Ит Лидери

Приходите на софтуерния сектор ще ударят почти 2 млрд. лв. за 2016 г.

Computer World

Констанца Кадънкова

За първи път софтуерната индустрия, макар по прогнозни данни, ще генерира рекордните 1,995 милиарда лева за 2016 г., или повишение от над 13 на сто на годишна база, като делът на постъпленията от сектора ще бъде 2,25% от брутния вътрешен продукт на страната. Същевременно хроничният недостиг на квалифицирани кадри за индустрията и растящото ниво на възнаграждения в тази сфера през текущата година водят до забавяне на растежа на този икономически сегмент, който традиционно е един от най-бързоразвиващите се. Това се доказва от факта, че през 2016 г. в софтуерната ни индустрия са открити 907 нови работни места, или ръст от едва 5% на годишна база. Прогнозите са към края на годината фирмите от тази индустрия у нас да са работодател на 19 000 заети. За сравнение през 2015 г. броят на новите назначения е 1107, през 2014 г. - 1576, а през 2013 г. - рекордните 1960. Спрямо 2011 г., когато заетите в сектора са наброявали около 13 000, за изминалите 5 години софтуерната индустрия е разкрила 6000 нови високоплатени работни места, съобщи Георги Захариев, член на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

Това показват резултатите от тазгодишното издание на Барометъра на българската ИТ индустрия 2015-2016 на БАСКОМ, представени на 24 ноември. Докладът е разработен въз основа на данните, получени от допитване до членуващите компании, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от независимата консултантска компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co., по поръчка на БАСКОМ.

Според проучването, брутното годишно възнаграждение за софтуерната индустрия е 44 789 лева, а нетната месечна заплата – 2752 лева, което е около 4 пъти по-високо от средното ниво за България. Чистата заплата е изчислена на база брутно годишно възнаграждение и допускането, че 10% от него е под формата на бонуси. Очакваният ръст на заплащането в ИТ сектора за 2016 г. е 6%.

През 2015 г. едно работно място в софтуерния сектор е генерирало приблизително 15 хил. лв. годишно преки и косвени данъци - с повече от 50% над средните стойности за страната. През 2015 г. софтуерната индустрия е внесла в хазната близо 33 млн. лева повече данъци спрямо предходната година.

На фона на двуцифрен ръст на софтуерната индустрия и 278 милиона лева платени данъци от софтуерния сектор за 2015 г. под формата на ДДС, данък печалба, социални осигуровки и ДОД, дори само слуховете за въвеждане на прогресивно подоходно облагане (и отмяна на плоския данък) водят до сътресения в сектора, тъй като той е един от малкото в страната, който работи на светло и осигурява служителите си на реалните им възнаграждения, алармираха от БАСКОМ.

Регистрираните собственици на софтуерни компании в България в периода 2014-2015 г. са от 20 националности, включително от Тайван, Индия, съобщи Людмил Стойчев, управляващ съдружник на CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. Най-голямата група от чуждестранни инвеститори е от държавата, която иска да напусне ЕС – Великобритания, изтъкна Стойчев.

Георги Захариев акцентира и върху факта, че в съседна Румъния ИТ индустрията се радва на нулев данък общ доход и нулеви социални осигуровки за заетите, така че промените в осигурителната и данъчната система у нас водят до риск спрямо инвестиционните намерения и планове. За инвеститорите сигурността и предвидимата среда са основни фактори при избор на дестинация за откриване на офис, посочи той и добави, че България вече страда, тъй като „големи фирми избират Румъния заради данъчни облекчения“.

„На този етап сме далече от мисълта да искаме преференции за индустрията, но това, за което настояваме, е поне да не ни се пречи“, коментира Захариев.


Приходите на софтуерния сектор ще ударят почти 2 млрд. лв. за 2016 г.

© Computer World, Computerworld.bg

„Не ни пипайте максималните осигурителни прагове и не въвеждайте прогресивен данък общ доход“, апелира председателят на управителния съвет на БАСКОМ Стамен Кочков. Той добави, че според обявените изчисления, ефектът от въвеждането на прогресивно подоходно облагане за държавния бюджет ще бъде дори негативен.

Георги Захариев изтъкна, че софтуерните специалисти работят не само в софтуерната индустрия, а от такива кадри имат нужда всички икономически сектори. „ИТ специалистите се търсят навсякъде“, допълни той.

„Трансформация на икономиката не може да се случи без дигитални умения и ИТ специалисти, заяви Стамен Кочков – Ако искаме да трансформираме икономиката и тя да продължава да расте с по-големи темпове, нямаме избор.“

На събитието отново беше подчертано, че софтуерната индустрия инвестира средства и възлага надежди на Концепцията за създаването на 30 000 софтуерни специалисти в България.

„Искаме да открием центрове за професионално обучение в цялата страна. Целта е децата и младежите, които завършват средно образование в тези центрове, да бъдат квалифицирани да започнат работа в нашата индустрия като младши програмисти. Това със сигурност ще доведе до допълнителна работна ръка и евентуално увеличаване на ръста на наемане на служители в нашия сектор. Отделно, имаме нужда от помощ като промотиране на софтуерната индустрия като един от секторите с устойчив растеж и който предлага добро бъдеще за нашите деца“, заяви Кочков.

Софтуерната индустрия подготвя няколко пилотни проекта с 5-годишен срок за училища в страната, като в момента се дискутират градовете Пловдив, Бургас, Русе и София, чрез които ще осигури възможност за професионално образование на ученици, разкри Кочков. Идеята е с развитието на инициативата да бъдат обхванати поне 20 образователни институции. От организацията искат да бъде осигурена възможност да се обхванат и учениците извън професионалното образование. Вече е подготвена учебната програма, по която ще бъдат обучавани младежите. Очаква се новата програма да бъде въведена в училищата по пилотните проекти от учебната 2017-2018 г.

„През 2017 г. проектът ще започне с финансиране по националната програма за обучение на учениците. Добрата новина от тези дни е, че Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) вече е гласувала професията „приложен програмист“ в Списъка на професиите за професионално образование и обучение (СППОО). Това е важно, защото преди да тръгне целенасочено финансиране през месец март се одобрява държавен план-прием в професионалните гимназии и те ще могат още сега да заявят и дуално обучение“, каза Силвия Кънчева, държавен експерт в Министерството на науката и образованието.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X