Ит Лидери

Е-търговията и ИКТ иновациите са шансът на селскостопанския ни сектор

Владимир Владков

Владимир Владков

Селското стопанство е един от важните за България сектори, но то все още е твърде „раздробено“ на малки ферми (над 300 хиляди), а предлаганите количества са малки за големи международни потребители на селскостопанска продукция като Китай, Индия и др. Страната ни има потенциал да участва по-активно в износа на биоземеделски продукти, но чрез коопериране на доставчиците и чрез скъсяване на пътя до крайния потребител. Директният достъп до потребителите (търговци, ресторанти, магазини) е едно от най-важните средства за повишаване на печалбата на земеделските производители и животновъди, а електронната търговия и онлайн базирани системи за управление са важен инструмент за скъсяване на веригата за доставки. Внедряването на иновации, предимно чрез ИКТ технологии, ще помогне на българските стопанства да повишат конкурентоспособността си, справяйки се с проблеми като недостиг на работна ръка, привличане на младите хора обратно към екологично земеделие и справяне с непрекъснатите флуктуации на цените.

Това са част от изводите от втората конференция „Перспективи пред пазарите на земеделска продукция в България и ЕС”, организирана от ICT Media и в. Капитал и проведена със съдействието на Министерство на земеделието и храните. Oфициални партньори на инициативата са Национален гаранционен фонд, Green Aus, CocoFarm, Баркод Системи България и Ентегра, имиджов партньор е Audi, а партньори са ДюПон Пионер България и Геотрейдинг. Технологичен партньор на събитието е Vivacom.

„Земеделието е изключително важен сектор и за Европа, и за България, то създава работни места, осигурява ръст на икономиката и развитие на региона. В глобален мащаб перспективите пред сектора са добри, търсенето расте непрекъснато, но за качествени продукти, заяви при откриването Йенс Шапс, директор на дирекция "Обща организация, икономика и анализ на пазарите на селскостопански продукти", в ГД “Земеделие и развитие на селските райони” към Европейската комисия.

„Над 22,2 млн. човека са заети в селското стопанство в страните от ЕС, но поне още половин милион работят в горския сектор, 4,3 милиона в хранително-вкусовата промишленост и близо 20 млн. в търговията с хранителни продукти. Секторът генерира 5,6% от БВП на България, но много от фермите тук са малки, като доминират полските житни култури като пшеница, а животновъдството заема само 27% при средно 42% за ЕС, каза Шапс. - България има отчетлив позитивен баланс при износа на селскостопанска продукция с широк набор от конкурентоспособни продукти като зърнени и маслодайни култури, протеинови култури (най-вече соя), млечни продукти и не на последно място мед.“

Според него животновъдството също има голям потенциал, тъй като пазарите в ЕС могат да „поемат“ много повече продукти. За да се справят с ценовия натиск от големите компании, малките ферми трябва да се кооперират и да се обединят в по-мощни организации, както и да разчитат на новите Интернет базирани технологии за директни договаряния с крайните потребители, добави той.

Общата селскостопанска политика на ЕС

„Дългосрочната перспектива за глобалния пазар е ясна – повишаване на търсенето на селскостопанска продукция в големи мащаби с хоризонт 2050 г., а дори и по-скоро – 2030 г. В същото време в настоящата обща селскостопанска политика няма инструменти за предварително справяне с различни кризи, които напоследък следват една след друга, заяви Васил Грудев, зам.- министър на земеделието и храните. - Това е много важно при структурирането на следващата селскостопанска политика след 2021 г., тъй като динамиката в сектора е много голяма. Амбицията ни е да запазим мащаба на селскостопанската политика в рамките на ЕС (въпреки Брекзит) и да предвидим гъвкави инструменти, чрез които да сме проактивни и да вземаме предварителни решения на ниво ЕС при първите признаци за криза. Трябва да обърнем политиката и да не разчитаме на краткотрайни мерки, а да заложим на гъвкаво използване на финансов ресурс за влияние върху цените на определени продукти“, каза той. Той обясни, че анализите не трябва да се правят само на база нетна цена на единица продукция, а на разликата между входни суровини и изходящи продукти, като именно този марж следва да се следи и да се предприемат мерки за смекчаване флуктуацията на цените. „Тази флуктуация влияе върху конкурентоспособността на нашето земеделие, тъй като някои сектори са още далеч от нивото в страните от Западна Европа заради липсата на натрупани инвестиции, които другите страни са правили през последните 50 г., а ние се "качихме" на влака на общата селскостопанска политика едва през 2007 г.“, допълни той.


