Ит Лидери

Проектът за ШЛ интернет стигна до етап тестове

Владимир Владков

Владимир Владков

Започват изпитанията на оптичните кабелни трасета по проекта за изграждане на високоскоростен интернет в България, по който бенефициент е Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ЕСМИС). До края на тази седмица ще започнат измерванията на оптичната линия по трасето Пловдив – Раковски – Брезово, чиято дължина е 40 км, а скоро след това ще започнат и тестовете на оптиката по трасето Разград - Самуил с дължина 20 км. Това заяви на пресконференция в София ръководителят на проекта Васил Василев. В община Раковски високоскоростна интернет свързаност ще имат общинската администрация, полицията, две училища и едно читалище, а също така Български пощи и Дирекция социално подпомагане.

 

Това е единственият „чист“ ИКТ проект, финансиран по ОП с европейско финансиране, заяви Красимир Симонски, изпълнителен директор на ЕСМИС. - Мащабите на проекта са много значими. Общата стойност е 39 млн. лв. с ДДС, като с тях ще бъдат създадени общо 870 км оптична цифрова магистрала, което се равнява на около 6 км автомагистрала. Правя тази аналогия, тъй като процесите по проектирането са идентични, изискват се разрешения за строеж, проектиране на трасета и др. Налага се да говорим с 54 общини, с 54 главни архитекта, с 54 строителни екипа. Именно това говори за сложността на този проект и можем да осъзнаем какъв обем дейности трябва да се свърши“, допълни Симонски.

Освен това проектът има за цел да прокара пътя за бъдещите проекти. „Имаме амбицията абсолютно всички общини да се свържат към тази мрежа и към публичния облак на е-управление. Технологиите и архитектурата на системите го диктуват, коментира Симонски. - Освен това в отговор на критиците на проекта, че вече навсякъде има мобилен Интернет, пак заявявам, че в проекта не говорим за интернет, а за свързаност от следващо поколение (NGA), за услуги, базирани на NGA. Така че проектът има две основни цели - да свържем всички публични институции към мрежата на държавната администрация, а на второ място този почти неограничен капацитет на мрежите ще е полезен на бизнеса да реши проблемите в „средната миля“. След това частните фирми могат да развиват последната миля и да доставят услуги на крайните клиенти. Успех е, че успяхме да се договорим с ЕК да приложим т.нар. държавна помощ само за 9 месеца при средно 2 г. за подобни европейски проекти“, коментира още изп. директор на ЕСМИС.

Териториалният обхват на проекта включва оптична свързаност на 29 общински центъра и 24 населени места по трасетата от областния град до общинския център. „Това са все населени места в черните зони, т.е. няма оператор с оптична свързаност в тях“, каза Васил Василев, ръководител на проекта.

Изпълнителите

Досега са сключени основните договори за проектиране и изграждане на оптични кабелни трасета в Северна България с консорциум „ССВ-ТСВ 2015“ и за Южна България с консорциум „Броудбанд България“. Избран е и консултант за оценка на съответствието на инвестиционния проект с изискванията към строежите и упражняване на технически надзор с фирмата Дарис ООД, която ще изработи и технически паспорт на строежа. Със CNSys е сключен договор за доставка, инсталиране и пускане в експлоатация на активното комуникационно оборудване. Обявена е процедура по ЗОП за спомагателната дейност по преустройство и ремонт на технологичните помещения, в които ще се монтира активното оборудване.

„Предстои и процедура за избор на оператор на тази мрежа. Досега не е имало такава, която да можем да приложим в случая, заяви Симонски. - Затова работим активно по въпрса под каква форма да се случи предаването на инфраструктурата на оператор, който ще отговаря за поддръжка и ще продава на едро „средната миля“, или по-точно трите услуги, разрешени от ЕК - двойка тъмни влакна, едно влакно и битстрийм 1 Mbps”, каза Симонски.

