Ит Лидери

ESI Center: Основен европейски център в областта на иновациите

Владимир Владков

Визитка
Георги Шарков е завършил математика в Софийски университет, специализация компютърни науки, с дисертация в областта „Изкуствен интелект", приложни изследвания в областите генетика, биофизика и термография (в Белгия), архитектури за корпоративни интелигентни системи. От 1994 година ръководи международни екипи и проекти за разработване на софтуер в областта на финанси и банкиране, е-business, онлайн търговия, иновативни B2B пазари и борси. От 2004г. ръководи регионалния център на Европейския Софтуерен Институт (ЕСИ Център Източна Европа, www.esicenter.bg ). Инструктор в сферата на SPI (Software Process Improvement), управление на качеството и CMMI (Capability Maturity Model Integration, SEI, USA), акредитиран одитор по ITMark (ESI - информационна сигурност, бизнес зрялост и качество на процесите). Ръководи изследователски екип в областта на криптографията, киберсигурност и устойчив бизнес (www.cryptobg.org ), участник в програмата за внедряване на CERT-RMM (Resilience Management Model). Лектор е в Софийски Университет, Пловдивски университет и Нов български университет, ръководи междууниверситетска програма за модернизация на обучението по управление на софтуерния и ИТ бизнес (в партньорство с Carnegie Mellon University и 6 български университета). Експерт към Европейската комисия (CEN) по e-skills и е-компетентности. Един от инициаторите за създаване на БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании) и председател до 2007г. Участник е в инициативи за конкурентоспособност на ИКТ в България и създаване на регионален бранд (SEE IT), сред учредителите на ИКТ Клъстер България и инициатор на публично-частни партньорства за конкурентен бизнес. Член е на програмни комитети на международни конференции в областта на софтуерното инженерство, член нa журито и съвета на WSA конкурса на ООН, ментор в стартъпи и инкубатори и създаване на дигитални екосистеми.

Европейски софтуерен институт - център Източна Европа на 10 години - как се разви организацията?

Първо – как и защо започнахме? Центърът е директен отговор на желанието и зрелостта на индустрията (софтуерна и ИТ) да заеме достойно място между „сериозните играчи" на световната сцена. Както и на държавата и обществото ни да намери място в съвременния информационен свят и общество. Едно уникално за България обединение от практически всички ИТ свързани асоциации, донорски организации и програми и държавни агенции и министерства работи повече от година около една маса и създаде не просто поредната стратегия за конкурентоспособност на България в ИКТ света, а стратегия с план за действие и ясни приоритети в 4 направления. И към този план всеки участник пое своята отговорност и ангажименти. Новосъздадената асоциация на софтуерните фирми БАСКОМ през 2002 г. постави амбициозна цел – сектор с обем над 1 милиард долара за 10 години (по оценки за миналата 2013 година, това вече е факт!). Как – развитие в три посоки: таланти, иновации, качество. Това беше и слоганът ни на световни изложения (щандове, плакати и дори балони), мисии в САЩ, Европа, Япония, както и посланието и конкретните ни действия в областта на образованието, окуражаване на партньорства и приоритизиране на усилията в посока създаване на благоприятна инфраструктура (например България стана и все още е на челно място в Европа по широколентов достъп до интернет).

ЕСИ Център е конкретен изпълнител на третия ангажимент - качеството като силно конкурентно предимство, което позволява да излезем от класическия „аутсорсинг" модел (обречен за малка България срещу класически играчи като Индия, Бразилия и новите - Китай, Русия, дори Румъния). Получихме подкрепа за основаване на центъра от ЕСИ (Европейски софтуерен институт, Билбао, Испания), БАСКОМ и държавната ИКТ агенция, както и от донорски програми като Програмата за развитие на ООН (ПРООН/UNDP), Американската агенция за международно развитие (USAID), германската технологична програма на GTZ. Това обаче не бяха помощи, а реални проекти за директна подкрепа за софтуерната и ИТ индустрия, както и развитие на информационното общество, които ни бяха възложени в България и региона. За няколко години успяхме да сертифицираме първите 3 български софтуерни фирми и поставим България на световната карта на качеството (сертифицирани организации по CMMI, които тогава бяха не повече от 4 хиляди в света!). Но по-важното е, че насочихме първите си усилия и инвестиции в създаване на локален наш капацитет, който да ни позволи да „преведем" и доближим големите стандарти до спецификата на малката индустрия, както и да осигурим много по-достъпни цени. Още на третата година успяхме да постигнем финансова и организационна стабилност и самостоятелност (макар и да стартирахме наистина от нула, за разлика от други центрове в световната мрежа на ЕСИ, които се присъединиха като изградени университетски или държавни центрове по качеството, но и част от които не оцеляха в силно конкурентната среда). На петата година получихме официално признание от ЕСИ за ролята ни в региона на Източна Европа и заедно решихме да променим името – от ЕСИ Център България на Източна Европа. Това напълно съответства на дейността ни – работим в над 12 държави: освен България и Румъния, с които започнахме, така и в целия Балкански полуостров, в Кавказ (Армения, Грузия и Азербайджан), Украйна и Русия, дори с партньорства в Африка, Азия и Латинска Америка.