Е-търговията и ИКТ иновациите са шансът на селскостопанския ни сектор

© Владимир Владков, Computerworld.bg

„Възможността пред родните ферми е по-добра организираност на производството, като най-голямата заплаха е неравномерното разпределение на риска и на добавената стойност по веригата производител – краен потребител“, коментира Грудев. В тази връзка МЗХ вече организира т.нар. „фермерски пазари“, като в 6 областни града вече действат такива постоянни пазари. Планира се подобни фермерски пазари да бъдат създадени във всички областни градове.

Създаването на организации на производителите

е една от мерките, чрез които ЕК се стреми да подпомогне малките стопанства. Досега у нас са признати 15 организации на производители и 39 групи с общо 333 членове, като при зеленчукопроизводството са обхванати общо 5,77% от площите, каза Слави Кралев, директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ в МЗХ. Защитените наименования за закрила на продукти са още една европейска мярка, която стимулира интереса на купувачите, които искат да знаят произхода и качеството на купуваните продукти. Именно такива преработени продукти генерират една четвърт от бизнеса в ЕС, добави той.

На национално ниво държавата предоставя помощ за участие в изложения, като през тази година са заделени близо 1 млн. лв. за представяне на собствена продукция на фермерските пазари (близо 1000 стопанства са участвали), като с половин милион лева е финансирана и инициативата „Подкрепям българското“. С търговските вериги е сключено споразумение за предоставяне на площи в магазините за директни продажби тип „фермерски пазари“. В подкрепа на износа е и въведената на 6 ноември общоеврейска мярка износителите на зърно да не представят експортна лицензия при сделки извън ЕС. Лицензите остава за млечния сектор, но се увеличава конкурентоспособността на българските стоки заради редуцираните вносни мита в страни като Канада и САЩ, добави Кралев.

Иновациите в селскостопанския сектор

е във фокуса на европейската политика в този програмен период, но ще е още по-актуална в следващия след 2020 г., допълни Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации (неправителствена организация за анализи, необвързана с производители) и бивш зам.-министър на земеделието. „ЕС има 45 програми, като 9 са насочени към иновации в земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горите. Най-голяма тежест имат Европейският фонд за развитие на селските райони, Европейският социален фонд, Европейският фонд за регионално развитие, но средства за иновации има и в останалите като COSME, LIFE+, Erasmus, Хоризонт 2020.


Е-търговията и ИКТ иновациите са шансът на селскостопанския ни сектор

© Владимир Владков, Computerworld.bg

В България най-популярна е мярка 4.1, но проектите по тази мярка (чийто прием приключва на 7 декември) е за иновация, подкрепена с удостоверение за ползван патент или полезен модел, регистрирана в рамките на 2 г. преди датата на подаване на заявление за подпомагане. „Това обаче едва ли ще сработи за много от земеделските стопани, за да могат да усетят прогреса в своето стопанство“, каза Боянова.

Европейско партньорство за иновации, или подмярка 16.1

може да донесе повече ползи за селското ни стопанство, допълни тя. Тази мярка предвижда създаване на мрежа от няколко субекта, включително земеделски стопани, брокери, анализатори, научни институти или опитни станции, които извършват научни изследвания и научно обслужване , висши училища с акредитации по релевантни професионални направления, неправителствени организации с дейност в областта на селското или горското стопанство, опазване на околната среда или водите, МСП в областта на преработката на храни, както и консултантски организации в областта на селското стопанство или храните.

„Когато университет или ИКТ фирма започнат да мислят върху идеята за дадена иновация, тя трябва да „увлече“ и другите „актьори“. Мярката на ЕС подкрепя иновация, генерирана чрез този интерактивен подход, като задължителният участник е земеделски производител, търсещ решение на свой проблем.

„Всяка страна сама определя за какви иновативни проекти да дава пари, като бюджетът за работа на тези оперативни групи е 20 млн. евро. В групата обикновено има училище, НПО, ИТ компания, а средствата се отпускат за конкретен проект с бизнес план. Идеята трябва да се тества в стопанството, т.е. да се провери дали се реализира успешно в практиката.

В първата фаза се финансира формирането на оперативната група и проучване на възможностите за мултиплициране на идеята в дадения регион, а във втората се подкрепят инвестиции за въвеждане на иновативната идея. За един проект са предвидени до 1 млн. лв., но за съжаление в България тази мярка все още не се прилага и засега не е в индикативния график за 2017 г.

