Ит Лидери

МТИТС работи по Закона за е-управление в диалог с ИКТ бранша

Computer World

Доц. д-р Камен Спасов е заместник-министър на транспорта, ИТ и съобщенията в служебното правителство. Той е инженер по автоматизация на производството в Химико-технологичния и металургичен университет – София, където е защитил и докторантура. Доц. Камен Спасов е международен магистър по бизнес администрация от Бизнес училището към Университета на Южна Каролина, САЩ, и Стопанския университет във Виена. По-голямата част от трудовия му стаж е в областта на електронното правителство, оперативната съвместимост и информационната сигурност. Преди да поеме заместник-министерския пост, Спасов е доцент във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски”.

Доц. д-р Камен Спасов. Снимка: Констанца Григорова. Всички права запазени.

            - Г-н Спасов, какви са приоритетите на служебното правителство на Република България и какво включват конкретните цели и планове на кабинета по отношение на развитието на информационните технологии и съобщенията?

Служебното правителство и в частност на МТИТС, плътно следват приоритетите, зададени от президента. Екипът ни е силно фокусиран в работата по изготвяне на промените в Закона за електронното управление и то в диалог с всички заинтересовани организации от сферата на информационните и комуникационните технологии. Основната ни цел е да положим максимални усилия и да ускорим процеса по въвеждане на електронното управление.

Вече активно започнахме работа по подготовката на годишните планове за развитие на електронното управление в държавната и общинската администрация. Също така и правим необходимите стъпки, за да ускорим въвеждането на електронни услуги, които по една или друга причина са били в застои. Насочили сме са към ускоряване на работата по приключването им, така че бързо да бъдат въведени и да облекчим гражданите и бизнеса.

Още на първото заседание на Министерски съвет бяха приети изменения в правилника за работа на кабинета, с което бе даден ясен сигнал към цялото общество за важността на е-правителството. Екатерина Захариева, служебен заместник министър-председател по икономическа политика, служебен министър на регионалното развитие и служебен министър на инвестиционното проектиране, беше назначена и за председател на Съвета за административна реформа (САР) и на Съвета за е-управление (СЕУ). Една от причините да изоставаме в развитието на е-управлението според класациите на ООН е това, че досега тези два съвета бяха разделени и имаха различни председатели.

В момента Екатерина Захариева следи лично какво се случва в темата е-управление и как се развива подготовката на промените в Закона за електронното управление.

Световните добри практики показват, че там, където е-управлението е поверено в ръцете наличност, която е на достатъчно високо ниво в административната йерархия, там и успехите са най-големи. Човекът, отговарящ за е-управлението обикновено отговаря и е непосредствено подчинен на държавния ръководител. За пример можем да вземем Обединеното кралство, Естония, Южна Корея, САЩ, и др. Е-управлението е комплексно. То не е задача на едно отделно ведомство, което да провежда своя изолирна политика, по него трябва да работят в синхрон всички участници в процеса.

Ние живеем в информационно общество и ако погледнем кои са най-добре развиващите се компании в света, то това са организации, които са изградили своя бизнес около ИТ. Всички те използват ИКТ като ядро на своята дейност. Същото важи за администрацията. Процесите в съвременната администрация в държавите с добре развито е-управление са преправени, направен им е реинженеринг, така че ефективно да се използват ИТ. Затова е много важно, че двата съвета бяха обединени, защото ако искаме да направим реформа в администрацията, трябва да използваме ИТ. Ако искаме да направим е-управление, ни трябва реформа в администрацията.

            - Министър Николина Ангелкова вече обяви, че подготовката на Закона за електронното управление е в ход. Какви основни промени ще съдържа той?

Ключовият израз по отношение на изготвянето на промени в Закона за електронното управление, е „в диалог с всички заинтересовани организации от сферата на информационните и комуникационните технологии“. Във вече създадената работна група по въпросите на е-управлението са включени двама представители на общата работна група на ИКТ бранша по въпросите на е-управлението, както и представители на КРИБ, БТПП, БАН, МТИТС, и на Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност). Една от задачите е законодателството да бъде синхронизирано с цялата правна рамка, която съществува в държавата, и вътре да няма текстове, които да предразполагат или да предпоставят някакви форми на корупция.

