Ит Лидери

Облаци, Големи данни, Интернет на нещата ще определят бъдещето на ИТ индустрията

Computer World

Констанца Кадънкова

По темата за бъдещето на ИТ и аутсорсинг секторите се допитахме до браншовите асоциации за авторитетните и компетентните им становища, като ги помолихме да споделят прогнозите си за развитие на бранша, както и да коментират „болната“ тема за образованието и недостига на кадри.

Технологични сегменти, които ще се развиват през 2016-2020 г.

„Очаквам Cloud, Big Data, I-o-T и социалните медии да са носителите на новите тенденции. Oнлайн услугите като цяло, платформите, върху които ще се развиват и операторите, които ще ги предоставят, ще оформят ландшафта на бъдещето. Хардуерът ще ги следва и ще се развива с тях, както и приложенията“, коментира Петър Иванов, председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

СНИМКА: Петър Иванов, БАИТ
Петър Иванов, БАИТ

„Хардуерът и софтуерът вървят ръка за ръка, и както се вижда до момента, хардуерът не показва да е достигнал някаква граница на развитие, а напротив - технологиите там се развиват експоненциално. Съответно, за да се ползва, той от своя страна има нужда от софтуер. Самият софтуер пък се развива в нови посоки (cloud, mobile, etc.), а това повлича развитието на хардуера в тези области. Комуникациите и телекомуникациите са в пряка зависимост от предишните две и затова не би трябвало да изпаднат в стагнация, смята Стамен Кочков, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) - Другите изброени сегменти са по-скоро спомагателни и тяхното развитие зависи от конкретните нужди на другите бизнеси, които може да варират, независимо от останалите тенденции за развитие. Поради това е трудно да се прогнозира в тази посока, но все пак бихме очаквали поне някакъв растеж, освен ако не навлезем в нова световна икономическа криза.“

Според Пламен Цеков, член на УС на Българска аутсорсинг асоциация (БАА), електронните услуги, аутсорсингът и обученията ще растат. Глобализиращият се облак тотално ще преформатира бизнеса със софтуер, хардуер и системна интеграция – голяма част от него просто ще изчезне. България беше двукратно призната за аутсорсинг дестинация на годината през 2015 г., предполагаемо интересът към изнесените услуги ще е значително по-голям спрямо другите сегменти, прогнозира Цеков.

Технологични тенденции, които ще повлияят на ИТ бизнеса у нас до 2020 г.

„Cloud, mobile, social, Big data, Internet of Things, semantic, и т.н. продължават да са сред най-актуалните и бързоразвиващи се области в ИТ индустрията. Значителен напредък и интерес от страна на компаниите отбелязва и роботиката. Те, от своя страна, поставят много въпроси пред осигуряването и поддържането на кибер сигурността, която се превръща в един от основните проблеми пред потребителите на технологии. Българските софтуерни компании следят отблизо актуалните тенденции и вече могат да се похвалят с натрупан значителен опит и експертиза във всички тези сфери“, коментира Стамен Кочков, председател на УС на БАСКОМ.

„Все по-силно настъпващите облачни услуги ще окажат сериозно влияние – те ще преформатират сериозно голяма част от сегашния ИТ, инфраструктурния и интеграционен бизнес в България. Водещи двигатели на растежа ще са технологични решения и специализирани услуги в областта на Big Data, Cognitive Analytics, Digital Marketing и Internet of Things“, уверен е и Пламен Цеков, член на УС на БАА.

Петър Иванов, председател на УС на БАИТ, се позовава на две водещи технологични тенденции на бъдещето, които според футуриста Томас Фрей са:

  1. До 2030 г. над 80% от всички посещения на лекари ще бъдат заменени от автоматизирани прегледи.

  2. До 2030 г. най-голямата интернет компания в света ще бъде в образователния бизнес и ще бъде организация, за която все още не сме чували.

СНИМКА: Стамен Кочков, БАСКОМ
Стамен Кочков, БАСКОМ

„Трудно е да се каже ние, като бизнес в България, колко сме готови за подобни развития. Но стремежът е да сме адекватни във всеки един момент. Ние оперираме в реалността, в която част от тези смели тенденции ще се случат, а други – не. Нашата готовност е да предлагаме все повече свързани продукти и услуги, нови решения и подходи за каналите, в които работим, да стартираме и развиваме нови платформи за работа с дилърите, както и такива, с които те да работят по-добре с клиентите си. Предполагам, че и много дребен и среден бизнес ще се появи на сцената с нови решения, приложения и подход. Интердисциплинарното развитие ще бъде ключ към успеха“, категоричен е Иванов.

