Ит Лидери

€65 млн. за ИКТ и иновации по Програмата за селските райони

Computer World

39,81 млн. евро ще е финансирането за засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите (около 1,7% от общия бюджет по програмата), а 24,64 млн. евро – средствата за подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и на тяхното използване и качество (1 на сто спрямо общия размер на средствата по програмата) в рамките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през новия програмен период 2014-2020 г.

Над 2,338 млрд. евро е бюджетът за България по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през новия програмен период, като в тази сума са включени 2,286 млрд. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и близо 53 млн. евро за техническа помощ. Финансирането по ПРСР има най-голям дял в сравнение с националните оперативни програми, като възлиза на около 1/4 от всички средства по Европейските структурни и инвестиционни фондове за България през програмния период 2014 - 2020 г.

Значителна част от средствата по ПРСР ще бъдат насочени в две тематични цели: 579,57 млн. евро са заложени за насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността и дискриминацията, и 465,32 млн. евро са предвидени за опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност. 383,21 млн. евро са предназначени за насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска, а 376,03 млн. евро – за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия и на селскостопанския сектор (за ЕЗФРСР), и на сектора на рибарството и аквакултурите (за ЕФМДР).

По ПРСР са предвидени средства и за подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори (225,40 млн. евро), насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила (171,29 млн. евро), и инвестиции в образование, обучение и професионална квалификация за умения и учене през целия живот (20,86 млн. евро).

Европейската комисия одобри Споразумението за партньорство на България за периода 2014-2020 г. в началото на месец август.

В съответствие с десетгодишната стратегия на ЕС за растеж и заетост „Европа 2020“ и общите цели на общата селскостопанска политика, могат да бъдат определени три дългосрочни стратегически цели за политиката на ЕС за развитие на селските райони в новия програмен период:

  • насърчаване на конкурентоспособността на селското стопанство;

  • осигуряване на устойчивото управление на природните ресурси и дейности, свързани с климата;

  • постигане на балансирано териториално развитие на икономиките и общностите в селските райони, включително създаване и поддържане на заетост.

Глад за храна

Земеделската продукция в световен план се очаква да се увеличава с близо 1,5% на година през следващите няколко години, според разчетите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Нарастването на населението от хора на Земята поставя под засилен натиск селскостопанската индустрия, която е изправена пред търсенето на храна. Досега секторът успяваше да се изправи срещу това предизвикателство благодарение на напредъка в областта на торовете, химикалите и семената. На фона на очакваното увеличение на населението на планетата до 1,2 милиарда души преди края на десетилетието, и растящ дневен прием до над 500 калории през изминалите няколко декади, консумацията на храна продължава да се повишава и фермерите разчитат изключително много на навлизането на нови технологии и на механизацията, за да ускорят и увеличат добивите.

До 2050 г. ще има още 3 милиарда души, като глобалното население ще надхвърли 9 милиарда души, които ще трябва да се изхранват с нещо, а до това време търсенето на производство на месо ще нарасне с почти 75% и производството на зърнени култури ще трябва да се повиши с 1 милиард тона.

Прогнозите на Freedonia показват, че се очаква световното търсене на земеделско оборудване да се увеличи с близо 5% на годишна база и до 2014 г. да достигне $123 милиарда.

Световният пазар на семена се предвижда да достигне $47 милиарда до 2015 г., според данните на Global Industry Analysts.

Търсенето на торове се очаква да нарасне с 3% на година до 2014 г., достигайки 380 милиона метрични тона, според Freedonia.

Световната индустрия за пестициди се очаква да се възстанови след срива от 2009 г. насам. Прогнозите са индустрията, която се оценява на $45 милиарда, да се съживи и да покаже известен растеж, по данни на Freedonia.

При инвестиции от $13 милиарда в селско стопанство и в свързаните със земеделие отрасли от 2007 г. насам, тенденцията е вложенията в индустрията да се увеличават. Селскостопанският сектор ще се концентрира върху нарастващи добиви чрез научни и технологични иновации.

