Ит Лидери

Проф. д. н. Руси Маринов: България не е развита в достатъчна степен по отношение на управление и трансфер на знание

Computer World

Основните изследвателски интереси на проф. д. н. Руси Маринов са в областта на кризисен мениджмънт, рискови комуникации, стратегически комуникации, интерактивни и смарт технологии. Има допълнителни изследователски интереси в областта на нови медии и интернет платформи, трансфер на знание, стратегии, както и възможности за експертиза в областта на кризисен мениджмънт и трансфер на знание.

Преподавателските му интереси са съсредоточени в областта на управление на знание и комуникации, информационни науки и модели за решаване на проблеми и др.

От 2015 г. проф. Маринов е доктор на науките в научно направление „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ в Нов български университет. От 1996 г. е доктор по социология от СУ „Св. Климент Охридски“, ВАК. Висшето си образование по специалност „Журналистика“ завършва през 1993 г. в СУ „Св. Климент Охридски“.

Членува в International Associations of Business communicators (IABC), European communication research and education associations (ECREA), Съюз на учените в България.

  • В днешно време вече говорим за огромни масиви от неструктурирана информация (Big Data), които човечеството генерира и натрупва ежесекундно и които изискват мощни компютри и софтуер за съхранението, обработването, извличането и анализирането на съответната информация. В контекста на динамичното и информационно наситено съвремие, в което живеем, какво означава терминът „Трансфер и управление на знанията “, какви процеси включва и каква е корелацията на тази материя с напредъка и развитието на организацията? По какъв начин се промениха значението и смисълът на това понятие с навлизането на информационните и комуникационни технологии в ежедневието на хората от 21-ви век?

В съвременния свят съчетаването на информационния домейн, домейна от знание с новите информационно-комуникационни технологии и отворения тип иновация са гаранция за развитие, успех и конкурентоспособност на бизнеса, публичните институции и администрацията. Днес работната среда е много по-комплексна, в сравнение с 20 век, в резултат на увеличения брой субективни единици знание, на които трябва да обръща внимание ежедневно всеки служител, специалист и мениджър. Експертите, занимаващи се с обработка на знание е необходимо да отделят повече време за мислене и разработване на нови идеи, отколкото да анализират входящи данни и информация. Методиката за управление на знание се опитва да даде отговор на предизвикателствата, свързани с управление на комплексната претоварена с информация среда. Напоследък, често пъти тази технология се категоризира като наука за комплексността.

КМ (Knowledge management) още работи с неясно структурирано знание като тук е валиден принципа „ние можем да не знаем, че това не знаем“ или „възможно е да не знаем, какво трябва да бъде знанието, свързано с конкретна ситуация“. В момента вниманието на водещи компании, свързани с управление на знанието се концентрира в направления като: глобализация; формиране на целеви и компактни организации, изискванията са работната среда да стане по-умна или още наречена „смарт“; придобиване на технологично предимство, като се разчита на информационните и когнитивни технологии, които осигуряват създаване както на мрежи от съмишленици, така и променят очакванията към организацията, която трябва да бъде непрекъснато онлайн, времето вече се измерва в минути, а не в седмици.

Автори, които развиват собствени теории и модели, свързани с мениджмънт на знанието са: Питър Дракър, Питър Сенж, Икуиро Нонака, Хиротака Такеши, Томас Стюарт, Карл Уиг, Томас Дейвенпорт. Ключови дати, свързани с развитието на трансфера на знание - през 1986 г. д-р Карл Уиг формулира концепцията за мениджмънт на знание на равнище ООН. През 1989 г. се появяват първите консултантски фирми за КМ проекти. През 1991 г. е публикувана първата статия за управление на знание от Нонака и Такеши. През 1993 г. Карл Уиг издава първата книга за управление на знание. През 1994 г. се формира международна мрежа за управление на знанието (KM network) и се организира първата конференция по темата. 2000-През 2003 г. се откриват курсове и учебни програми по управление на знанието във водещи университети.

