Ит Лидери

Процедурата за издаване на Синя карта на ЕС не работи ефективно

Computer World

Luxoft откри свой офис в България в началото на 2014 г. Създаването на звено в София е амбициозен проект, започнат с идеята офисът да се превърне в една от стратегическите локации на компанията в Източна Европа.

Основният бизнес на организацията и т.нар. Delivery engine се намира в Източна Европа.

Luxoft е международна фирма, със седалище в Швейцария и с присъствие на нюйоркската фондова борса. В световен мащаб, за организацията работят около 10 000 служители, има сериозни клиенти и се радва на близо 30% ръст на приходите на годишна база в последните 5 години.

Амбициите на “Луксофт България“ (Luxoft Bulgaria) също са големи. До момента компанията се развива с добра динамика и е наела 180 специалисти. Основните й проекти са в две сфери – финансов сектор с основен клиент Deutsche Bank и автомобилна индустрия с основен клиент Continental Corporation. Намерението на компанията е да разшири дейностите си в тези два сектора, както и да стъпи в други отрасли като телекомуникационният.

Относно проблемите и възможностите за развитие на софтуерния сектор в страната разговаряме с Константин Конов, генерален директор на Luxoft за България.

Г-н Конов, пред какви основни предизвикателства е изправена “Луксофт България“ като бизнес организация?

Считаме, че България има потенциал за бизнес в областта на разработката на софтуер. Основният проблем, който засяга компаниите в бранша, е липсата на ресурс на пазара. Този недостиг до голяма степен е пречка за развиването на бизнес в страната, защото клиентите, които обмислят инвестиции в България, привлечени от благоприятните условия, първо правят проучване какви са възможностите и сроковете за осъществяването на по-голям проект в страната. Тук се появява проблемът, защото откриването, наемането и започването на работа на екип от софтуерни инженери и програмисти на ниво от средно до старше, отнема около 6 месеца.

Решението на недостига на кадри е или чрез създаване на вътрешен ресурс в България чрез обучения, работа с училищата и др., или чрез внос на ИТ специалисти от чужбина. За започването на нови проекти в нашия бизнес обаче се изискват подготвени, опитни хора. Такива специалисти към момента не можем да намерим в системата на средното и висшето образование у нас, и не разполагаме с необходимото време, за да ги обучаваме тепърва.

В изпълнение на ангажимента си към обществото обаче, ние изградихме добро сътрудничество с Факултет приложна математика и информатика на Техническия университет в София и с Технологично училище Електронни системи към ТУ–София, като предоставяме възможност на възпитаници на тези образователни институции да изкарат стаж в компанията.

Връщайки се към бизнеса, за да продължим да упражняваме дейността си, ние се преориентирахме към варианта да релокираме специалисти от държави извън ЕС.

В това отношение сме добре поставени стратегически, защото Luxoft има голям бизнес в Русия - откъдето произлиза компанията, и Украйна, и с много усилия и материални и човешки инвестиции още от самото създаване на софийския офис вече успяваме да релокираме опитни хора, нужни ни за проекти в начална фаза. В резултат на систематичните ни усилия в тази посока, от момента на създаването на българското звено в началото на 2014 г. до момента сме успели да релокираме 40 ИТ специалиста, което, колкото и скромно да звучи като число, но за мащабите и възможностите на българския софтуерен пазар е своеобразен рекорд!

На 7 октомври Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в България, с което беше обявено, че процедурата за издаване на „Синя карта на ЕС” за упражняване на висококвалифицирана заетост от чужденци от трети страни вече е опростена. Основната промяна е отпадането на т.нар. „пазарен тест“ или предварително проучване на работната сила. Досега то беше задължително условие за даване от страна на Агенцията по заетостта на решение на работодателя за достъп до пазара на труда и издаване от МВР на разрешение тип „синя карта” на чужденеца. Разкажете повече за т.нар. „Синя карта на ЕС” - колко специалисти сте „внесли“ от началото на дейността си, каква е процедурата, как се справяте с всички административни изисквания? Как бихте коментирали обявеното „облекчаване“ на процедурата по издаване на „Синя карта на ЕС“?

Стъпката на правителството за приемането на измененията в наредбата, която премахва пазарния тест, е изключително положителна стъпка. Това е така не само заради факта, че се облекчава процедурата, но и заради фокуса, който се демонстрира от страна на кабинета и на администрацията към проблемите в ИТ сектора.

Според нас обаче, въз основа на нашия досегашен опит с релокирането, тази стъпка няма да реши основният проблем, а именно – фактът, че процесът по „внос“ на кадри от държави извън ЕС отнема 3 до 6 месеца.

