Ит Лидери

Електронното управление не е инструмент за самоцелно внедряване на ИКТ

Computer World

Росен Желязков е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1994-1995 г. е последователно юрисконсулт, старши юрисконсулт, а по-късно секретар и кметски наместник в район „Средец“ на Столична община. От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право, член на Софийска адвокатска колегия. Бил е заместник-кмет по направление „Законност и контрол“ на район „Лозенец“, Столична община (1998-1999 г.).

От 2003 г. до юли 2009 г. е секретар на Столична община.

В периода 2011-2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на Република България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Кралство Нидерландия.

От 2009 г. до 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет, а в периода 2014-2016 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление.

Ръководи и участва в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и програми в областите на електронното управление, местното самоуправление и местната администрация, публично-частното партньорство. Представлява българската страна в годишните срещи по инициативата за партньорство за открито управление (2011 г., 2015 г.). Координира българския принос по инициативите, свързани с европейските политики по изпълнението на Европейската програма за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност.

Участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление.

От 30 септември 2016 г. с Решение на Министерския съвет е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“.

Г-н Желязков, кои са основните предизвикателства, с които ДАЕУ се сблъсква в работата си?

Държавната администрация предоставя значителен брой електронни административни услуги, а продължава да се задава въпросът кога ще имаме електронно управление. От декември 2016 г. този въпрос е адресиран конкретно до мен и до екипа на агенцията. И лесен отговор няма, не и в няколко изречения. А и предизвикателствата пред агенцията не са свързани само с е-управлението, да не се заблуждаваме. Първото предизвикателството е мисленето за е-управлението само като за предоставяне на административни услуги по електронен път чрез интернет. Това обаче е само част от общата картина. Правилните въпроси са свързани, първо, с това какво се случва вътре в една администрация, в нейния „бекофис“, какви са работните процеси. И, второ, как администрациите взаимодействат помежду си, обменят информация, споделят ресурси.

В преобладаващата си степен административното обслужване, като процедури, документи и тяхното обработване и получаване, отразява логиката и изискванията на „хартиения“ свят. Оттук следва главният проблем – разбирането, че информацията и данните в различните администрации на всички равнища са „ведомствени“ данни, собственост на самите администрации. „Феодализацията“ на информацията от институциите превръща гражданите и бизнеса в куриери на удостоверения и документи, когато същите са им необходими в ежедневието.

Друго основно предизвикателство пред електронното управление е свързано с електронизацията на административното бреме. Механичното прехвърляне на процеси и документи, налични в „хартиения“ свят, в електронния не е електронното управление, за което работим и което хората и бизнесът очакват от институциите. Прехвърлянето на административната тежест от физическия във виртуалния свят не я прави по-малка. Единственият резултат е, че на гражданите или на фирмата е необходим електронен подпис, за да заяви електронно услугата, която може да получи на гише, като представи сканирани и електронно подписани всички документи, които се представят и на гише. Премахването на този порочен модел е една от основните ни задачи. И за първи път фокусът не е върху предоставянето на административни услуги по електронен път, а върху оптимизацията и опростяването на процесите с всички най-съвременни ИТ-средства, като гражданите и бизнесът са в центъра на процесите и тяхна крайна цел.

Предизвикателство е прилагането на нормите на Закона за електронно управление и Административно-процесуалния кодекс по отношение на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги. Към момента общото разбиране за административно обслужване изключва тези лица и органи от кръга на предоставящите административни услуги. Това води до висока административна и регулаторна тежест за гражданите, до пречки за развитие на бизнеса и до предпоставки за корупционни практики.

Трябва да премахнем административните услуги, чиито резултат е някакво удостоверение и тези услуги да станат вътрешноадминистративни. Това означава административните органи да обменят данни автоматизирано, а информационните им системи и регистрите да са оперативно съвместими и да „комуникират“ помежду си.

Вече е в сила основният акт, който ще доведе промяната на модела на административно обслужване със средствата на информационните и комуникационните технологии. Това е Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. Този документ съдържа всички основни изисквания, свързани с въвеждането на електронното управление и следва да бъде прилаган от всички администрации.

