Ит Лидери

Внимателно обмислените Digital Signage решения носят големи ползи

Computer World

Днес на практика всички са чували термина “Digital Signage” и потенциалните спестявания, които носят със себе си тези иначе скъпи (в сравнение с традиционните подходи) технологични решения. Доста търговци споделят, че са увеличили продажби чрез “дигитални постери” в магазините си.

В същото време обаче се отбелязва, че изплащането на една подобна инсталация може да отнеме седмици или месеци. И дори повече. Факторите, които оказват влияние върху това са много.

Изчисляването на възвръщаемостта на автоматично решение, като една вендинг машина например, която да замени будката с продавача, е лесно. Просто е необходимо да се сравни цената на самия уред, плюс монтирането и поддръжката, със средствата, които той генерира. При дигиталните рекламно-информационни решения обаче тази сметка е много по-трудна.

В същото време самото наличие на големи екрани и възможности за интеракция вече не впечатляват никого. Краткият период, в който тъч екраните предизвикваха уау-ефект, вече е безвъзвратно отминал. Клиентите в момента се интересуват от информация, която ги касае.

Ето кратък набор от съвети за изграждане на удачни решения от типа Digital Signage:

1. Определяне какво съдържа конкретната за дадения бизнес формула на възвръщаемостта

Преди да започне инвестирането в такава система, трябва да бъдат ясно изяснени нейните цели. В търговските обекти например това може да бъде увеличаване на удовлетвореността на клиентите чрез управление на опашките на касите чрез електронни табели. Или стартиране на интелигентна система, която да уведомява посетителя за промоции или нещо друго чрез съобщения (през специално приложение) на мобилното си устройство, когато той застане пред определен щанд.

В първия случай директната цел не е увеличаване на продажбите. Измерването на ефекта може да стане чрез анкетиране на излизащите за това колко време, според тях, са прекарали в чакане.

Целта може да бъде и увеличаване на видимостта на дадена марка или информиране на посетителя. В такъв случай вероятно показателно ще бъде присъствието на марката в социалните мрежи преди и след старта на системата.

Според специалисти целта трябва да е конкретна. Например 25% по-малко чакане (или поне възприето такова) от клиентите пред касите в рамките на един месец.

2. Измерване на ефекта

Втората стъпка след определяне на целите е създаване на стратегия за измерване на възвръщаемостта.

Ако целта е увеличаване на популярността и стартиране на диалози, то добър начин за проследяване на ефекта е в социалните мрежи. Налице са много инструменти за тази цел – извличане на статистики от популярните платформи.

Съществуват възможности за използване на “дигиталните постери” за увеличаване на видимостта в социалните мрежи. Използването на хаштаг е сред най-разпространените. Специалистите подчертават, че клиентите обичат да си взаимодействат и да усещат, че техният глас се взема предвид.

Друга възможност е проследяване на ефекта чрез изискване на действия от страна на потребителите. Ако поставената цел е измерване на възвръщаемостта чрез подобряване на потребителските впечатления, то е необходим начин за тяхното проследяване. Най-очевидното решение е наблюдаване на трафика през търговския обект, но това не разкрива дали наистина информацията от дигиталните постери достига до посетителите и дали ги стимулира да извършват определени действия.


Тук отново може да се използват социалните мрежи, но далеч не всички потребители са склонни да публикуват бизнес информация на личните си профили. По-добър вариант може да бъде раздаване на дребни подаръци, като показателно ще бъде колко клиенти се възползват от такава промоция.

На пазара са налице и digital signage продукти, които не изискват специални стратегии за проследяване. Някои разполагат със сензори, отчитащи колко хора и за колко време се задържат пред инсталацията.

3. Оптимизиране на съдържанието

След като е налице демографска и друга информация, както и обратна връзка от клиентите, в процеса на определяне на възвръщаемостта, тя може да бъде използвана за допълнително усилване на ефекта. Ако например бъде отчетено, че посланията се забелязват от например предимно тийнейджъри, то посланията биха могли да бъдат модифицирани. Ако пред дигиталните постери се задържат по-възрастни хора, то може например да бъде увеличен шрифтът.

Не е тайна, че съдържанието е най-важната част от всяка подобна инсталация и затова нейното управление е от ключово значение.

Светът наоколо е свързан. Когато веднъж едно съдържание бъде обнародвано, то веднага бива “подпечатано” със съответната дата и остарява доста бързо. Все повече компании добавят дигиталните постери като нов комуникационен канал в своя бизнес, с което стартират обратното отброяване за създаване на ново и ново съдържание, защото в крайна сметка обикновените хартиени плакати се справят достатъчно добре със статичните послания.

Според специалисти генералните промени в съдържанието в момента се правят средно на две години. Т.е. Бюджетът, заделен за това, трябва да е добре разчетен.

Добра стратегия е опресняването да става паралелно с това на официалната интернет страница на компанията. Това важи както за стиловото оформление, така и за съдържанието.

Проблем е, че често дигиталните постери се оказват отговорност, която се поема изцяло от ИТ отдела, което може да доведе до нередовно обновяване поради липса на вътрешна координация между различните екипи. Междувременно повечето компании вече поддържат основен онлайн комуникационен канал – своя интернет сайт.

Разбира се, тук са налице трудности, тъй като дигиталните рекламно-информационни инсталации работят с определени формати и разделителни способности. Затова най-удачно решение е паралелните ъпдейти да бъдат залагани още в началото на изграждането на системата, при това от организация, която има опит и в двете сфери – digital signage и уеб разработка.

Интерактивността не трябва да е самоцел

Специалистите съветват възможности за интеракция да се вграждат, само когато инсталацията замества или поне допълва значително позиция, заемана от жив човек.

Подходящи кандидати за подобна автоматизация са повтарящи се въпроси към рецепцията в хотел например или печатните менюта в нощно заведение, които трябва да бъдат обновявани. Очевидно е, че малко хора биха чели новини и статии на 55-инчов “телевизор” на перона в метростанция например.

Подборът на хардуерните компоненти, от опции като чувствителни на допир екрани до стоящите отзад изчислителни ресурси, трябва да бъдат съобразени с очакваното съдържание. Ако става дума само за статични текстови съобщения, без анимации, то очевидно супер мощният процесор не е необходим. По-правилният подход може да е постепенното надграждане на системата, вместо придобиване на нещо, което просто няма да се използва в близките години.

Най-правилният подход е да се направи проучване за намиране на решение, което се справя с поставените задачи в 90% от случаите. Спестяванията ще са доста над 10 на сто, тъй като цената на един тъч панел е доста по-висока от тази на един обикновен екран. Поне засега.

Същевременно, ако интеракцията е в основата на решението, то елиминирането на дадена позиция, на която работи човек, може да осмисли въвеждането дори на скъпо технологично решение. В крайна сметка това е логиката, стояща зад т.нар. Трета индустриална революция.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X