Ит Лидери

ИТ и аутсорсинг браншът и държавата в диалог за решаване на проблемите

Computer World

Констанца Кадънкова

В последните години ИТ секторът, който е основно експортно ориентиран, се отличава с изключителна стабилност, осигурява трайна заетост, носи висока добавена стойност, като за миналата година формира около 3,3% от БВП. Той е и най-съществената част от т. нар. умна икономика. Това заяви заместник-министърът на икономиката на Република България Даниела Везиева при откриването на годишната кръгла маса „Конкурентоспособна икономика чрез износ на ИКТ продукти и услуги“ днес. Организатори на конференцията са ICT Media и Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Петото издание на събитието се състоя на 27 април 2016 г. с любезното домакинство на Представителство на Европейската комисия в България. Кръглата маса се проведе със съдействието на Министерството на икономиката на Република България, Българската агенция за инвестиции (БАИ), Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), и Българската аутсорсинг асоциация (БАА). Генерален партньор на мероприятието беше Теленор България, а официални партньори - Датекс и ИнтерКонсулт България.

Даниела Везиева потвърди, че секторът на информационните и комуникационните технологии и този на аутсорсинг и бизнес услугите са сред водещите сектори, които привличат инвестиции в България и са сред основните двигатели за разкриване на нови работни места в страната. „Дейностите в областта на информационните технологии се осъществяват от около 5 400 фирми, а в сектор „Информационните услуги“ - от около 1 500 фирми, които със себе си водят висока заетост на работни места“, обяви Везиева.

В Стратегията за интелигентна специализация на България е заложено страната да премине от групата на плахите иноватори към тази на умерените иноватори. Постигането на тази цел преминава през инвестиции и постигане на по-висок процент на БВП именно през ИКТ сектора, каза Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.

По изчисления на БАСКОМ, всяко разкрито работно място в софтуерната индустрия генерира 3 до 5 работни места в сферата на услугите, така че ИКТ индустрията подкрепя цялата икономика.

Никола Стоянов, заместник-изпълнителен директор на ИАНМСП обясни, че вижда огромна възможност БВП да нарасне, ако се получи симбиоза между ИКТ сектора и другите сектори. „Много е важно напредъкът и иновативността на технологичния сектор да се предаде върху останалите сектори. Огромна част от иновациите в съвременния свят са свързани с информационните технологии. Идентифицираме огромни дефицити в различни области като дигитален маркетинг, киберсигурност, интернет сайтове“, каза Стоянов.

Образование и кадри

Стамен Кочков, председател на УС на БАСКОМ и вицепрезидент на SAP Labs България, и Николай Аврамов, член на УС на БАИТ и управител на Парафлоу Комуникейшънс ООД, отново поставиха на дневен ред недостига на кадри за ИКТ сектора.

Кочков посочи като стъпка за решаване на този хроничен проблем Концепцията за създаването на 30 000 софтуерни специалисти в България, по която правителството работи, която е изготвена и след консултации с БАСКОМ и БАИТ. Инициативата предвижда до 2020 г. 30 000 души да бъдат обучени допълнително през системата на висшето образование, и още 20 000 да преминат през форма на професионално обучение, т.е. те ще получат т. нар. професия „програмист“.

„От БАСКОМ стартирахме центрове за професионално обучение – дуално обучение – за софтуерни специалисти още от ниво гимназия. В момента подготвяме съдържанието, искаме до есента вече да имаме обучени преподаватели и да стартираме пилотно поне в две училища в страната и в едно в София. Имаме вече заявки от Благоевград, Пловдив, Русе, Варна. Очакваме МОН да поеме в дългосрочен аспект проекта, до поддържа създадените от нас пилотни центрове и да създаде още 20 училища. Със сигурност кадрите пак няма да стигат, защото в момента търсенето на ИТ кадри е в пъти по-високо от предлагането, но поне е стъпка напред“, обясни Кочков.

Димитър Геров, директор на Стемо София обърна внимание и на недостига на хардуерни специалисти. „През цялото време говорим за ИКТ и ги свързваме със софтуер, но има хардуерни компании, които също страдат от липса на специалисти. Софтуерът върви върху машини. Трябва да се помисли дали идеята на БАСКОМ, насочена най-вече към софтуерни специалисти, да се разшири и към хардуерни инженери. ... От наша страна имате подкрепа от гледна точка на преподаватели, практики, стажове и всичко, което е нужно“, заяви Геров.

Николай Аврамов изтъкна облекчената процедура за наемане на кадри от чужбина – Синя карта на ЕС като едно от постиженията на БАИТ по посока поне частично и временно решаване на проблема с недостига на кадри. Все пак, той беше категоричен, че само с внос на кадри ситуацията няма да бъде решена, а е нужно производство на кадри.