Наложителни са и допълнителни промени в законодателството. Имаме противоречия между ЗЕУ и специалните закони в отделните сектори. Често в тези закони е предвидено издаването или получаването на документ на хартиен носител, с печат и с подпис. В други случаи е предвидено определен регистър да се води на хартия. Дори Административно-процесуалният кодекс съдържа несъвършенства, които се използват като аргумент в полза на хартията или за неспазване на принципа на еднократно събиране на данни. По инициатива на Администрацията на Министерския съвет законодателството ще бъде анализирано от гледна точка и на несъответствия между Закона за електронното управление и специалните закони. Тази анализ също ще бъде използван като отправна точка за реализиране на законодателни промени.

Това обаче е само едната част от уравнението. Другата част е наличието на адекватни инструменти и процедури за работа на администрациите в електронна среда, което не се изчерпва с наличието на компютър и принтер на всяко работно място, а е свързана с автоматизиране на процеси, свързване на информационни системи и отваряне на администрациите.

Или по-разбираемо казано, разговорът за работещо електронното управление в България не може да бъде сведен само до наличие на някакви ИТ-ресурси, инфраструктура, софтуер, свързаност на системите, които са техническото средство. Разговорът се отнася цялостно за реформата на администрацията, за промяна на моделите на мислене по отношение на функционирането на организациите и администрациите.

За въвеждане принципа на еднократно събиране и създаване на данни от администрациите се говори вече от около 10 години. Какви са Вашите очаквания, кога наистина отделните централни и местни административни звена ще започнат еднократно да събират и многократно да използват предоставените данни от гражданите и бизнеса в България?

Изкушавам се да дам кратък отговор на този въпрос. Реалната работа обаче изисква много по-дълбоко разбиране на причините защо до момента този принцип, заложен и в законодателството от 2008 г. насам, все още не се прилага. Вече дадох част от отговора – всяка администрация „окупира“ данните, с които разполага и това принуждава хората и бизнесът отново и отново да подават една и съща информация и да я пренасят физически до другата администрация. Тя, на свой ред, поддържа аналогична база данни. Това очевидно противоречи на очакванията на гражданите и на бизнеса.

Всяка администрация поддържа малка част от информацията, което е свързана с живота и бизнеса, с гражданския и стопанския оборот. Регистрацията на фирма, например, не включва само подаване на заявление и информация към Търговския регистър. Необходимо е новият субект да се регистрира в Комисията за защита на личните данни, Главна инспекция по труда и редица други институции, в зависимост от сферата на дейност. С неголеми усилия процедурите и всички последващи регистрации могат са бъдат улеснени, така че да се спести и време и усилия от страна на потребителя. Електронното управление, по начина, по който си го представяме в Държавна агенция „Електронно управление“, е инструмент за улесняване и опростяване на взаимоотношенията с държавата на гражданите и на бизнеса.

Законът за електронното управление, който, повтарям, е в сила от 2008 г., задължава да не се изисква от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а различните администрации и организации са длъжни да ги съберат служебно от институцията, която ги поддържа. Към момента изискванията на закона се прилагат само частично. И разговорът тук не трябва да преминава в търсенето на оправдание или виновник, а трябва да се насочи към решаването на конкретните проблеми и постигане на резултати.

Да, през годините са реализирани много и скъпи проекти. Липсата на лидерство при реализацията на приоритетите и недостатъчната координация доведоха и до липса на значителна добавена стойност от всички проекти за е-управление през годините досега. Както и до неспазване на принципите, заложени в законодателството, включително на принципа за еднократно събиране и многократно използване на информация от гражданите и бизнеса. Цялостният резултат, че има десетки въведени електронни услуги, но няма електронно управление.

Държавната агенция „Електронно управление“ има нелеката задача да преодолее недостатъците на досегашната политика по е-управление в България, като централизира усилията в единна структура, разработи и наложи ясни правила, общи цели, ясни приоритети и фокус върху гражданите и бизнеса.

Всеки работещ резултат, разбира се, преминава през форма на ефективен контрол. За първи път в лицето на ДАЕУ съществува структура, която осъществява предварителен, текущ и последващ контрол по същество и по целесъобразност на проектите и дейностите в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии. Разработването на информационни системи и регистри се контролира на етап още преди да се стартира обявяването на процедури по Закона за обществените поръчки…

За да обобщя по тази тема, въвеждането на нови електронни услуги не трябва да бъде самоцел. Електронното управление е преди всичко инструмент за реформа на административните процеси в интерес на техните крайни ползватели – хората, бизнесът, но и самите администрации. Електронното управление не е инструмент за самоцелно внедряване на информационните и комуникационни технологии в различни клонове на държавното управление. Този подход просто граничи с прахосничество, това е.