Разработеният от нас модел за системна работа и подход за реализация в отделни фирми, сектори и държави (като национални програми) - „Пирамида за ИКТ конкурентоспособност", беше възприет и приложен неколкократно от програми на USAID/RCI (Regional Competitiveness Initiative), GTZ/GIZ, ЕБВР, Световна банка. В основата на методиката са процесно-ориентираните модели за зрелост, както и събуждане на „апетит" за постоянното подобрение (continual improvement), формулиран още от гения на японската икономика – Деминг. Дейностите включват различни форми на трейнинги и семинари (това е стабилната основа на „пирамидата"), след това оценка на състоянието и планове за подобрение и съответна подкрепа (coaching). На върха е финална оценка и сертификат за постигане на ниво на зрялост, постигане на световно признание за качество както за фирмата, така и за държавата и региона). Включва работа с всички заинтересовани страни – фирми, образование, държава, донори. Както и с други отрасли и индустрии, т.нар. ИТ интензивни бизнеси (практически всичко в съвременното общество), поддръжка на дигитализираните вериги на доставките, съвременни логистични услуги, дори дигитална медицина. Разбира се, стартирахме с най-голямото възможно признание за зрялост – моделите CMMI (от групата Capability Maturity Models) на Института за софтуерно инженерство – SEI (Университета Карнеги Мелън, САЩ). Не само създадохме собствени инструктори и одитори (appraisers), но и се постарахме да разширим стандартните курсове с различни практически семинари, материали, сценарии. От 7 години обучаваме в университети над 80 софтуеристи и специалисти по качеството в принципите на SPI (Software Process Improvement). За десет години в наши семинари и обучения (първото ниво на „пирамидата") са участвали над 4000 специалисти, над 160 фирми и организации са инициирали програми за подобрение на качеството и над 1000 професионалисти са придобили задълбочен практически опит участвали в реални програми по подобряване на качеството и сертификации.

През 2005 г. в ЕСИ създадохме и „олекотен" модел, насочен към малкия ИТ бизнес – ИТМарк. По отношение на качеството и вътрешните процеси – той използва началното ниво на CMMI (така преодолява психологическата бариера, че големите модели са за „големите" фирми). Другите два компонента допълват два важни аспекта за всяка фирма – бизнес зрелостта и информационната сигурност. И за тях се ползват „леки" версии на утвърдени модели (10square – използван за оценка от VC; и избрано от ISO 27000). Компилацията се оказа изключително успешна и полезна за малки и средни фирми – имаме над 40 сертифицирани фирми в региона и още толкова работещи в тази посока. Докато в началото трябваше предимно ние да търсим ко-финансиране от различни програми (както и за по-скъпите CMMI сертификации), сега вече имаме и доста финансирани напълно от самите фирмите. ИТМарк е не само бърз 3-дневен одит, а се предхожда от обучение и няколко месеца подготовка, както и план за подобрение след одита. Независимо, че изисква само 3-6 месеца работа с фирмата (и отделяне на съответните вътрешни ресурси, естествено), той е вече доста сериозна заявка на организацията по пътя на качеството, включително и разпознат от клиенти в Европа.


Какво се промени, новите предизвикателства и равносметката?