Значението на знанието за съвременните организации се изразява в следното: бързо решаване на бизнес проблеми; подпомагане реализирането на стратегии; подобряване на процеса по внедряване на знание в нови продукти и услуги; организацията да се справя по-добре с конкуренцията; съхраняване на организационното знание и памет. В момента четири основни процеса определят успеха в сферата на управление на знанието, като се вземат предвид постиженията в технологиите: изготвяне на детайлна карта на знанието в компанията, където се дефинират потребности и пропуски в тази сфера; провеждане на оценка на състоянието на ИТ като условие за бъдещи инвестиции в КМ платформите; стандартизиране на процеса по управление на потока от знание; интегриране на инструментите по КМ в цялостната ИТ стратегия. Всички тези тенденции и очаквания би трябвало по някакъв начин да се приложат в българската бизнес и административна практика, като целта е именно чрез знанието и специално подготвени мениджъри в тази сфера да придобием някакъв тип технологично предимство или да се развият иновативни проекти в страната.

  • Как се позиционира България на европейската и световната карта по отношение на припознаване и въвеждане на политики и практики за трансфер и управление на знанията?

Наблюденията от европейски, експертни институти по отношение на управление и трансфер на знание в България показват, че тази област е неразвита в достатъчна степен. Нещо повече - страната ни не фигурира в европейската база данни (например включени са страни като Белгия, Гърция, Чехия, Полша, Словакия и други, но без Румъния и България). Съществуват няколко важни фактора, които влияят на свободния поток от знание и съхранението му: технологични елементи от типа на специализирани портали, Интернет средства за колективна работа; дизайн на търсещи знание машини; усвоени уроци от използване на системата по КМ; засилване ролята на мениджърите по управление на знание; формиране на лидери на общности, анализиращи знанието в организацията; авторите на знание; създаване на активи от знание; усъвършенстване на управленски елементи в посока иновация и конкурентоспособност в рамките на Европа. През 2014 г. експертната група по иновации и трансфер на знание към Европейската комисия разработва концепция за ролята на знанието в рамките на ЕС. В случая основните акценти са: нова политика за отворен тип иновация, която предполага ключовите групи в ЕС да бъдат в по-голяма степен ориентирани към технологиите, ефективна мрежова дейност, по-тясно сътрудничество, по-бързо възприемане на идеи отвън-създаване на способности за изграждане на смарт схеми за инвестиции и сътрудничество; необходимо е да се инвестира повече в образование, изследвания, иновации и по този начин да се стимулира трансфера на знание. Трансферът на знание е концепция използвана, за да се опише по-точно потока от знание между изследователски организации, включително университети, публични институти и бизнеса с основна цел формиране на социално икономическо въздействие по пътя на използване на базата данни от публични изследвания. Знанието се интерпретира като стратегически ресурс за трансфер и приложение на резултати от базови изследвания и интегрирането им в продукти и услуги. Конкурентоспособността зависи както от локалния контекст, така и от въздействието на други фактори от типа на глобализация, растежа на транснационалните корпорации, информационния и комуникационен напредък в технологиите, възникване на нови е-бизнеси, появата на „големи данни“, 3D технологии. Тези сили налагат и нови изисквания към бизнеса и институциите. Акцентът в ЕС е създаване и изграждане на офиси за трансфер на знание, наречени КТО и включване на различни играчи, с цел създаване на механизми за участие на представителите на бизнеса, социалните институции, министерства и граждани. Препоръчва се тези структури да бъдат включени в индикаторите за измерване на успеха и прогреса в институциите. Системата по управление на знание още включва някои от следните компоненти: фирмени портали, карти на знанието, платформи за е-обучение; Интранет сайтове, база данни; средства за търсене на информация, системи за управление на документи; комуникационна система, система за визуализиране на данни; складове за съхранение на знание. Това са други показатели, по които може да се анализира една бизнес структура, до каква степен използва технологията свързана с управление на знание.