На каква фаза от изпълнението си е проектът за електронната идентификация на българските граждани? Първоначалната идея на проекта на МТИТС беше картата за електронна идентичност да осигури на притежателите си достъп до редица е-услуги, включително електронни административни услуги в сферата на здравеопазването, образованието, правосъдието, икономиката (е-данъци). Как стои въпросът с въвеждане на е-идентификатора в документите за самоличност и ще бъде ли спазен срокът 1 януари 2018 г.?

Електронна идентификация е процес, който не се ограничава само с издаването на „карта“ за електронна идентичност. Електронната идентификация дава възможност за еднозначно установяване на самоличността на гражданите във виртуалното пространство и това трябва да се случва съобразно удобството и предпочитанията на гражданите, т.е. идентификацията следва да е технически неутрална и да може да може да бъде съхранявана на различни носители. Това могат да бъдат както смарткарти, смартфони, банкови карти, така и документи за самоличност. Вариантите са различни и са свързани.

С влизането в сила на Закона за електронната идентификация в края на 2016 г. министърът на вътрешните работи е определен за орган за електронната идентификация. В МВР вече има подробно разработено техническо задание за реализиране на националната схема за електронна идентификация с финансиране по Оперативна програма „Добро управление“. Проектът е насочен към развитието на пилотната система за електронна идентификация и внедряването ѝ в продуктивен режим.

Изграждането на национална схема за електронна идентификация ще осъществи на практика концепцията за единен и уникален национален електронен идентификатор, заложена в законодателството. Много важно е обаче да се знае, че електронната идентификация не отменя сега съществуващите персонални идентификационни номера и кодове. Но електронната идентификация ще бъде универсалният, по-лесен и достъпен начин за заявяване от гражданите на електронни административни услуги. Освен това използването на електронна идентификация и на доверителни услуги ще повиши като цяло сигурността на трансакциите, извършвани по интернет.

Надяваме се, че проектът ще се реализира в срок, тъй като идентификацията е условие за развитието на единния цифров пазар, националните, регионалните и секторните политики, както и, разбира се, за електронното гласуване от дистанция.

Какви са прогнозите Ви - кога и в България електронното гласуване ще стане нормална практика при избори?

Проектът за пилотната система за дистанционно електронно гласуване е вече одобрен за финансиране по ОП „Добро управление“ и работата по него е започнала. Системата трябва да даде възможност на гражданите свободно да упражняват правото си на глас от всеки компютър или мобилно устройство и от всяка точка на света. Преди да бъде изградена системата, ще бъде направен предварителен анализ на съществуващите добри практики за дистанционно електронно гласуване.

Работещи пилотни системи има в Естония, Франция, кантона Женева, Австралия и др. Има работещи добри практики и те ще бъдат детайлно анализирани в първата фаза на проекта. Въпреки това, гласуването по интернет все още е алтернативно на гласуването с хартиена бюлетина или с машини. Не трябва да се заблуждаваме, че ще бъде лесно. Пилотната система ще бъде интегрирана с националната схема за електронна идентификация, националната база данни „Население”, съответно с Централизираната автоматизирана информационна система „Гражданска регистрация“, която пък ще се изгражда по друг проект. Чрез пилотната система по проекта за електронно гласуване ще бъдат проведени симулации на електронно гласуване и експериментални избори по електронен път и ще бъде извършена подготовка за въвеждане на системата в продукционен режим за изборите за Европейски парламент през 2019 г. Системата ще притежава редица характеристики, включително да гарантира тайната и интегритета на вота, защита от кибер атаки и т.н.

След началото на 2019 г. вече може да има работеща система за електронно гласуване, а кога този начин на упражняване да демократичните права и задължения от гражданите ще стане нормална практика, зависи и от това как институциите ще си свършат работата. Волята на хората е налице и за да я отрази, законодателят подробно е записал в преходните разпоредби на Изборния кодекс на какви изисквания трябва да отговаря една такава система. Институциите трябва да гарантират предвидените от законодателя възможности за избирателите, останалото е въпрос на изборна технология.

