Ит Лидери

Ще въвеждаме е-здравни карти и единна ИС в здравеопазването

Computer World

Екип на Computerworld

„Европейските и националните приоритети в областта на здравеопазването са въвеждане на електронни здравни карти и единна информационна система, която да бъде неделима част от съвременното модерно здравеопазване. Целите, които всички си поставяме, са разработването на електронни здрави карти, предоставянето на онлайн услуги и изграждането на европейски информационни мрежи и портали в областта на здравеопазването. Следвайки приоритетите, НЗОК е изградила интегрирана информационна система, подчинена на единни стандарти и правила за отчитане, централизирано наблюдение, контрол и управление на процесите, гарантирана честота и регулярност на постъпване на информацията. В резултат получихме огромната по обем и строго класифицирана информационна база данни“, заяви Гергана Ненчовска, директор на дирекция „ИПСИ“ в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) на десетото юбилейно издание на националната конференция по е-здравеопазване „Иновационен модел за устойчиво и модерно здравеопазване“, състояла се на 19 февруари в София Хотел Балкан.

Гергана Ненчовска, директор на дирекция „ИПСИ“ в НЗОК

Организатори на събитието са ICT Media и Фондация „Електронно здравеопазване – България“. То се провежда под егидата на Парламентарна комисия по здравеопазването на 43-ото НС на България и със съдействието на Министерство на транспорта, ИТ и съобщенията, НЗОК и Български Червен Кръст и с подкрепата на Посолството на САЩ в България.

Конференцията се провежда с партньорството на Amgen, Aossia, Ciela Norma, Gamma Consult, Global Traffic Technologies, Huawei, Kontrax, Lirex.com, Mtel/Check Point Cardio, Novo Nordisk, Sqilline/SAP, Software Company Ltd. и BNP Paribas.

Ненчовска уточни, че след получаването на базата данни са установили, че изграждането на портален интерфейс за достъп до информацията в нея е най-добрият вариант. От две години насам НЗОК централизира своята информационна и комуникационна инфраструктура, налагайки централизирани групови политики, които да стандартизират работата на потребителите и правата за достъп до информацията.

НЗОК разполага с пациентско досие, поставящо пациента в центъра на модела и съдържащо информация за цялата оказана медицинска помощ на здравноосигуреното лице. „Данните в е-здравното досие все още не са пълни. Към него трябва да бъдат добавени всички участници в здравноосигурителния процес, който е извън НЗОК. Само тогава ще получим в пълнота е-пациентско досие, което ще отговаря на европейските критерии за такова“, обясни Ненчовска.

От миналата година НЗОК успешно внедри Специализирана информационна система за бизнес анализи (СИСБА), която интегрира данни за анализ от различни информационни системи, експлоатирани в НЗОК.

Христо Христов, и.д. директор на дирекция "ИТ и е-управление" в МТИТС


Ще въвеждаме е-здравни карти и единна ИС в здравеопазването

© Computer World, Computerworld.bg

Христо Христов, и.д. директор на дирекция "Информационни технологии и електронно управление" в МТИТС изтъкна като основни проблеми пред разгръщането на е-управлението и в частност – на е-здравеопазването законодателната и нормативната база, които изостават в развитието си в сравнение с напредъка на технологиите, както и фактът, че не винаги се прилага системен подход при изграждането на инфраструктурата и софтуерните приложения. Според него необходимите конкретни мерки включват:

- усъвършенстване на нормативната база;

- въвеждане на централизиран системен подход при провеждане на процеса на изграждане на е-управление;

- анализ на административните процеси, приоритизиране на административните услуги, оптимизиране на техните бизнес процеси с цел електронизирането им;

- въвеждане на единно звено, което да осигурява пълна функционалност и интегритет на получените проектни резултати;

- постигане на висока степен на оперативна съвместимост.

Предвидените законодателни мерки, представени от Христов, са:

  • изготвяне на Закона за е-идентичност в съответствие с Регламент 910/2014 на ЕС

  • приемане на промени в ЗЕУ, включващ въвеждане на Единен системен интегратор

  • промяна в Закона за е-документ и е-подпис

  • изготвяне на Закон за широколентовия достъп до интернет

Сред предстоящите инвестиционни мерки са изграждането на NGA свързаност и на единен център за данни за правителствения облак.

Христов очерта и възможностите за финансиране на е-управлението през текущия програмен период. 145 млн. евро са заделени само за е-управление по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020, предназначени за усъвършенстване и осъвременяване на общите ресурси, за е-административни услуги и за достъп до е-услуги. Отделно 34 млн. евро са заложени и в Програмата за селските райони за широколентова свързаност на слабонаселените региони.

