Ит Лидери

Акад. К. Боянов: ИКТ производството трябва да е приоритет за държавата

Computer World

Академик Кирил Боянов е сред пионерите при създаването на изчислителна техника в България. Имайки предвид огромния му опит в сферата, от Computerworld решихме, че във връзка с юбилея на вестника ще е интересно да чуем неговия прочит на най-важното, което се случи в ИТ сферата през последните 25 години.

Акад, Боянов, какво според вас е най-важното, което се случи в сферата на ИТ в България и по света за последните 25 години?

През 90-те години в България имаше една доста сериозно развита индустрия, свързана с изчислителната техника и електрониката, както и с производство на изчислителни машини, устройства, контролери и други компоненти. Всичко това беше на сравнително високо ниво за времето си. Тук не мога да не цитирам данни, че в този период електрониката даваше около 14% от БВП на страната. Фактически България държеше над 40% от пазара на ИТ в бившите социалистически страни. Това показва, че сме имали една доста сериозно развита индустрия.

Белег за развитието ѝ беше и фактът, че в този период вече тя беше започнала да предлага и собствени разработки. Дотогава тенденцията беше да се следват постиженията на определени фирми като IBM, DEC (Digital Equipment Corporation), Memorex и др. Понятието „копиране“ обаче не е съвсем правилно, тъй като за да можеш да копираш нещо в тази сфера, трябва да разполагаш със същата технология. Т.е. ако нямаш същите интегрални схеми, производствени възможности и специалисти, иначе това „копиране“ няма как да се случи.

Бих казал, че нашите специалисти вървяха към аналози на тези изделия, т.е. продуктите да имат същите функционални характеристики. Освен това се позволяваше до 3% от компонентите да бъдат внос от западни страни. Всичко останало задължително беше българско производство или внос от социалистически страни. Това предполагаше много сериозни изследвания от страна на научните колективи, така че устройствата да отговарят на зададените параметри.

Важно е да се отбележи, че част от продукцията се изнасяше на Запад срещу валута, която пък се използваше за купуване на споменатите 3%. Продажбите ни навън (в долари) надминаваха 5 млн. долара годишно.

Недостатък на изчислителната ни индустрия беше, че във връзка със изискванията на социалистическия пазар ние се бяхме пръснали в една много широка област. По каталози бяха разработвани над 500 номенклатурни изделия. Това водеше до разходи за оборудване на предприятията, научните колективи работеха по много теми, имаше многобройни изисквания за организация, спазване на стандарти и т.н. Едно от нещата, които можеха да бъдат направени, беше да се свие тази номенклатура и да се изберат една или няколко ниши, в които да се работи фокусирано.

В световен мащаб техниката претърпя рязко изменение през тези 25 г. Това се случи по няколко линии. Една от тях е увеличаването на бързодействието на процесорите и крайните устройства. Друг план на развитие е увеличаването на наличната памет в компютрите стотици и дори хиляди пъти, паралелно с миниатюризацията. Огромен ефект оказа и развитието на софтуера, т.е. техниката намери приложение в почти всички области. Четвъртата важна линия на развитие е бързото намаляване на цените благодарение на масовото производство, което направи компютрите достъпни.

Няма как да не споменем и за развитието на Интернет. Малко хора знаят, че той навлезе сравнително бързо и в България. Още през 80-те компютърни мрежи осигуриха работата на ЕСГРАОН (Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението). По-късно пък започнаха опити за обмяна на съобщения. През 1991 г. и дори малко по-рано между част от институтите в БАН се обменяха съобщения, а Институтът по информационни и комуникационни технологии (тогава КЦИИТ) бе включен към интернет и почти всички служители се редяха на опашка пред десетината терминали, за да изпращат на децата си в САЩ и Европа мейл съобщения.

През последните няколко десетилетия много бързо се развиха комуникациите благодарение на компании като Nokia. Резултатът в момента е, че почти всеки разполага в джоба си с умен телефон, който на практика е мини компютър.

Всичко това ще продължава да ускорява развитието си, тъй като една добра технология е база за нови такива.