Предвид кратките срокове, успя ли ДАЕУ да изпълни всички приоритетни проекти, които си беше заложила за периода 2015-2016 г.?

Вижте, да се свежда електронното управление до изпълнението на сбор от проекти би било повърхностно. Да, всеки от проектите в сегашната Пътна карта към действащата Стратегия за развитие на е-управлението е много съществен. Всяка конкретна реализация е фактор на успеха – създава впечатление за проследимост на резултатите и усещане за напредък в конкретна посока.

Но работата на ДАЕУ не може да бъде сведена до управление на набор от проекти. По всеки проект от Пътната карта конкретната институция трябва да си свърши работата, а Агенцията за електронно управление е силен партньор, за да се случват дейностите по проектите съгласно изискванията на законодателството. Най-вече по отношение на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги.

Очакванията на гражданите и на бизнеса просто не са насочени конкретно към работата на Държавната агенция „Електронно управление“, а към публичната администрация като цяло. И това ни задължава още повече.

Приоритетните мерки на ДАЕУ за периода 2016–2017 г. включват дълъг списък с дейности. Над кои проекти работите в момента, осигурено ли е финансиране за изпълнението им и какво да очакваме в близко бъдеще?

За неколкомесечното си съществуване успяхме да свършим немалко, освен свързаното със собствените ни административни предизвикателства. Постигнатото до момента от предходните административни структури по темата е-управление, добро и лошо, е все пак основа, върху която стъпваме. Това ни даде шанс да започнем направо от „второто стъпало“.

Вече стартира работата по одобрения проект за дистанционно електронно гласуване. В рамките на месец-два предстои да бъдат одобрени и започнати проектите за изграждането на централизираните автоматизирани информационни системи „Гражданска регистрация“ и „Адресен регистър“. Тук ще се използват съществуващите информационни ресурси, с които функционират регистрите, поддържани от дирекция „ГРАО“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на централно ниво.

Ще стартира работата по Интегрираната информационна система за контрол и публичност на електронното управление. По този проект ще бъдат внедрени информационни системи за контрол по целесъобразност в областта на е-управлението и информационните технологии. Проектът ще доведе до по-ефикасно разходване на публичния ресурс и прозрачност и ефективност на бюджетния процес при ограничаване на инвестициите в ненужни или дублиращи се ресурси.

До средата на 2017 г. очакваме да бъде одобрено финансирането и да започват дейностите по други важни проекти - за националния портал за пространствени данни (INSPIRE), както за Информационната система за базови регистри на субекти, обекти и събития, която ще се ползва от всяка администрация, вместо всеки административен орган да си прави свой регистър.

До момента всички администрации са инвестирали самостоятелно и некоординирано и автономно изграждат и развиват ИТ инфраструктура. Това създава много проблеми, които не могат да бъдат преодолени за ден-два. Те са свързани с поддръжката, с обновяването и разширяването на капацитета, особено при внедряване на нови софтуерни проекти и електронни услуги. През идните месеци трябва да бъде разработено и предложението за изграждане на Държавен хибриден частен облак и на защитения интернет възел за публични услуги на електронното управление, с който държавата адресира цялостно тези въпроси. Изграждането на държавен частен облак ще намали капиталовите и оперативните разходи, ще подобри предоставяните от администрацията услуги, ще осигури по-добра управляемост, оперативна съвместимост. Редица преимущества. Затова подхождаме много внимателно. Проектът е на стойност около 26 млн. лева и реализацията му практически ще обедини ИТ ресурсите на администрацията. Така съвсем не виртуално могат да бъдат съкратени до 20 на сто от общите административни разходи, включително за софтуерни лицензи, консумативи, човекочасове на служителите в администрацията, ИТ поддръжка. Има обаче още много сериозна предварителна работа, която е на дневен ред. Нека не звучи твърде оптимистично, но имаме всички предпоставки за успех в средносрочен план. Ще разберем, че имаме работещо електронно управление, когато спрем да отчитаме резултатите с простото сумиране на неизползваеми електронни услуги, като регистрация на пътно превозно средство с животинска тяга, например.

Въпросите подготви Констанца Кадънкова





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2021 съгласно Общи условия за ползване

X