„Изграждането и въвеждането на всеобхватна интегрирана информационна система в България е не само необходимо, то е наложително. Именно по този начин ще се постигне прозрачност в здравната система, ще се преустановят съществуващите в момента корупционни и порочни практики за източване на и без това ограничения финансов ресурс, ще се осигури нормалното и ефективно функциониране на цялата здравна система“, заяви ген.-майор проф. д-р Стоян Тонев, председател на Парламентарната комисия по здравеопазването към 43-ото Народно събрание.

Ген.-майор проф. д-р Стоян Тонев, предс. на Парламентарната комисия по здравеопазването към 43-ото НС


Ще въвеждаме е-здравни карти и единна ИС в здравеопазването

© Computer World, Computerworld.bg

Той посочи като „подводни камъни“ пред въвеждането на е-здравеопазването рискът от изтичане на лични данни, давайки пример появилата се в Интернет информация от здравния картон на легендарния пилот от Формула 1 Михаел Шумахер, който пострада сериозно в края на 2013 г., докато караше ски.

„Промените в закона за защита на личните данни и в закона за достъп до информацията са много важни във връзка с електронното здравеопазване“, подчерта Тонев и добави, че е-здравеопазване може да има, само ако е налице необходимата законодателна рамка за неговото приложение. Той подчерта, че усилията на Комисията по здравеопазване в НС са насочени именно в тази посока.

„Според данни от доклад на анализаторската компания Transparency market research, през 2013 г. ИТ разходите за здравни институции в световен мащаб са на стойност $35,1 млрд. Прогнозата е през 2019 г. обемът на този пазар да достигне $53,2 млрд., което съответства на годишен кумулативен ръст от порядъка на 7%“, посочи при откриването на събитието Недялка Йоловска, управител на ICT Media.

„Със засилването на частните болници в България, се появяват много нови решения. Частният бизнес генерира нови решения и се явява локомотив в този сектор. Някои частни болници в България спечелиха редица престижни европейски и световни награди в областта на е-управлението“, каза д-р Иван Костов, председател на Фондация „Електронно здравеопазване – България“.

Д-р Иван Костов, председател на Фондация „Електронно здравеопазване – България“


Ще въвеждаме е-здравни карти и единна ИС в здравеопазването

© Computer World, Computerworld.bg

Клейтън Хамилтън, ръководител на подразделение за е-Здравеопазване и иновации към регионалния офис за Европа на Световната здравна организация (СЗО) представи новата европейска рамка за политики и стратегия за 21-и век - Health 2020. Тя има за цел да подкрепи действия от страна на правителствата и обществата за постигане на значителен напредък в подобряване на здравето и благосъстоянието на населението, намаляване на неравнопоставеността, укрепване на публичното здравеопазване и осигуряване на фокусиран върху човека модел в здравните системи. Документът „Здраве 2020” е одобрен в две форми – „Европейска политическа рамка в помощ на действията на институциите и обществото за здраве и благосъстояние”, предназначена за политици и за разработване на политики, и по-подробния вариант: „Здраве 2020 – политическа рамка и стратегия”, съдържаща повече детайли за оперативна работа. Прилагането на документа „Здраве 2020” в страните от ЕС вече е предизвикателство с най-висок приоритет, на базата на две стратегически цели: безпристрастност, равенство и човешки права и подобрено управление.

Клейтън Хамилтън, ръководител на подразделение за е-Здравеопазване и иновации към регионалния офис за Европа на Световната здравна организация


Ще въвеждаме е-здравни карти и единна ИС в здравеопазването

© Computer World, Computerworld.bg

Инициатива на СЗО в здравния сектор е дългосрочната European Health Information Initiative, посветена на подобряване на здравето на европейските граждани чрез усъвършенстване на информацията, която е в основата на политиката, посочи Клейтън Хамилтън. Това включва насърчаване на международното сътрудничество с цел обмяна на знания и опит, изграждане на капацитет и хармонизиране на събирането на данни. Инициативата съдържа 5 основни компонента: разработване на индикатори за здраве и благосъстояние, засилено разпространение на здравна информация, изграждане на капацитет, укрепване на здравно-информационните мрежи, подкрепа за развитие на здравно-информационни стратегии.

