Ит Лидери

Интернет на нещата променя бизнес моделите и потребителското поведение

Владимир Владков

За 5 години пазарът на Интернет на нещата (IoT) ще скочи поне 3 пъти - от $655,8 млрд. през 2014 г. до $1,7 трилиона през 2020 г., според доклада на IDC „Worldwide Internet of Things Forecast 2015-2020“. Това означава средногодишен темп на растеж от близо 17 на сто.

„Електрониката за носене представлява потребителското лице на IoT, това е най-разпознаваемата част от тази огромна пазарна ниша, но реалните възможности остават в областта на предприятията и обществения сектор, казва Върнън Търнър, старши вицепрезидент на IDC. - Вълнообразният ефект на Интернет на нещата ще доведе до преобразуване на традиционните бизнес модели от ИТ поддръжка на бизнес процесите към ИТ поддръжка за услуги, а накрая ще се стигне до ИТ активирани продукти, а това ще разруши сегашното ИТ статукво.“

По-голямата част от IoT пазара ще представлява продажба на устройства, свързаност и ИТ услуги, като те ще генерират две трети от световния пазар през 2020 г. лъвският дял ще се пада на модулите/сензорите – близо 32%.

Според Кари МакДжиливрей, носимата електроника от типа на Apple Watch и Samsung Gear ще остане най-видимото проявление при устройствата, но реалните възможности за растеж са в корпоративния сектор и обществените услуги, тъй като потребителите не могат да си позволят да плащат за такива скъпи играчки.

IoT трансформира енергетиката и комуналните услуги

Компаниите за доставка на електроенергия, газ, вода и други комунални услуги трябва да се променят. Освен засиленият фокус на бизнес и политически лидери върху този сектор, той попада под нарастващ натиск да стане по-ефективен, да си върши по-добре работата и да опазва природните ресурси, намалявайки глобалните въглеродни емисии. За целта компаниите трябва да си сътрудничат и с потребителите, и с бизнеса. В помощ на трансформацията на въоръжение излизат интелигентни устройства, включително смарт мрежи, електромери и устройства, които променят начина, по който хората взаимодействат с активите, услуги и хората в компаниите за комунални услуги.

Истината е, че индустрията вече е в процес на трансформация. Електроразпределителните и другите дружества са вторият най-голям вертикален сектор (след промишлеността) по отношение на инвестициите в продукти, услуги и решения, свързани с Интернет на нещата.

Инсталираната в света база от умни електромери и други отчитащи уреди достига 400 милиона през 2014 г., като се очаква техният брой да се удвои до 925 млн. през 2020 г. Приходите от сензори в смарт мрежи ще скочат почти 10-кратно за периода 2014 - 2021 г. През 2020 г. Азиатско-Тихоокеанският регион ще държи първенството при умните отчитащи уреди с почти 65% дял от инсталираната база. До края на 2015 г. годишните разходи на Китай за смарт мрежи ще достигнат $20 млрд., $2 млрд. от които ще са за покупка на смарт електромери.

Умното осветление може да се похвали с близо 46 млн. устройства в края на 2015 г., а до 2020 г. инсталираната база от умни лампи се очаква да нарасне пет пъти до 2,54 млрд. Общият брой на свързани устройства, управлявани от компаниите за комунални услуги, ще нарасне до 1,53 милиарда през 2020 г., или над три пъти повече от регистрираните в края на 2013 г. около 485 млн. Тези факти предполагат, че водещите фирми за комунални услуги работят „здраво“ за свързването на активи, хора, продукти и услуги, да събират детайлна информация, която да подпомага вземането на решения в реално време и от доставчиците, и от потребителите им.

Ползи за ютили фирмите

Компаниите, които инвестират в Интернет на нещата, се стремят да подобрят работата на своите активи, да намалят разходите, да понижат рисковете във веригата за доставки и да дадат повече власт в ръцете на служителите и потребителите. 3 от най-често срещаните IoT решения за енергетика са:

  • Смарт мрежи. Сензорите в тези мрежи могат да подобрят оперативното управление на компаниите. Ползвайки тези сензори в IoT системи, индустрията може да изгради интелигентни мрежи в цели географски региони, за да помогне при споделяне на пикови натоварвания и да следи електрическата мрежа в реално време. Сензорите дават възможност на физическите активи да бъдат свързани с други машини, системи и хора. След време тези сензори ще станат още по-умни, с вграден софтуер и аналитични възможности за диагностика на „здравословното“ състояние на активите. Смарт мрежите ще събират и генерират огромни обеми данни, които ще помогнат на енергийните доставчици да подобрят енергийната ефективност, услугите си и ангажираността на крайните потребители.
  • Смарт електромери. Досега се налагаше инкасатор да посещава всяка сграда, за да запише месечните показания за използваната електроенергия, като тези данни се ползват основно за фактурата. В близко бъдеще почти всички енергийни консуматори, независимо дали са битови потребители или бизнес клиенти, ще имат смарт измервателни уреди, които ще следят консумацията на ток, газ и вода в реално време. Тези смарт уреди ще предоставят ценна информация, която може да помогне и на доставчиците, и на потребителите по различни начини - от напълно автоматизирано фактуриране, базирано на периода за ползване или състоянието на мрежата (например различни цени при пиково натоварване и периоди на слабо потребление) до осигуряване на комуникация между измервателното устройство и битовия уред, която да помогне за промяна на потребителското поведение.
  • Следене и поддръжка на активите. Ползвайки дрони, малки роботи, вградени камери и други IoT сензорни устройства, доставчиците на комунални услуги ще могат по-добре да разбират състоянието на цялата си мрежа в реално време. Те могат да събират разнообразни данни, включително температури, налягане, вибрации и калибриране. Работниците по поддръжката могат да ползват тази информация, за да подпомогнат планирането на превантивни ремонти както на надземните активи, така и на онези, които са под земята като нагорели кабели, повредени тръби и др.

Електромерът ще стане водещото устройство

при преминаването към Интернет на нещата. Общинските власти и шефове на ЕРП създават умни енергийни мрежи, които ще помогнат за по-ефективното използване на енергията, за предоставяне на информация за потреблението в реално време, както и за намаляване на броя инкасатори.

В последния доклад на BI Intelligence се анализира глобалният пазар на умните електромери, оценявайки финансовите и нефинансовите ползи от устройствата. Ето и някои от ключовите заключения на доклада:

  • Инсталираната в света база от умни електромери ще достигне 454 млн. тази година, като този брой ще се удвои през 2020 г, което ги прави водещото IoT устройство.
  • Азия ще е водеща по отношение на умните енергийни мрежи, следват Европа, Северна Америка, Южна Америка и Африка.
  • Китай има най-агресивните планове за умните електромери, а до края на годината 100% от домовете в Пекин ще бъдат снабдени с умни електромери
  • Разходите за инсталирането на тези умни уреди ще достигнат $100 млрд., но само финансовите ползи от тях ще са близо $160 милиарда.

Анализаторите от Global Industry Analysts (GIA) също публикуваха свой доклад по темата. Екосистемата на Интернет на нещата ще достигне 27,8 милиарда свързани автономни неща до 2020 г., стимулирана от бързото развитие на дигитализацията и свързаността, както и от нарастващите усилия за събиране на всички електронни уреди под един цифров покрив, коментират от GIA.

IoT решенията се стремят да превърната пасивните обекти в „Неща“, които могат да генерират, получават и изпращат данни, ползвайки IP свързаност. IoT дава възможност за създаването на екосистема с богат набор от информация, която подобрява днешния модерен свързан начин на живот. Като платформа, която събира милиарди електронни джаджи в един цифров модел, IoT представлява най-разрушителната технология на XXI век, привличайки огромни капиталови инвестиции от различни страни – утвърдени производители, традиционни индустрии, фондове за рискови инвестиции и др.

Дефинирана като мрежа от повсеместно достъпни умни физически обекти с вградена електроника, сензори, софтуер и свързващи елементи, които ще им позволят да усещат, общуват и взаимодействат с външната среда, IoT ще промени и бизнеса, и крайните потребители. Трансформацията, създадена от IoT, може да се сравни само с глобалното проникване на Интернет и на смартфоните.

Способността да свързва многобройни устройства, да събира и анализира сурови данни, създадени от тези устройства, както и да преобразува тези сурови данни в полезна информация, превръща IoT в следващата логична стъпка в изграждането на интелигентен свят. Ключов фактор за широкото разпространение на IoT технологиите е постоянното нарастване на броя свързани устройства, способни да установяват връзка с други устройства през Интернет.