В ЕС са въведени показатели, по които се измерва използване в практиката на системите за трансфер на знание, от типа на: въвеждане на иновация в бизнеса; брой на регистрираните патенти, договори за използване на лицензии, сключени споразумения за изследване, приходи от лицензии, брой стартиращи компании, специализирани в сферата на управление на знание, успешни реализирани проекти. Три са основните индикатора: активност на публичните изследователски организации, брой изградени офиси за трансфер на знание, разходи за изследване в университетите. В сравнителните таблици по използване на трансфера на знание в рамките на ЕС, през 2012 г. с най-високи показатели са следните страни - Австрия, Великобритания, Германия, Полша, Люксембург, Дания, Ирландия, Унгария, Финландия, Франция.

  • Изследването „ТОП ИКТ Работодател“ взима под внимание обвързаността на 18 фактора на ангажираността, като всеки от тях по различен начин влияе на служителите. При последващата статистическа обработка се очертават няколко фактора, чието влияние върху ангажираността е най-голямо. За 2016 година един от тези фактори е „управление на знанието“. Как се отразяват добрите, или респективно – неуспешните, политики по трансфер и управление на знанията на ефективността и на ангажираността на служителите в организацията?

В съвременни условия, за да говорим за трансфер на знание в бизнеса, е необходимо непрекъснато измерване на компетенциите на служителите в тази област, организиране на периодични е-тренинги и качествено използване на някои от по-долу изброените платформи. Ключови професионални позиции в компании, ориентирана към знание са: главен мениджър по управление на знание (CKO), анализатор на знание, брокер на знание, редактор на знание. Това са и длъжностите, които дефинират до каква степен организацията се занимава с обработка и трансфер на знание. Професионалните асоциации са разработили и специални критерии за измерване на уменията и компетенциите на служителите по извличане, споделяне и генериране на ново знание. В практиката за ефективно измерване на компетенциите на служителите е разработена специална методика, базирана на популярния модел на Нонака „SECI“. Водещи компании, които използват целенасочено платформи за управление на знанието, са „Фуджицу“, „Хюлет Пакард“, „Ай Би Ем“, „Хитачи“, „Мицубиши“, Световната банка, „Содексо“, банка „Бъркли“, „Водафон“, „Нокиа“, „Ксерокс Корпорейшън“, „Локхийд Мартин“, „Дау Джонс", „Прат енд Уитни“, „Бе Ем Ве“, „Бритиш Телеком“, „Сиско“, „Хайнекен“ и „Пфайзер“. По-долу са изброени някои от популярните информационни платформи в сферата за управление на знание, използвани за целите на бизнеса, анализът на приложението им в практиката, показва до каква степен фирмите и техните мениджъри притежават компетенции в тази специализирана област.

BA Insight - интегрирана платформа за обработка на знание-позволява на организацията да използва специални приложения за търсене на знание;

eGain- извличане на знание, с помощта на Интернет „агенти“, анализ на информация на различни равнища и създаване на база знание;

TallyFox - мрежова платформа-осигурява възможности за изграждане и управление на собствена мрежа на знанието, свързва хора със специфични експертизи и „ноу-хау“;

Bambo Solutions - ориентирана към продукти и решения за проекти, процеси, общности свързани с управление на знание;

Enterprise Knowledge - предлага консултантски услуги в сферите на информационен мениджмънт и управление на знание, разработване на приложения и проекти;

RAVN- платформа ориентирана към бизнес изследвания, изкуствен интелект, анализ на неструктурирани „големи“ данни и решения в областта на управление на знанието;

RightAnswers - платформа за управление знание, базирана на облачни ресурси, мобилни услуги и вземане на решения, свързани със социален тип знание. Осигурява автоматичен достъп до знание (специфично за бизнеса), с помощта на програмата Builder, идентифицират се ниши, където липсва знание, оценява се качеството на търсене на знание в всички налични информационни канали. Позволява анализ на базата знание и пропуските при структуриране на знание.