Предизвикателства и двигатели на прогреса, които ще повлияят на ИТ бизнеса у нас през 2016-2020 г.

Според Петър Иванов от БАИТ основните двигатели на прогреса и респективно - предизвикателства, които ще повлияят на развитието на ИТ бизнеса у нас през 2016-2020 г., ще са комбинациите от скалируема платформа с услуги и хардуер, които гарантират нужното ниво на сигурност. Най-вероятно сигурността ще бъде голяма тема и бизнес по един нов начин в много близко бъдеще. Съществуващите оператори ще търсят и стартират нови платформи за предоставянето на услуги, а бизнес клиентите и крайните клиенти ще имат все повече избор. С това обаче ще се повиши изискването за знание, нуждата от обучение и ще се преструктурира пазарът на специалисти. Освен сигурността, нуждата от специалисти и комуникация на тези нови възможности, за нас ще бъде предизвикателство винаги да имаме точните продукти, услуги, платформи и специалисти, които да отговарят на търсенето. ИТ компаниите ще трябва да станат по-адаптивни и иновативни. Цялостната бизнес среда, икономическото развитие и политическата обстановка в България се отразяват много повече на бизнеса в страната, в сравнение с влиянието на същите фактори върху компаниите в другите европейски страни. Бързината и адаптивността ще бъдат най-важният фактор за оцеляване, наред с експертността и иновативността, твърди Иванов.

„Със сигурност създаването на единен цифров пазар в Европа ще е определящ фактор за развитието на ИТ бизнеса не само в България и не само до 2020 г. Предлагането на платформи с услуги и хардуер, в комбинация със SingleDigitalMarket, ще даде достъп на българските оператори на такива платформи до огромен пазар, но също е и огромно предизвикателство за целия български ИТ бизнес“, смята Иванов.

Според данните от годишното проучване на БАСКОМ – Барометър за състоянието на софтуерната индустрия в България, и през 2015 г. българският софтуерен бранш бележи устойчив двуцифрен ръст от 11%, изпреварвайки в пъти растежа на брутния вътрешен продукт на страната. Секторът остава един от най-бързо растящите в България с прогнозни приходи от 1,601 млрд. лева за 2015 г. и близо 2% от БВП. Над 65% от приходите на софтуерните компании са от износ на високотехнологични продукти и услуги. В голяма степен тези цифри се дължат на прогресивността на самите компании, на тяхната отвореност към света. В сектора са ангажирани над 17 000 души, предимно млади и амбициозни хора около 30-те, част от тях завършили образованието си в чужбина, обясни Стамен Кочков от БАСКОМ.

„Eстественият растеж на софтуерната индустрия през последните години обаче е възпрепятстван поради невъзможността на образователната система да гарантира необходимия за това брой квалифицирани специалисти, и то не само в областта на ИТ. Правят се стъпки напред чрез частичното опростяване на процедурата с издаване на “сини карти“, което ще позволи привличането на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, и намаляване на настоящия дефицит. Очакваме обаче допълнителни мерки, като съкращаване на сроковете за издаване на сини карти и преминаване към „едно гише“ на обслужване.

За развитието не само на ИТ бизнеса, а на конкурентоспособността на икономиката на страната като цяло, са наложителни реформи и в данъчното, социалното и инвестиционното законодателство, въвеждането на електронно управление, инвестиции и целево насочване на европейски средства. Вярваме, че реформите в изброените области са важни не само за сектора, а и за цялостното икономическо развитие на България“, подчерта Кочков.

Според Пламен Цеков от БАА засилващата се конкуренция в сектора, особено на пазара на труда, ще е един от основните двигатели на прогреса. В условията на увеличаващи се разходи и данъчни тежести, компаниите ще трябва да успяват да доставят все по-голяма и отличителна добавена стойност в услугите и продуктите си, твърди той.

СНИМКА: Пламен Цеков, БАА
Пламен Цеков, БАА

„В “Българската аутсорсинг асоциация” ще продължаваме да търсим път за подпомагане на ИТ и аутсорсинг сектора от страна на държавните институции. Едно от дългосрочните предизвикателства е качественото образование, както по отношение на технология на самото преподаване, така и на дълбочина на съдържанието. В момента ИТ бизнесът има много големи добавени разходи за допълнително образование и квалификация, за да може да предлага качествени и конкурентноспособни услуги“, заяви Цеков.