Друга проблемна област пред сектора, в която според Аврамов БАИТ работи, е образованието. „Трябва да си създадем кадри, които да не са просто изпълнители, копировачи, а да могат да мислят и да създават иновации. В момента предлагаме по-евтин труд, но трябва да има качествен продукт, а той може да бъде създаден само от млади мислещи и можещи хора. За съжаление, тенденцията е обратната – сега образованието, особено средното, е насочено към създаването на по-еднакви, по-сиви, по-средни хора. Тук е и ролята на държавата, която е основният инвеститор в образованието. Няма как да очакваме няколкото частни училища с техния краен брой ученици да създадат потенциала, който ще мисли, ще знае и ще създава иновации“, обясни Аврамов.

По отношение на образованието, Николай Аврамов изрази притеснението си, че България се превръща в държава без подготвени ръководни кадри.

„В повечето български фирми мениджмънтът е доморасъл, самоук и напипва правилния път по метода проба-грешка. Колкото и да учим програмисти, някой ще трябва да ги управлява. ... Държавата трябва да се замисли в тази посока. Стига сме създавали работническа класа, нека да помислим малко и за белите якички, които са стабилната част на обществото, т. нар. средна класа“, коментира Аврамов.

Зам.-министър Везиева заяви, че Министерството на икономиката работи съвместно с Министерството на образованието по проекта за дуалното обучение и призова бизнеса да се включи още по-активно, с което да бъде надежден партньор в тази насока.


Стимули

„По Закона за насърчаване на инвестициите, освен възможността за възстановяване на разходите за осигуровки на работодателя за новоназначените с проекта служители за определен период от време, е предоставена възможността за възстановяване на разходите за обучение на новоназначени служители“, заяви Даниела Везиева.

Везиева допълни още, че вече освен за сегментиране на мерките за насърчаване на инвестициите по региони, след сериозни анализи, е дошло времето да се въведе сегментиране и по индустрии. Законът за насърчаване на инвестициите дава възможности за целенасочена подкрепа на проекти в сферата на ИКТ и аутсорсинга.

„Голяма част от проектите, които напоследък БАИ сертифицира, са именно в областта на информационните технологии и аутсорсинга. Факт е, че за този тип проекти обемът на инвестицията не трябва да е голям и на тази база, въпреки по-ограничения размер на вложенията, се разкриват много повече работни места в сравнение с други сектори на икономиката“, посочи Стамен Янев. БАИ е сертифицирала 5 проекта в областта на ИТ и аутсорсинг, като общата стойност на инвестицията е 7 милиона лева, и са разкрити 1200 нови работни места. Към момента БАИ е в процес на сертифициране на 3 нови проекта в сектора с инвестиции за 7 милиона лева и 1400 нови работни места.

Янев поясни, че предстои обявяване на процедура за набиране на проекти към Националния иновационен фонд, председател на който е зам.-министър Даниела Везиева. Той изказа предположение, че някои от темите за кандидатстване ще са свързани с ИКТ.

„Държавата би могла да подпомогне проекти, свързани с научно-развойна дейност и да предостави до 50% от инвестицията като държавна помощ. Това е сериозен стимул, който вие с наше съдействие се надявам да използвате. Разчитам, че ще работим заедно, за да работим за по-добрите резултати на сектора“, съобщи Янев.

Никола Стоянов, заместник-изпълнителен директор на ИАНМСП разкри, че по инициатива на ИТ сектора, от тази година вече ще се финансират не само участия на изложения, но и участия на конференции. „В тази област определено ще разчитаме на още по-голяма активност и предложения от страна на обединенията в ИКТ и аутсорсинг сектора, защото в следващия един месец ние доуточняваме новия проект, който ще разпишем по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и който в голяма степен финансира мерки в подкрепа на интернационализацията на компаниите“, посочи Стоянов.

Представителят на ИАНМСП изтъкна, че отново в отговор на заявените потребности на ИТ бизнеса, са направени промени във финансирането на участия в търговски мисии и бизнес срещи зад граница. До момента се е наблягало на логистиката, но не са оставали средства за търсене на бизнес партньори в съответните държави, а след промените по проекта за интернационализация ще се покриват само 50% от разходите за самолетни билети, нощувки в хотел и вътрешни трансфери, а с останалите средства ще се финансира местен партньор, който да доведе представители на бизнеса в съответната държава, за да може българските компании да осъществят ползотворни бизнес срещи.