През 2008 г. са регистрирани 57 милиона смъртни случаи в света, от които 36 милиона са се дължали на неинфекциозни болести. Затова се ражда нова идея – използването на т.нар. мобилно здравеопазване (mHealth), или прилагане на мобилните технологии за осигуряване на по-здрав живот. Така Световната здравна организация и Международния телекомуникационен съюз (ITU) разработват програмата Be Healthy Be Mobile, по която за периода 2013-2016 г. двете организации предвиждат развиване на най-добри практики за мобилно здравеопазване и изграждане и пилотно прилагане на инструменти за многократна употреба, които да се споделят в световен мащаб.

СЗО е създала и инструментариум за национални стратегии в е-здравеопазването. Това е ресурс за развитие или осъвременяване на съществуващите национални стратегии в сферата на е-здравеопазването.

Стандартите за обмен и вътрешна съвместимост на данни в сферата на е-здравеопазването също са актуална тема. Европейската рамка за вътрешна съвместимост в е-здравеопазването съдържа 4 стълба - законодателен, организационен, семантичен и технически.

Според Клейтън Хамилтън, през 2015 г. основните действия и тенденции в Европа ще са свързани с:

- натиск за въвеждане на пациентско-центрични системи в здравеопазването и повишаване на мерките за ангажиране на пациента в предоставянето на грижи;

- въвеждане на национални електронни здравни досиета от повечето държави;

- телемедицина/теле-грижа/теле-здравеопазване навлизат все по-широко и се използват като компонент в помощ на управлението на здравната система;

- здравната информация все още е изключително “натрупана в архиви” и се търсят интегрирани здравни информационни системи.

Практически решения

  • Д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на Български Червен кръст представи изпълнявания от организацията проект „Домашни грижи за независим и достоен живот” (2012-2016 г.) в партньорство с Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика и Швейцарски Червен кръст. Проектът се финансира в рамките на Българо-швейцарската програма за намаляване на икономическите и социалните различия в разширения ЕС и има за цел институционализиране на услугата „домашни грижи“ като форма на интегрирано предоставяне на здравни грижи и социални услуги по домовете на възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания. В рамките на проекта са създадени центрове за домашни грижи във Враца, Оряхово, Бяла Слатина и Криводол – потребителите са над 65 г. с хронични заболявания и трайни увреждания, самотни хора. Във всеки от тях работят екипи от медицински сестри и домашни помощници, а във всеки център има около 100 пациенти.

Заедно с CheckPoint Cardio е въведен дистанционен мониторинг на кардиологичното състояние на пациентите на Център „Домашни грижи“, като се поставят устройства за 24-часов телемониторинг на пациентите и се правят ЕКГ и консултации с кардиолог в реално време от медицинския център за дистанционен мониторинг. Резултатите разкриват заболявания на сърдечно-съдовата система, нерегистрирани и неразпознати до момента ритъмно-проводни нарушения или исхимични епизоди, които иначе не биха били диагностицирани. При 37% от пациентите досега са проведени допълнителни консултации с кардиолог със съдействието на Центъра „Домашни грижи“ и в 90% от случаите терапията е променена. Устройствата за телемониторинг се приемат добре от пациентите и се обслужват безпроблемно от персонала.

  • Сложността на една болнична система за обмен на данни и всичките източници на информация, ноебходими за създаването на т.нар. Електронно досие означава, че изграждането на цялостно е-здравеопазване няма как да се случи в рамките на един мега проект. Това сподели Йордан Йорданов, изпълнителен директор, „Контракс“ АД.

За да работи една система в болнично заведение е необходима специална ифраструктура, различна от тази в един офис. Освен скоростна и надеждна мрежа са необходими и различни нива на сигурност и възможности за достъп от страна както на лекари, така и на пациенти. Всичко това, плюс наличието на специализирана техника обаче вероятно не е най-голямата трудност при изпълняване на проекти, свързани с електронно здравеопазване. Самото изграждане и внедряване на една информационна система е тежък логистичен проблем, тъй като работата на болницата няма как да бъде прекъсвана.

Затова, според Йорданов, правилният подход е поетапното изграждане на отделните подсистеми, с актуални публични регистри, съответните правила за достъп и необходимите уеб услуги.

Наличието на такива регистри при различните участници в системата на здравеопазването като МЗ, НЗОК и др. фондове, ИАЛ, НСЦРЛП (национален съвет за цени и реимбурсиране на лекарствени продукти), НЦОЗА (Национален център за опазване на общ здраве и анализи), в лекарските съюзи др. е сред основните предпостави за реализирането на общо решение за електронно здравеопазване. Според него обаче най-удачно е информацията да се съхранява там, където тя бива създавана. Т.е. необходима е единна система за обмен на данни, към която поетапно да се включват нови източници, обогатявайки общия електронен запис и възможностите за бърз достъп до данни. Възможен вариант е и тези регистри да се създават като публично-частни партньорства, каквито примери има в Западна Европа.