И докато компютри, смартфони и други изчислителни устройства успешно създават свързаност между устройствата и обменят информация, то появата на пасивни досега устройства като часовници, хладилници и други уреди с IP свързаност ще издигнат IoT на ново ниво. Възможностите на безжичните комуникации излизат извън традиционните устройства, проникват в коли, телевизори, цифрови фотоапарати, климатици, електрически крушки, хладилници и стереоуредби, а броят и видът на устройства, свързани към IP мрежи, расте с експоненциални темпове.

Ерата на Интернет на нещата е на път да направи революция в отрасли като производството, преработвателната промишленост, транспортните системи, комуналните услуги, здравеопазването, държавната инфраструктура и потребителските уреди.

Свързани автомобили, индустриална автоматизация, управление на транспорта, интелигентни мрежови приложения, мониторинг на околната среда, управление на инфраструктурата, управление на енергията и приложения за домашна автоматизация – всички те ще ползват концепции за Интернет на нещата. Развитието на сензорни технологии, микро-електромеханични системи (MEMS), както и стандарти за интернет инфраструктура и за комуникации засилват значението на Интернет на нещата като технологична платформа за активиране на концепцията за свързан свят.

Сред ключовите играчи, описани в доклада на Global Industry Analysts, са производители на полупроводникови изделия, софтуерни разработчици, хардуерни производители, доставчици на крайни устройства и на мрежова свързаност в разрастващата се IoT екосистема. Сред тях са компании като Alcatel-Lucent, Amazon Web Services, Apple, ARM Bosch Software Innovations, Cisco Systems, Ericsson, Freescale Semiconductor, General Electric, Google, IBM, Intel, Huawei, Microsoft, NXP Semiconductors, Oracle, Qualcomm Technologies, Samsung Electronics, SAP, Texas Instruments и др.

Индустриалният IoT пазар

ще достигне $319,62 млрд. през 2020 г., според друг доклад, като средногодишният темп е 8,15% за периода 2014 до 2020 г. Терминът Индустриален Интернет на нещата (IIoT), познат и като IIoT 4.0, се споменава от различни индустриални лидери във връзка с интеграцията на физическите индустриални машини със софтуер, интернет, както и с мрежови сензори, актуатори (задвижващи механизми) и други индустриални компоненти.

През следващото десетилетие индустриалният IoT ще осъществи революция в индустриалния сектор и ще доведе до нова ера на икономически растеж и конкурентност.

IIoT вече започна да преобразува редица основни индустрии като машиностроене, транспорт и търговия. С новите технологични подобрения и безпроблемното интегриране в различни индустрии, концепцията Индустриален IoT разполага с огромен потенциал. Очаква се разнообразни технологии да въздействат върху еволюцията на IoT, включително IPV6, масовото инсталиране на сензори, облачните изчисления, анализът на Големите данни и по-бързите комуникационни стандарти като 4G-LTE, 4,5G, 5G и т.н.

Deutsche Telekom например вече си сътрудничи с Huawei, за да демонстрира първото внедряване на технологията narrow band Internet of Things (NB-IoT) в комерсиална мрежа в Европа.

Операторът е провел вече тестови изпитания, ползвайки стандартни базови станции на Huawei, които са били надградени, за да са съвместими с NB-IoT. Партньорите са оценявали работата на технологията в реални сценарии при теста за смарт паркиране в Бон, ползвайки подбран екип от потребители. Deutsche Telekom заяви след теста, че технологията предлага редица предимства на IoT услугите, които изискват обмен на малко количество данни, дълъг живот на батерията, както и работа без обслужване за дълги периоди от време. Телекомът заяви, че технологията Narrow band IoT може да бъде разгърната в лицензиран спектър, който ще позволи стартиране на широк кръг от IoT приложения. При теста е използван 200 KHz от спектъра, генерирайки 20 dB по-добро покритие в сравнение със съществуващите клетъчни технологии.

3GPP предложи версията narrowband за LTE да бъде включена в Rel. 13, която ще е готова в началото на 2016 г. Позната и като Narrowband IoT LTE, тази технология ще е насочена основно към IoT приложения с малък обмен на данни. Тази технология ще бъде одобрена в допълнение към LTE Cat. 1, Cat. 0 и LTE MTC като по-евтини версии на LTE, подходящи за M2M.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X