„Същевременно в други държави тази мярка 16.1 вече финансира вдъхновящи проекти. В Италия е разработен проект за прецизно земеделие и производство на вино, във Финландия е разработена платформа за онлайн търговия в полза на местните производители, в Чехия - млечни бусове, а в Черна гора се въвеждат QR кодове за проследяване на производството на мед“, добави Светлана Боянова.

Подобна иновативна система

за проследяване, само че на производството на зехтин, е разработила и внедрила в Италия италианската GreenAus. „Проследимостта на храните гарантира на първо място произхода на продуктите , било то фирмени или от евентуални местни доставчици, повишавайки приноса в производството. На второ място се контролират важни изисквания за безопасност на продуктите, като наличие на фитопрепарати, хранене на добитъка, ветеринарни интервенции“, каза Паоло Баети от GreenAus. За Италия и нейното селско стопанство е огромен проблем имитацията на нейните маркови продутки, като оборотът на имитиращите продукти се изчислява на 5 млрд. евро годишно. Именно затова са въведени редица защитни механизми като защитено наименование за произход (166 сертифицирани продукта), защитено географско указание (118 сертифицирани продукта), контролирано наименование за произход (над 340 продукта) и др.

Демонстрираната на форума система проследява производството на зехтин в Италия, като след министерско постановление от 1 януари 2014 г. е задължително регистриране на товаренето и разтоварването на зехтин и маслини на всеки, който произвежда, съхранява или търгува със зехтин от каквато и да е категория (екстравърджин, върджин, обикновен зехтин, зехтин Помас от маслиново кюспе). Обхванати са редица заинтересовани лица, включително маслобойни, бутилиращи предприятия, търговци на наливен зехтин от всякаква категория, подизпълнители, които произвеждат, обработват и/или държат на склад зехтина за сметка на трети лица, търговци на маслини, които закупуват и продават маслини за производство на зехтин, производител на маслини или лице, което култивира маслинови дръвчета за маслини за производство на зехтин.

Системата съхранява фирмено досие за всеки участник, като дава пълна и точна информация за използване на територията за селскостопански цели, данни за производство, обработка и продажбата, молби за участие по програми за европейско или национално финансиране и статус на отделните процедури. „Крайните потребители получават информация за живота на крайния продукт, като системата за проследяване увеличава стойността на зехтина“, коментира Баети.

Иновативна облачна система

за управление на животновъдни ферми представи Магдалена Стефанова, основател и изпълнителен директор на CocoFarm. Тя включва няколко основни елемента – сензори подаващи автоматично данни за здравословното състояние на животното и къде се намира то, контролери на микроклимат, съобразени с типа животно, както и облак от софтуерни приложения, които анализират генерираните Големи данни и създават ясни за стопанина графики и аларми за настъпили събития. Всички данни и анализи са достъпни и през смартфон, като решението може да осигури достъп до по-широк пазар, ориентиран към потребителя. „4 от всеки 10 потребителя биха сменили марката, ако друг производител предоставя проследимост на продавания продукт. С подобни решения могат да се въведат нови бизнес модели с оптимизиране на доставките, фермерът може дори да продава яйца „на зелено“, коментира Стефанова.

Системата е достъпна от всяко място и осигурява и други функционалности, включително управление на складово стопанство, бизнес анализи, документооброт, зоотехнически дневници и др. „По мярка 4.1 имаме патент и нашата система е допустима за разход. Разработваме подобно решение и за млекопреработването“, добави Стефанова.

Мярка 16.1 може да помогне и на създателите на ИКТ решения като CocoFarm да увеличат мащаба му до повече хора, което ще доведе до повече внедрени иновации в практиката, обясни и Светла Боянова.

Късите вериги за доставки

са особено важни за производителите на плодове и зеленчуци, особено като се има предвид отглежданите сортове, които имат много добър вкус, но са „по-нежни“ и издържат по-малко време, коментира д-р Слави Трифонов от Националния съюз на градинарите. За да подпомогне именно тези производители, организацията е осъществила проекта си Градинария - Интернет сайт, даващ равни условия и възможности и за производителя, и за купувача. Проектът, подкрепен от Фондация Америка за България, дава възможности на български производители да качват свои оферти и се свързват с другите участници в платформата като търговци, магазини, преработвателни предприятия и ресторанти от всички страни. „Това скъсява веригата до търговеца и дава възможност продуктите да пристигнат свежи до потребителя за 24 до 48 часа“, каза Трифонов. Сайтът „се бори“ с традиционните търговски канали, които имат голямо влияние. Ползва се на абонаментен принцип и за една година има над 20 000 посещения.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X