Според него добър пример е системата за болнични листа, която е внедрена до ниво готовност за 4 месеца (от които в продължение на един е била използвана в тестов режим), което пък е доказателство че такива проекти могат да се изпълняват и доста бързо.

В момента Контракс има над 6 хил. потребители в сферата на здравеопазването в България. Над 2200 семейни лекари работят с информационна система Хипократ GP – което е над 50% пазарен дял. Решението за диагностично–консултативни центрове, Хипократ S пък се използва от над 2450 потребители и е с 30 на сто пазарен дял. Не на последно място продукт за стоматолози, Хипократ D и D-Lite, е използван от 1400 души – над 50% пазарен дял.

  • Въпреки че развитието в областта на мобилните устройства, които през 2011 г. надминаха по бройка настолните компютри, е много по-явно от останалите аспекти на ИТ сферата, повечето както офиси, така и болнични заведения продължават да разчитат именно на такава стационарна техника. Така започна презентацията си Михаил-Ернесто Михайлов, ИТ продуктов мениджър в Huawei.

По думите му при настолните машини развитието също е налице, като най-очевидният негов аспект е миниатюризацията. Един съвременнен компютър спокойно може да се побере в джоб на сако. По-интересните промени обаче са по-скоро скрити. Десктоп вируализационните решния, като Huawei FusionCloud Desktop Solution, увеличават гъвкавостта на системите, възможностите за контрол и сигурността на личните данни.

Един от основните ефекти от използване на виртуални и облачни решение е скокът ефективността, спрямо по-старите PC-базирани системи, е между 5 и 10 пъти, сподели Михайлов. Един от най-важните аспекти на една болнична система е защитата за данните. Използване на настолни терминални устройства, които лесно могат да бъдат контролирани от администратора, увеличава общата сигурност на системата. Чрез ограничаване използването на периферни устройства или деактивиране на USB портове се намаляват значително възможностите за теч на информация.

Друг ефект е реализирането на висока енергийна ефективност. Едно устройство от типа тънък клиент харчи много по-малко енергия от традиционен настолен компютър. Според Михайлов внедрилите решение за десктоп виртуализация могат спокойно да очакват около 70 на сто спестяване в тази насока, като тази цифра включва и потреблението на сървърите, обработващи и съхранвващи информацията от всички терминални устройства. Всяко такова устройство спестява по около 5 лв. на месец, посочи още Михайлов.

  • Видеоконферентните решения бяха основна тема на презентация на фирма Lirex.com, проведена от Мариела Георгиева, мениджър работа с клиенти и продажби в компанията. Според нея подобни инсталации повишават качеството на медицинската грижа, тъй като позволяват комуникация, която максимално се доближава до разговор лице в лице, в голяма степен пренебрегвайки ограничаващи фактори като разстоянията и намалявайки разходите.

Една от основните ползи от такива решения, според Георгиева, е при провеждането на обучения на лекари, специализанти, студенти и т.н. Подобни инсталации позволяват на публиката да “присъства” в операционната зала, нещо, което поради очевидни причини няма как да се случва. Така студентите в аулата могат да наблюдават директно работата на лекарите и да им задават въпроси. Възможно е записване на операции, които да бъдат показвани на по-късен етап или да бъдат спирани в определени моменти за вмъкване на забележки и коментари и да бъдат провеждани по-детайлни анализи на манипулациите.

Споделянето на опит е друга полза, която предлагат видеоконферентните решения. Възможностите за контакт за водещи експерти, независимо от времето и разстоянията, означава и достъп до най-модерните и иновативни методи за лечение.

Друго потенциално приложение е възможността за отдалечена консултация. Тази тема е особено актуална за България, където в доста населени места здравните заведения изпитват недостиг на експертен медицински състав. Чрез видеоконферентни системи пациентите от слабонаселени или отдалечени райони могат да получат навременна експертна консултация.

Не на последно място видеоконферентните системи могат да бъдат интегрирани с медицинско оборудване като лапароскопи, ендоскопи, ехографи, рентгенови апарати и т.н. и изображенията от тях да бъдат директно изпращани към съответната аудитория или към специалист за разчитане и консултация.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X