Изнасяне на бизнеса извън София

Зам.-министър Везиева изтъкна, че основно предизвикателство пред сектора е да произвежда високотехнологичните услуги в България и младите специалисти да остават в страната.

Везиева призна, че все още не е завършена задачата, която е възникнала като идея още от миналогодишното издание на събитието Bulgarian ICT Watch, а именно изготвянето съвместно с ИКТ и аутсорсинг бизнеса на пътна карта с фокус върху изнасянето на част от сектора извън София, тъй като в столицата вече почти няма кадри. Има разработена от БАСКОМ такава пътна карта, която все още не е обсъдена. „Надявам се това да се случи в много скоро време, така че да можем да отговорим на това предизвикателство и да намерим кадрите в другите региони на страната, тъй като според анализите, с които съм запозната, има достатъчно голям потенциал извън София“, коментира Везиева.

„Не само София трябва да бъде център на високите технологии и всички компании в сектора да се съсредоточават в столицата, бизнесът трябва да се разпростре в цялата страна. Факт е, че се работеше по пътна карта, надявам се процесът скоро да завърши“, коментира Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции.

„Докато колегите работят по картата за развитие, ние като асоциация работим вече директно с общините. Това позволява пряка комуникация и показва първите резултати. За две години броят на изнесените центрове за бизнес процеси и ИТ услуги извън София се е мултиплицирал с фактор 10. Те са малки, но тепърва се развиват и в тази насока има много голям потенциал за развитие“, посочи Станимир Николов, член на УС на БАА и изпълнителен директор на ЕПАМ Системс България.

България – ИТ и аутсорсинг хъб

Един от важните въпроси, който бе обсъден по време на дискусията, бе как ИТ секторът би могъл да навлезе в останалите части от индустрията, за да я подпомогне чрез иновации, като създава продукти за българския бизнес. Представителите на бранша посочиха, че България е предпочитана дестинация за работа на международни компании от високотехнологичния бранш, не само предвид високото ниво на технологична експертиза, а и предвид по-ниските разходи за разработка и предоставяне на комплексни услуги от страна на софтуерните фирми.

Станимир Николов, член на УС на БАА и изпълнителен директор на ЕПАМ Системс България разкри, че много държави, които са започнали като аутсорсинг дестинация, вече са утвърдени инкубатори на като индустрии, давайки за пример Филипините и Индия. Стамен Кочков, председател на УС на БАСКОМ и вицепрезидент на SAP Labs България посочи, че софтуерните компании са започнали с изнесени услуги, докато сега предоставят собствени разработки с висока добавена стойност.


Основните теми, които бяха очертани на кръглата маса и съответните мерки, които са взети или трябва да бъдат предприети за решаване на проблемите в посочените области, бяха:

  • образованието и недостигът на кадри за ИТ и аутсорсинг индустрията и мерките по въвеждането на дуалното обучение, работата по Стратегията за създаване на софтуерни специалисти, облекчената процедура по „внос“ на висококвалифицирани кадри от държави извън ЕС – т. нар. Синя карта на ЕС, както и новата инициатива на Министерството на икономиката за изработването на пътна карта за изнасяне на част от ИКТ и аутсорсинг сектора извън София, като решение на дефицита на специалисти;

  • насърчителни мерки и стимули по Закона за насърчаване на инвестициите за ИКТ бранша - сертифицирането на инвестиции и възможността за възстановяване на разходите за обучение на новоназначени служители;

  • специфична подкрепа за участие в експортно-ориентирани изложения и търговски мисии на ИКТ сектора и новият принцип, който въвежда ИАНМСП – при търговски мисии в чужбина да се поемат 50% от разходите за самолетните билети, хотели и вътрешни трансфери, а с останалите средства да се финансира някой местен партньор, който да доведе правилните хора, така че родната ИКТ индустрия да има ползотворни срещи със съответните бизнеси от различните държави, в които се организират търговски мисии;

  • възможности за финансиране на ИКТ сектора от страна на държавата и чрез европейските фондове, вкл. по националните оперативни програми – „Иновации и конкурентоспособност“, „Наука и иновации за интелигентен растеж“;

  • утвърждаване на България вече не само като дестинация, а като индустрия, за квалифицирани и качествени развойни и аутсорсинг услуги;

  • ИКТ секторът като подкрепящ и създаващ работни места в останалите индустрии в България и генератор на растеж на Брутния вътрешен продукт на държавата;

  • възможности за навлизане на ИТ индустрията в останалите сектори на икономиката – дадени бяха за пример дигитален маркетинг и киберсигурност;

  • развиване на ИКТ индустрията и в останалите градове освен в столицата.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X