а не само внедряване на технологични решения – обясни той. – За нас това е практика от много години.“

Според Янев не винаги най-скъпите технологични решения водят със себе си най-добрите резултати. По думите му НАП прибягва до използване на евтини подходи, разбира се подплатени с информацонни технологии, водещи до увеличаване на събираемостта. Като пример може да се посочи използването на писма по електронната поща до групи задължени лица за наближаване на някакъв краен срок за заплащане, за подаване на декларации и т.н. „Това не е скъпо, а е много ефективно“, отчете Янев. Според него разпращането на информация по този начин от една страна показва отношението на администрацията към нейните клиенти, а от друга, че администрацията знае, че те не са изпълнили своите задължения.


ИТ системите на държавните агенции трябва да започнат да си говорят

© Computer World, Computerworld.bg

Все пак, НАП няма как да прави компромиси в области като информационната сигурност и достъпността на системите. Затова, според ИТ директора на агенцията, има моменти, в които няма как да се правят икономии по отношение на средствата. „НАП притежава и скъпи технологични решения, които са ни необходими за осъществяване мерки тези насоки – подчерта Янев. – Използваме скъпи сървъри и решения за съхранение на данни, но без тях просто не може.“

Годишно Националната агенция за приходите получава заявки за около 40 млн. справки., а подадените отчети от фискалните устройства са 70 млн. Освен това годишно подадените по електронен път трудови договори са над 8,5 млн., а месечните справки и декларации по ДДС пък са над 3 млн.

НАП предлага над 80 електронни услуги, изискващи квалифициран електронен подпис и други 30 такива, използващи персонален идентификационен код. Още 7 услуги са със свободен достъп. По думите на Янев агенцията е и една от малкото държавни администрации, предлагащи свое мобилно приложение.

От там отчитат 90% подадени декларации по електронен път. Според ИТ директора на агенцията 80% от всички електронни услуги в държавата са на НАП. Всичко това спестява на гражданите и бизнеса над 300 млн. лв. годишно.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X