Самият пазарен тест не е най-тясното място в системата досега. При вече установени процеси и рамки в компанията, предварителното проучване на работната сила отнема около 2 седмици. Големият проблем е след него – след преминаването на пазарния тест и получаването на разрешение за работа на чужденците от Агенцията по заетостта, следващата стъпка е осигуряване на разрешение за пребиваване на чужденци, или т. нар. виза тип D. Там за нас е голямата спънка, защото сроковете, в които се чака издаването на тази виза, са на практика около два месеца, макар че би следвало да са по-къси по закон.


Има три основни казуса, с които ние сме се сблъскали.

1. На първо място ще акцентирам върху силно недостатъчния ресурс в Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи, който води до невъзможност за изпълнение на нормативно разписаните срокове за реакция.

2. Другият основен препъни-камък е сложното взаимодействие между сътветните органи на министерствата на външните и на вътрешните работи. Целият процес започва от консулските служби на България в съответната държава извън ЕС, където чуждестранният кандидат за работа у нас подава документи за виза тип D въз основа на разрешението му за работа, получено в Агенция по заетостта. Дипломатическите представителствата на Република България зад граница са част от структурата на външно министерство.

Връзката, комуникацията, сътрудничеството между тези звена не са добре координирани и има още много какво да се желае. Накратко казано, няма звено, което да координира процесите между консулските служби към Министерството на външните работи и Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи.

3. Третият въпрос, който стои на дневен ред, е какво се случва, след като бъде подадена съответната заявка за издаване на виза тип D. Реалността е, че не се дава официална обратна връзка нито към фирмите, нито към кандидатите.

4. Всички бизнес организации в България, които си взаимодействат с държавната администрация, са изправени пред генерален проблем - принципът на „мълчаливия отказ“. Той поставя всеки, който очаква реакция от администрацията по отношение на някаква услуга, пред ситуацията да стои с вързани ръце, докато не получи утвърдителен отговор. Неполучаването на отговор де факто означава „не“. Неспазването на сроковете не носи никакви последствия за администрацията. Така, ако и срокът не е спазен, не може да има никакво развитие. Затова се обсъждат възможностите за въвеждане на обратния принцип – на „мълчаливото съгласие“. Той би въвел възможност след изтичането на законоустановените срокове за отговор от страна на администрацията, да се приема, че автоматично е получен положителен отговор на заявката. В противен случай, принципът на „мълчаливия отказ“ ще продължава да бъде голям проблем за всички индустрии в страната.

Всъщност истината е, че процедурата все още не е заработила. Облекченията в наредбата касаят наемането само по професии, определени в списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Този списък ще се изготвя по предложение на национално представителните организации на работодателите и ще се утвърждава от министъра на труда и социалната политика след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и Националния съвет за насърчаване на заетостта, като ще може да се актуализира ежегодно до 31 януари. Докато не бъде изготвен и одобрен този списък, облекченията няма да бъдат усетени. Очакванията са едва догодина да се усети резултатът от измененията.

Решаващо за облекчаване на цялата процедура за „Синя карта на ЕС” ще бъде въвеждането на ясен регламент на процеса по издаване на визи тип D и ускоряване на процедурата пред дирекция Миграция към Министерство на вътрешните работи, за издаване на самата Синя карта.

Как оценявате политиката и средата за развитие на ИТ бизнеса в България? Смятате ли, че има нужда от преференции или стимули за технологичните компании – местни и чуждестранни?

ИТ секторът е един от отраслите, в които България има и вероятно и за в бъдеще ще има конкурентно предимство. Страната е номер едно аутсорсинг дестинация в Европа.

Популизъм е да се твърди, че всички отрасли в икономиката са еднакво важни. Трябва да има фокусиране и приоритет за онези сектори, които биха помогнали на икономиката да се развива.

Развитието на ИТ сектора може да носи само и единствено ползи за държавата. Такъв тип бизнес изнася интелектуална собственост, която е чиста печалба.

В съседни държави като Румъния има преференциални условия за ИТ бранша. От септември в северната ни съседка ИТ специалистите с определен стаж не плащат данък общ доход.

Факт е, че в България има най-ниският данък върху доходите от 10%, но само въз основа на това предимство не можем да очакваме дългосрочни инвестиции и развитие.

Промяната може да се постигне освен чрез стимули, и чрез политика в сферата на образованието. Ако искаме да се позиционираме като държава, която ще развива ИТ индустрията, трябва много повече да се фокусираме върху популяризирането на възможностите за реализация в този сектор сред учениците и студентите.

Интервюто води Констанца Кадънкова





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X