Къде оставаме ние в цялата картина?

Без да звучи носталгично или сантиментално, смятам, че имахме някаква възможност за едно добро развитие в сферата на информационните технологии. Аз не бих казал, че всичко е загубено. Мисля, че в момента в България има много силни софтуерни компании, които са доказателство за това. Това са младежи и девойки, които се докоснаха до този дух, който съществуваше по отношение на компютрите и изчислителната техника. Неслучайно софтуерните компании дават около 2% от БВП на България в момента, което е съвсем добре.

Ако можехме да „вкараме“ тук и още някой отрасъл, то може би ИТ щяха да завоюват още няколко процента. Масовото производство на компоненти или устройства дава възможност за навлизане на по-голямо количество хора в сферата, което можеше да помогне за проблема с безработицата.

Как гледате на тенденцията за аутсорсинг на различни дейности на компании в България?

В момента, в който се създават работни места, е вън от съмнение, че това е положителна стъпка. Въпросът обаче е дали това не е моментно решение. Ако говорим за контактните центрове, там хората средно работят до 30-40-годишна възраст, когато можеш да реагираш бързо, за да си вършиш работата. След това дали тези хора отново няма да се върнат на пазара на труда?

Отново ще кажа, че от тази гледна точка най-добре е да се търси създаване на производство, което да ангажира младите и в което те да могат да израстват.

Има ли шанс нещо подобно да се случи?

Мисля, че държавата трябва да обърне внимание за това. Не говоря за очаквания от сорта „държавата да ни оправи“, нито за влагане на огромни средства. Държавата обаче трябва да създаде определена нормативна база. Да е налице тенденцията, че това направление е приоритетно и се поддържа.

Всички сме чували изказванията на млади българи, живеещи извън България, които казват: „Ще се върнем, но да имаме перспектива...“. Някои дори не говорят за високо заплащане.

Добра стъпка в тази насока е „София Тех Парк“. Трябва обаче да видим с какво точно ще бъде „напълнен“ той. Струва ми се, че тук не се използват в максимална степен хората, които имат някакъв опит в технологичното развитие на страната. Много съм „за“ това младежите да навлизат в такива дейности, но всички трябва да имат предвид популярното „Ако младите знаеха, ако старите можеха“.

Около изграждането на технологичния парк се заговори и за суперкомпютър, който ще се използва за нуждите му. Как се развиват нещата в тази насока?

Суперкомпютърът е изграден и работи. Търси се сътрудничество между институтите и „София Тех Парк“, за да се види къде и как той може да се използва. Целта е да се подтикнат българските фирми и университети да се възползват от него.

Тук искам да вметна, че има достатъчно изчислителни средства, каквито са т.нар. решетъчни (grid) технологии, които могат да се изпозлват чрез Интернет. Суперкомпютрите е добре да се използват за задачи в реално време. Ако на вас не е важно да решите задачата си за секунди, каквито например са военните приложения, космическите изследвания, то спокойно може да се използва традиционна техника, която е много по-евтина и лесна за поддръжка.

В развитието на ИКТ се забелязва една интересна тенденция. След бума при персоналните компютри сега сякаш има известно завръщане към големите машини под формата на т.нар. облачни системи, услуги и т.н.

Мисля, че става въпрос за две различни неща или по-скоро за преплитане на двете. Една от основните тенденции е човек да разполага с мощен инструмент на своето работно място или дори със себе си. Тук са персоналните компютри и лаптопите, които позволяват на всеки да решава широк кръг от задачи. Другата тенденция е свързана с комуникациите.

Когато обаче говорим за достъп до световното знание, тогава са необходими центрове за данни, които да събират и обработват големи обеми от информация.

Не мисля, че скоро ще доживеем до пълна централизация и превръщане на устройствата в терминали за достъп. Все пак винаги са възможни сценарии като проблеми с комуникациите например. Според мен тенденцията по-скоро ще бъде всеки да разполага на бюрото или в джоба си с основното средство, което ще бъде достатъчно производително, но ще предлага и много добра свързаност.

Интервюто проведе Александър Главчев





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X