Очевидно е, че в нашия мандат не можем да приемем променения закон за електронно управление, защото нямаме парламент, но задачата ни е да направим предложенията за промени. Така че те да бъдат приети от следващото Народно събрание.


Паралелно текат и други процеси. Една от идеите е да се подготви пакет от предложения за промени в закони, които са вътрешно съгласувани – в момента се подготвят изменения в законите за достъп до информацията, за е-правосъдие, за е-идентичност. Целта е всички тези закони да бъдат синхронизирани и когато бъдат внесени в Народното събрание, да може да има ефект от приемането им.

Освен това, предвижда се изработването на измененията да бъде обект на широко обществено обсъждане.

В България до момента са правени много проекти за е-управление, повечето от които са добри и отчитат, че сами по себе си предлагат много услуги и решават големи въпроси. Големият проблем, който се появява, е че обикновено след изпълнението на проекта има 1 година гаранция и поддръжка, след което проектът умира, и ефектът от него изчезва – т.е. липсва устойчивост. В тази връзка едно от нещата, които искаме да направим, което е пряко свързано с промените в закона, е да се разпишат функциите на държавния системен администратор или интегратор. Задачата е да се определи организация – държавно предприятие, която да управлява портфолио от проекти, и от друга страна – да поддържа системите, след като те бъдат изградени. Тук обръщам особено внимание на думата „системи“, защото не говорим отделно за софтуер и хардуер. В света на бизнеса, където се разработват приложения, се мисли как продуктът да функционира във времеви хоризонт от поне 5-10 години напред. Това, което се случва в България, е че ние пускаме приложение – защото е-управлението се изгражда именно с бизнес приложения, което работи 1 година и след това започваме да работим над друго такова. Ние не искаме това да се случва. Трябва да се създаде механизъм, който да гарантира устойчивост в рамките на 5-10 г. Въвеждането на подобен модел ще отключи и потенциала на ИТ фирмите, защото те са носителите на иновациите, те ще създават приложенията на база на бизнес нуждите на администрацията и ще се поддържат от специално създадения системен администратор / интегратор, който има грижата те да работят във времето. За целта трябва да се помисли и за необходимото финансиране. Смята се, че годишната поддръжка на един внедрен проект във фирмите е от порядъка на 10-25% от стойността на проекта. По същия начин би следвало и в държавния бюджет да се предвидят средства за поддръжка за всеки внедрен проект в държавната администрация.

Приключили (разплатени) обществени поръчки за последната календарна година (юли 2013 г. - юли 2014 г.) по данни регистъра към Агенцията по обществени поръчки:

- компютърно оборудване принадлежности – 336 договора, 137 поръчки, 61 267 208 лв.

- софтуерни пакети и информационни системи – 229 договора, 210 поръчки, 51 268 879 лв.

- ИТ услуги: консултации, разработване на софтуер, Интернет поддръжка – 159 договора, 129 поръчки, 76 701 883 лв.

- общо – 724 договора за 189 237 970 лв.

 

            - Какво предвиждате като източници и обем на финансиране и като проекти и дейности, свързани с развитието на електронното управление в България? Какво да очакваме в следващия програмен период 2014-2020 г. - досега е-управлението се финансираше предимно по Оперативна програма „Административен капацитет“, която сега е ОП „Добро управление“? 

Основният източник на финансиране на проекти за е-управление ще бъде Оперативна програма „Добро управление“. Желанието на това правителство, е преди края на мандата си да съгласува всички програми с финансиране от ЕС, да ги внесе в ЕК и да получат одобрение. България вече пропусна 2014 г. и ако не успеем да внесем националните оперативни програми в предвидения период, съществува риск следващото разглеждане да се отложи за 2015 г., с което ще имаме още една загубена година от програмния период. От тази гледна точка от съществено значение е всички забележки от страна на ЕК да бъдат отразени и коригирани в най-кратки срокове, за да не допуснем още една „нулева“ година. Целта е да стартираме нови проекти, а не да буксуваме и накрая да се окаже, че няма финансиране.

Разговора води Констанца Григорова





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X