Ит Лидери

ИКТ и аутсорсинг секторите - иновативни отрасли в родната икономика

Computer World

Констанца Кадънкова

Три индустрии посочи като двигатели на иновации в икономиката президентът на България Росен Плевнелиев – информационните и комуникационни технологии, автомобилостроенето и аутсорсингът (изнесените услуги). Президентът участва в дванадесетото издание на националния иновационен форум, което тази година се състоя на 7 декември под наслов „Иновации чрез таланти“. Държавният глава похвали тези индустрии като сегментите, в които най-активно се извършва научно-изследователска и развойна дейност и се създават иновации, и които са примери за сключването на най-големите сделки в региона и създаването на десетки хиляди работни места с страната (споменавайки в речта си Telerik, Fadata, Johnson Controls, Imperia Online, Musala Soft). Форумът се организира от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ (ПИК), АРК Консултинг, Еnterprise Europe Network – България, Представителството на ЕК в България, Design for Europe и Единен център за иновации на БАН, с подкрепата на Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия към ЕК.

„Иновациите и техните приложения са тема от първостепенно значение за всяко общество, което иска да просперира. Дълги години в България тромаво и бавно прилагахме вече изпробвани практики. Днес изграждаме България, в която български фирми, предприемачи и изследователи могат да бъдат пример на регионално, а и на световно ниво“, отбеляза президентът.

Той посочи, че през последните години страната ни е успяла да договори редица значителни инвестиции, а държавната администрация се е превърнала в сътрудник за постигането на огромния напредък в иновациите.

“В областта на иновационната екосистема на България през изминалите години беше направено немалко. Сега гледаме напред към бъдещето, всички заедно, защото тази заедност по пътя на иновациите в секторите на ИКТ, аутсорсинг и автомобилопроизводството се случва. Има нови инструменти – България беше първата с оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, като от малкото заделихме 500 милиона евро; няма друга държава в ЕС с такава програма. Изпълнението на инициативата JEREMIE (Съвместни европейски ресурси за микро-до средни предприятия) в България ще продължи; договорът с Европейския инвестиционен фонд е продължен, като тук са предвидени още 150 милиона евро. Фонд „Научни изследвания“ също финансира проекти за научни изследвания. Има и много инструменти на европейско ниво в подкрепа на научно-изследователската и иновационната дейност – програма „Хоризонт 2020“, инструменти, по които се финансират ключови за бъдещата икономика дейности като умни устойчиви градове, нисковъглеродна енергетика, развитие на общия дигитален пазар, дигитална сигурност, инструменти по т.нар. план Жан-Клод Юнкер за растеж и развитие; има финансиране за предприемачи, за иноватори, за инвеститори, за общини. Отговорно мога да заявя, че ресурсът за България до 2020 г. надхвърля 1 милиард евро”, заяви Плевнелиев. 

„Нашата мисия е за иновативна и просперираща България. Тя минава през всичко, което правим заедно, но преди всичко, минава през това да си кажем, че страната има приоритет и стои зад него – с предприемачи, които генерират и внедряват иновации, с млади хора, които искат да опитат в стартиращи фирми, с държава, която подрежда всички механизми, с частни фондове, които се случват по пътя на разширяването на тази дейност. Всичко това трябва да се подкрепи през образователна система“, добави Плевнелиев. 

Държавният глава подчерта, че големият проблем в страната е образованието. „Човешкият талант ни е необходим – има го, но ни е необходим в по-голям размер. За целта след 10 години добрите семена, които положим сега в българската образователна система, могат да дадат страхотни плодове. Немалко беше свършено досега“, каза президентът.

Руслан Стефанов, координатор за група „Иновации.бг“ и анализатор във Фондация ПИК, представи някои основни изводи от годишния доклад „Иновации.бг“, който ежегодно изготвя оценка на иновационния потенциал на българската икономика и позицията й в европейски мащаб.

Според експертния екип, пет години след лансирането на стратегията „Европа 2020“ и в средата на нейното изпълнение резултатите са противоречиви както на европейско, така и на национално равнище: изпреварващо развитие в областта на климатичните промени и околната среда; плах напредък в образованието и силно изразено изоставане по отношение на заетостта и инвестициите в научноизследователска дейност. България е единствената страна – членка на ЕС, която постига растеж, основан на повишаване на ефективността на икономиката, но подсказва очаквания за по-нататъшно устойчиво нарастване. Останалите европейски икономики демонстрират растеж, основан на иновациите. През 2015 г. в България продължава тенденцията на нарастване на разходите за НИРД както в абсолютен размер, така и като процент от БВП (с близо 30%) спрямо предходната година – поради директно и индиректно европейско структурно финансиране и с преки чуждестранни инвестиции в изследователски проекти и на чуждестранни компании. За шеста поредна година намалява делът на публичните разходи за НИРД. На европейско равнище България е с най-ниска предприемаческа активност, което я нарежда в дъното и на световната класация. През 2015 г. са регистрирани едва 34 патента на български изобретатели.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X