Нови технологии в земеделието:

- Големи данни

В съвременния свят информацията се превръща в критичен фактор за вземането на правилни и точни решения. Да за бъдат наистина полезни, данните трябва да бъдат събрани, съхранени, обработени и представени своевременно. Всичко това изисква поддръжката на компютри и комуникационни мрежи и тяхната интеграция с различни системи в Интернет или в облака. Много търговци предпочитат облачните решения за обработване и съхранение на данните си, за да избегнат режийните разходи по поддръжка на локални компютри и мрежи; така те плащат абонаментна такса за дистанционен достъп до компютърни и мрежови услуги.

Говорейки за Големите данни, неслучайно през 2013 г. гигантът в агробизнеса Monsanto плати $930 милиона, за да придобие Climate Corporation – разработчик на софтуерна платформа, която събира данни, свързани с прогнози за атмосферните условия, за да помогне на фермерите по-ефективно да отглеждат продукцията си и да имат по-високи добиви, писа IDG News Service. Основана през 2006 г., компанията Climate Corporation е разработила платформа, която обединява мониторинг на местните атмосферни условия, моделиране на агрономически данни и симулации с висока резолюция на времето. Това е само едно от многобройните приложения на Големите данни.

- Роботика

Употребата на роботите се засилва в различни икономически отрасли, особено що се отнася до разработването на роботи в комбинация с обмен на информация – между хора, сензори, компютри, машини и т.н. Недостигът на работна сила в земеделския сектор би могъл да даде бърз тласък на приложението на роботиката в селскостопанския отрасъл.

Роботиката всъщност представлява употребата на автоматизирани машини вместо хората с цел обработване на информация или извършване на физически задачи. Тя може да бъде под формата на софтуер за гласово разпознаване, който отговаря на въпроси на потребителите, на софтуер, който обработва данни и прави препоръки за съответните практики, и т.н. Никой човек не може да преработи огромния обем данни и друга информация своевременно за вземането на решение, и именно тук технологиите идват на помощ.

Класическата роля на роботите като автономни машини, които дистанционно се насочват, използвайки телематични решения, ще започне да се проявява в известна степен през следващите няколко години. Първоначално тези машини ще се използват за прости, повтаряеми задачи, като товарене и разтоварване на материали. На следващ етап, можем да говорим за автономно управляеми трактори, които сеят семена, разпръскват химикали или жънат реколтата.


€65 млн. за ИКТ и иновации по Програмата за селските райони

© Computer World, Computerworld.bg

Сензорите, интелигентните мрежи и роботите ще дадат възможност за приложението на индивидуализирани решения, като например агенти за защита на продукцията, които да се използват само на местата, на които са нужни. Това е комбинация от ИКТ, геномика и сензорни и идентификационни технологии.

Употребата на дрони в земеделието вече е факт, особено в САЩ, където малките летящи безпилотни въздухоплавателни средства обхождат милиони акри селскостопански площи, като спестяват много средства на стопаните. Щатската асоциация за безпилотни превозни средства (Association for Unmanned Vehicle Systems International) – търговската група, която представлява производители и потребители на дрони и друго роботизирано оборудване, предвижда, че 80% от търговския пазар на дрони може да бъде за земеделски цели.

- Наука

В момента са известни около 20 милиона химически субстанции, като броят им се удвоява на всеки 13 години… Науката се развива с бързи темпове, и се очаква да продължим да бъдем свидетели на нови методи за подобряване на добивите в земеделието и животновъдството.

Микро- и нанотехнологиите също са област с приложение в селското стопанство. Те представляват работа с материали с размери между 0,1 и 100 нанометра, често на равнище индивидуални атоми. Практическото им приложение се простира от нови процедури за преработване и производство, нови "системи за доставка", които ефективно доставят съответните добавки на правилното място в тялото, до опаковане и логистика, като консерванти, сигнално опаковане, и интелигентни сензори за различни субстанции.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X