България - регионален хъб за софтуерен развой и изнесени услуги

И тази година продължава тенденцията на изместване на фокуса на дейността на компаниите от извършване на работа тип „кодиране“ в първите години от развитието на сектора, в участие във всички фази на съвременното производство на софтуер - анализ, дизайн, архитектура, имплементация, качествен контрол, поддръжка и развитие“, коментира Стамен Кочков, председател на УС на БАСКОМ.

Освен чисто технологичните иновации, които предполагат голяма степен на интегрираност между различни софтуерни и хардуерни системи, важно предимство, което придобиха в последните години българските софтуерни компании, е високото ниво на процесна организация и така наречения “domain knowledge” или възможността да се организираме бързо, ефикасно и спрямо специфичните нужди на даден индустриален сектор. Това означава и развитие в посока консултинг, а не само чиста развойна дейност, посочва Кочков.

Според БАСКОМ, мащабът на екосистемата на предприемачество и иновации се разраства, благодарение на seed фондовете, акселераторите и фондовете за рисков капитал, които предлагат много добри условия за стартиращите предприятия и иновативните компании. Техният брой също нараства значително.

Всичко това, заедно с наличието на благоприятни условия за правене на бизнес в сектора обуславят нарастването на интереса към България като атрактивна дестинация и регионален иновационен хъб за потенциални чуждестранни инвеститори, категоричен е Кочков.

Елена Маринова, член на УС на БАИТ е уверена, че България има потенциала да се превърне в регионален хъб за софтуерен развой и изнесени услуги.

СНИМКА: Елена Маринова, БАИТ
Елена Маринова, БАИТ

„България е добре позиционирана географски; със събитията, които се случват в страната – през последните години има насищане и разгръщане на регионални конференции и по-малки бутикови срещи на технологични, предприемачески, мениджмънт теми; стартъп средата, която се формира през последните 2 години; разнообразието от компании, които оперират тук – нови малки фирми, местни играчи, международни клонове; богатството от международна клиентска база на сектора – в различни бизнеси и географски дестинации; София Тех Парк, ако успее да заработи ефективно през 2016 г. също ще допринесе; постиженията и имиджа на националите ни по математика и информатика; стратегията на МС за създаване на нови 30 000 ИТ специалисти, но и множеството други държавни и частни инициативи в сферата на образованието; позитивните крачки за облекчаване на процедурата за наемане на висококвалифицирани специалисти от трети страни; първите стъпки за позициониране на България като атрактивна дестинация не само за ИТ компании, но и за ИТ хора“, потвърждава и Маринова.

По думите й, има още много да се свърши, защото това е процес и страната ни има конкуренция. За целта са необходими координирани действия на бизнес, правителство и представителите на България в Брюксел. Тя посочва като пример провелия се в европейската столица на 22 януари първи „Диалог за умения и миграция“, на който тя е предложила като част от европейското позициониране на световния пазар създаването на „talent hubs” в различни сфери и специални мерки за подпомагане на тези центрове в привличането на висококвалифицирани професионалисти, като България е кандидат за ИТ. „България може да бъде такъв център, но за да се случи, трябва много добре да формулираме, комуникираме и лобираме позицията си от и на всички нива“, уверява Маринова.

В момента България е в уникална позиция на Балканите, имиджът й все още е много добър, коментира и Пламен Цеков от БАА. „Българските компании придобиват все повече известност и международни отличия – можем успешно да бъдем фронт на компании и филиали в съседните страни, които още не са в ЕС - Македония, Сърбия и Албания. Трябва обаче и целенасочена бърза подкрепа от страна на държавата и обществото за стратегическо подпомагане на сектора, както беше при туризма. Има възможност за сериозен данъчен, осигурителен и демографски ефект, в който основният бенефициент може да е България. Основният ни конкурент в тази мини-геополитическа игра е Румъния - те направиха много бързи реформи през 2015 г., а също имат и по-голям човешки капацитет. Гърция е „меко казано“ в недобра форма“, разкрива Цеков.

Дигиталните умения и българската образователна система

Елена Маринова, която освен член на УС на БАИТ, е и председател на комисията по образование на асоциацията, изтъква, че според ЕК, 90% от професиите ще изискват дигитални умения. Те са нужни за абсолютно всички и трябва да бъдат вплетени във всички предмети изучавани в училище. Колкото по-бързо се случи този процес, толкова по-добре, категорична е тя.

„Темата за нуждите на ИТ сектора е на друго ниво – там борбата ни е за стартиране на изучаването на програмиране от 1 клас и постепенното му отпадане от масовото образоване в по-горните класове, но засилването му в специализираните училища. В този ред – първо въвеждане в началното училище и след това отпадане в горните класове“, обяснява Маринова.