  • Организациите от ИКТ индустрията традиционно са напредничави по отношение на нововъведенията, а именно иновациите допринасят за развитие на „икономиката на знанието“, залегнала като фокус на Лисабонската стратегия на ЕС. Въз основа на своите експертни наблюдения, бихте ли определили организациите от технологичния и аутсорсинг секторите като работодатели с по-добре развити и ползотворни вътрешни политики и практики по трансфер и управление на знанията, спрямо компаниите от други икономически сфери?

В проучване, направено по поръчка на Европейската комисия, свързано с управление и знание и публикувано в портала на ЕС (https://europa.eu), трансфера на знание се дефинира като фундаментална дейност и базисно условие за приложни изследвания. Този подход изисква взаимодействие между образователни институции и публични изследователски центрове за да се даде възможност на знанието и експертизата да бъдат използвани в бизнес практиката. Трансферът на знание придобива различни форми като лицензиране на определени дейности, комуникация между партньори, свързани с изследване на тенденции, научни публикации, технологичен трансфер, консултации. Към ЕС е изградена специална експертна група по отворен тип иновации и трансфер на знание (OI-KT). Европейската комисия препоръчва създаване на условия за устойчив растеж; и изследване влиянието на ново възникващи технологии върху традиционните модели на бизнес, организации от публичния сектор, университети и публични изследователски центрове. Знанието е една от приоритетните области на обновената Лисабонска стратегия. Ефективният трансфер на знание е критичен фактор за превръщане на научните изследвания в иновации, с цел подобряване качеството на живот и засилване на конкурентоспособността. Препоръки на комисията: да се гарантира, че всички публични, изследователски организации дефинират трансфера на знание като стратегическа мисия; подкрепа на развитието на капацитета за трансфер на знание и умения за изследване; осигуряване на широко разпространение на знание, създадено с помощта на обществени фондове, елементи за насърчаване открит достъп до резултати от изследвания като се защитава интелектуалната собственост; коопериране между бизнеса и институциите, с цел подобряване на взаимодействието при трансфер на знание. Технологията за трансфер на знание е свързана с търсене на начини за организиране, създаване, улавяне и доставка на знание. Процесът е добре систематизиран и ориентиран към бъдещи потребители на знание, в една или друга област. Трансферът на знание е концепция използвана още в ЕС, за да се опише по-точно потока от знание между изследователски организации. Знанието се интерпретира като стратегически ресурс за трансфер и приложение на резултати от базови изследвания и интегрирането им в продукти и услуги.

Лисабонската стратегия е приета от Европейски съюз през 2000 г., с основна цел “да се изгради в рамките на съюза динамична и конкурента икономика, базирана на знание“. Реализирането на стратегията се предвижда да се осъществи до 2010г. като през 2005г. стратегията се актуализира и акцента се поставя върху растеж и създаване на нови работни места. Дефинират се и 4 приоритетни области: изследване и иновации; инвестиции в хората/модернизиране на трудовите пазари; развиване на потенциала на европейския бизнес/ в частност в малки и средни предприятия; и промени в областта на политиката, относно енергия и климат. След обновяване на стратегията за периода 2007-2013 г. са предвидени 250 млрд. евро от структурните и кохезионни фондове. Като постижение през 2010 г. се отчита постигане на 70% трудова заетост и 3% от GDP се отделя за научна и изследователска дейност. Друга подобна инициатива в последните години е програмата Horizon 2020, най-добре финансиран проект за изследвания и иновации, с бюджет 80 милиарда евро за периода 2014-2020. Целта в случая е изграждане на единен пазар на знание, изследване и иновации в рамките на ЕС.

Въпросите подготви Констанца Кадънкова

 





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X