По принцип проектът трябваше да завърши до 24 октомври т.г., „но заради проблемите с разрешителните ЕК удължи срока на проекта до 24 май 2015 г., коментира директорът на ЕСМИС. - Дотогава трябва да сме започнали и процедура за избор на оператор.“

Трасетата

В момента се изграждат трасета, получили всички разрешения за строеж, включително т.нар. Протокол 2А. Това са трасетата Разград - Самуил (20 км), Пловдив – Брезово (40 км), като в тези два участъка започват изпитанията на оптичните кабели. Продължава изграждането и полагането на оптика по трасетата Хасково - Минерални бани (20 км), Хасково – Стамболовo (22 км), Хасково - Симеоновград (32 км) и Перник - Ковачевци (28 км)

Има и редица трасета, които вече са получили разрешение за строителство, но все още очакват т.нар. Протокол 2А. Това са участъците Шумен - Венец (36 км), Стара Загора – Павел Баня (57 км), Стара Загора - Братя Даскалови (58 км), Пазарджик - Стрелча (43 км), Враца – Роман (46 км) и Ловеч – Ябланица (93 км). До края на годината се очаква всички тези трасета да получат одобрение от общинските съвети.

Има и доста проекти, за издаване все още не е издадено разрешение за строеж, като те са по по-дълги маршрути, преминават през територията на няколко общини и без решение на общинските съвети проектите не могат да бъдат внесени в експертната комисия на областта. Подобни са трасетата Варна - Аврен (32 км), Шумен – Върбица (53 км), Търговище Омуртаг (25 км), Видин – Чупрене (вкл. Кула, Димово, Белоградчик и Макреш) – общо 110 км, Смолян – Златоград (58 км) и Кюстендил – Бобов дол (40 км). „От тях общините Смолян, Кюстендил и Търговище ще дадат необходимото разрешение до края на т.г.“, смята Васил Василев.

След полагане на оптиката трябва да се инсталира активното оборудване. Като агрегиращо оборудване тип 1 ще има в сградите на Български пощи в областните градове, а в общините - тип 2. Ще се монтират и точки за достъп тип 1 и тип 2, съответно в общините и в малките населени места. „Стремим се да обхванем кметствата, полицейските участъци, пожарната, училищата, здравните заведения, читалищата. Именно тези обекти са изпратени от страна на кметствата кои структури желаят да свържем с точки за достъп по този проект“, каза Василев.

В момента се доставят шкафовете, ODF за оптичните кабели, доставено е цялото активно оборудване, включително захранването, и започва поетапен монтаж на активните устройства. „Има план графици за всички дейности по тази част от доставката“, каза още Василев.

Проблемите

„В практиката се учим на процесите, които се отнасят до общинските администрации и съгласуване на проектите, добавя той. - Имахме спънки не от техническо естество, а чисто организационно с общините. Нормативно никъде не е указано, че общинският съвет трябва да вземе решение за инвестиционен проект в общината същия месец. При отлагане на разглеждането на въпроса за следващото събрание, срокът за получаване на разрешение се удължава с 30, а често и с 60 дни. Без него проектът не може да се внесе в експертната комисия на областта. Точно по тази причина има изоставане на част от трасетата, особено за по-дългите участъци в Смолян и Видин. Там трасетата преминават през най-много общини, местността е трудна, има сериозни изисквания от страна на Пътната агенция“, обясни Василев.

Още един проблем изниква по време на проектирането, свързан със сервитутите на пътищата и фактическото земеразделяне, което е направено в общините. „На места земите са върнати на собствениците не само в сервитута, я понякога и до осовата линия на пътя. За щастие хората проявиха разбиране за извършените дейности, но се наложи да направим и договори за право на преминаване, като таксите се плащат от изпълнителите на проекта“, добави ръководителят на проекта.

„Ангажирали сме министри за съдействие, така че да завършим проекта в срок, добави Красимир Симонски. - Подобна инфраструктура е фактор за развитие на тези региони чрез бизнеси, които могат да се управляват дистанционно и по всяко време. Освен това вече има интернет базирани бизнеси, които предпочитат по-чиста и спокойна среда, живот сред природата. Нуждаят се единствено от високоскоростна връзка. По този начин ще се стимулира създаване на устойчиви екосистеми в тези отдалечени населени места“, обясни Симонски.

Той коментира още, че новата директива на ЕС за намаляване на разходите за изграждане на NGA инфраструктури задължава за собствениците на инженерна инфраструктура (пътни агенции, електро и газопреносни дружества и др.) да осигуряват пространство в техните сервитути, от което да се възползват NGA мрежите. Тази директива трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до края на следващата 2015 г.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X