На въпроса доколко дигиталните умения са застъпени в стандартното обучение и какво трябва да се промени в българската образователната система, за да отговаря на потребностите на ИТ, аутсорсинг и уеб секторите, Елена Маринова е на мнение, че общото и за двете теми, но особено силно за втората, са два фактора: недостатъчна мотивация на децата, в която област е нужна комуникация към обществото и семействата, училищата и децата, и недостатъчно учители заради недостатъчно добрия имидж на професията и ниското заплащане. „Чисто пазарно погледнато, трябва да има диверсификация – един учител по история например в общия случай няма съществено по-добри финансови алтернативи, но всеки учител по математика или информатика има, и то в пъти“, допълва Маринова.

Най-големият проблем на индустрията в момента е, че няма достатъчно качествени нови попълнения, които да поддържат темпото на нарастване на компаниите, подчертава Стамен Кочков, председател на УС на БАСКОМ.

Затова БАСКОМ е предприела редица инициативи, за да постигне осезаеми реформи в образованието в краткосрочен и средносрочен план.

В дългосрочен план асоциацията работи с редица компетентни институции за предприемането на дълбоки структурни реформи в образователната система, съобразени с изискванията на бизнеса. БАСКОМ настоява за налагането и развитието на ИТ сектора като приоритет за националната политика и през 2015 г. предложи и стартира изпълнението на 5 конкретни мерки съвместно с компетентните държавни институции.

Една от тях е свързана с осигуряване на професионална квалификация „младши програмист“ за желаещи ученици (9-12 клас) от всички училища в по-големите градове. Смятаме, че тази мярка би имала най-голям ефект в средносрочен план за адресиране на проблемите на индустрията, а и на икономиката като цяло. Затова БАСКОМ съвместно с Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) стартира подготовката на държавно образователно изискване за професията „Програмист“. Впоследствие, на базата на стандарта, ще бъде подготвена и учебната програма за придобиване на квалификация „младши програмист“. С подкрепата на МОН, БАСКОМ предвижда до 6000 ученици да завършват ежегодно при пълното разгръщане на 20 учебни центъра в страната до 2020 г.

Освен проекта за професия „Програмист“, софтуерната асоциация предвижда активна съвместна работа с МОН по изготвянето на новите учебни програми за предметите „Информационни технологии“ и „Компютърно моделиране“ за прогимназиалния курс на обучение в училищата, така че да отговарят на нуждите на бизнеса.

В съвременния свят технологиите навлизат във всички сфери на живота, затова и софтуерната индустрия изпитва все по-голяма необходимост от квалифицирани специалисти не само в програмирането, но и в много други бизнес области и индустрии. Затова, в по-дългосрочен план и на базата на реформираните учебни програми, предвиждаме въвеждане на т.нар. предмет „Мислене“. Целта му ще бъде да премахне простото заучаване на материала, а да осигури придобиване на знания, умения, навици и нагласи у учениците, които да им позволят да бъдат свободни и отговорни личности, способни да вземат решения и да определят собственото си бъдеще. Този предмет ще бъде вплетен във всички останали, за да се осигури синергия в тяхното усвояване, и ще даде възможност така придобитите знания и умения да бъдат приложени на практика и във всички области, твърдят от БАСКОМ.

„Смятаме за изключително полезно и придобиването на опит в реални работещи компании още по време на обучението на учениците. Затова асоциацията подкрепя и инициативите за официалното въвеждане на дуалното обучение в училищата“, посочва Кочков.

Пламен Цеков, член на УС на Българската аутсорсинг асоциация изразява становището, че стандартизираното държавно обучение (средно и висше) може да черпи много опит от позитивния предприемачески пример на така наречените „частни ИТ академии“, които предлагат практически ориентирани базови ИТ обучения на пазарен принцип. „Вече има над 100 саморасли ИТ „академии“ почти във всички големи градове и радващи се на сериозен интерес от всякакви възрастови групи. Въпреки липсата на стандартизация на самия учебен материал, технологията на дигиталното преподаване и оценяване, която практикуват, е много ефективна. Там лекторите са млади, вдъхновени, можещи, преподаващи с ентусиазъм, въпреки липсата на формална квалификация и акредитация. Финансират се изцяло на пазарни принципи и има голям наплив. Само по себе си, това е едно уникално саморасло богатство, което с далновидна подкрепа и технологичен абордаж от страна на държавата, може да даде силна отправна точка на така нужната на всички нас бърза технологична реформа в образованието“, заявява Цеков.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X