За 10 г. и светът на ИТ и софтуера, и на цялото дигитализирано общество се промени съществено. Промениха се и тенденциите за развитие на софтуерните и ИТ системи, предизвикателствата на новите архитектури и технологии, и изцяло дигиталното ни „Аз" (прозрачно и свързано, искаме или не). Естествено принципът и апетитът за непрестанно подобрение прилагахме към нас самите също. Още повече че мисията ни е да подготвяме фирми и специалисти за „утре", а това изисква отговор на два основни въпроса – КАКВО ще следва и КАК да се подготвим за него. За новите направления, в които да се развиваме, отново почерпихме от „извора" – разширихме партньорството ни със Software Engineering Institute на Карнеги Мелън, и вече работим активно и със School of Computer Science (SCS/CMU), и Institute for Software Research (ISR/CMU). Новите направления – организация и ръководство на софтуерни и ИТ екипи, методи за измерване на ефективността и качеството, софтуерни архитектури и методи за дизайн. Подходът (или „как") – трансфер, адаптация и системно внедряване в университетските програми на курсове от нивото на Карнеги Мелън. Повярваха в нас и отново помогнаха от Американската агенция USAID и Фондация "Америка за България" за амбициозната ни 4-годишна вече програма – предизвикателство към ИКТ образованието в България. В рамките на SEMP (Software Engineering Management Program), и като част от университетското си обучение, над 600 студенти имаха възможност да изберат курсове и получат знания и практически умения на нивото на студенти от програмите на Карнеги Мелън. Каква е гаранцията ни за устойчивост – отново създаването на локален капацитет, програмата train-the-trainer – квалифицирахме повече от 8 преподаватели в Карнеги Мелън и други световни центрове и имаме над 10 акредитирани курса. Част от първите ни студенти вече преподават с нас, разширяваме и университетските партньорства (Пловдив, Варна, Бургас). Едно от предизвикателствата беше да променим методиката на обучение и да въведем подхода student-centric – както за дизайн на курсовете, така и за практическото им допълнение (работа по реални проекти, т.нар. студио курсове, успешно прилагани във ФМИ и НБУ). Особено сме щастливи от отношението на партньорите ни от Карнеги Мелън – с тяхно съдействие въведохме в учебните програми няколко адаптирани професионални курса – така студентите ни могат в рамките на университетското си обучение да придобият фундаментални знания и квалификация, която струва по 3-5000 USD на курс. Разбира се, и от студентите се очакват доста усилия и пълна ангажираност (неща, уви позабравени и на втори план след работата във фирмите). Този подход споделихме и беше оценен и като иновативна и добра практика в Европа също, за него ще говорим и на събитието на 20 май.

От 5 г. развиваме и едно от най-горещите направления – киберсигурността, но разширена до цялостна платформа за устойчивост и „жилавост" на бизнес и организации. Станахме партньор и на световния център CERT (също в Карнеги Мелън) и придобихме квалификация за обучения и одитиране по най-комплексния рамков модел – RMM (Resilience Management Model). Подготвяме и първите два одита и сертификации на фирми в България (и в Европа!) по него, и работим по внедряването му в малкия и среден бизнес в Европа (в рамките на Европейския план и препоръки на ENISA).

В равносметка – за 10 г. вече се доказахме като основен регионален и европейски център в областта на „качеството", но и направихме сериозни стъпки в посока иновации и таланти. Ето няколко примера:

  • Развитие и прилагане на подхода на ИТМарк в други сектори – марки за качество в морска индустрия, обучение и образование;
  • Изпреварващо въвеждане на европейската рамка за е-компетентности в дизайна на курсове и профили в България;
  • Системна подкрепа и менторство в стартъп инициативите в България – StartItSMart (3-Challenge) и най-новия им модел за пре-акселератор, работата на програмите Eleven, Lauchub;
  • Създаване на лаборатория за киберсигурност CyResLab (Cyber Resilience Laboratory), постоянен семинар и развитие на собствена методика за оценка на уеб и мобилни приложения, въвеждане на курсове по устойчив бизнес (не само сигурност) в НБУ и Пловдивски университет, лятна школа CyrptoBG;
  • И последната ни „любов" – прилагане на роботика и телеприсъствие за обучение, стимулиране на любопитните младежи към „сериозните", но и много трудни дисциплини STEM (Science, Technology, Engineering & Math).


Кое е най-голямото Ви постижение като управител на ЕСИ ЦИЕ, кое е най-голямото предизвикателство, с които сте се справили?

Най-кратко – постижението ми е, че успях да обединя качествени идеи и качествени хора за реализирането им, и нито за минута не съм преставал да търся новото. Така привлякохме за идеите и партньори, и финансиране, а те доведоха и нови партньори и цяла мрежа от съмишленици в региона. Много ми помогна над 30-годишния ми опит в тази сфера – от изследовател в областта на изкуствения интелект (малко странно за България в 80-те), през приложни за ИТ сфери като генетика и биофизика, термография, както и ръководството на отговорни проекти и нови бизнес направления на международната сцена, предимно в областта на финанси, борсови и електронни търговии (също и в странни сфери като вино, диаманти, борси за иновации и т.н.).

Много се пазя да не залитнем изцяло в „консултантския" бизнес и да се превърнем в организация, която „тича" след проекти и програми и е на практика всеядна (това е опасен „вирус"). Макар и да имаме вече богато портфолио от проекти в различни програми, лесно ще забележите общото и идеите ни в развитие. Това са продължаващите проекти за развитие и капацитет в образованието (програмата SEMP, но и също няколко европейски проекта за осъвременяване на ИТ програмите, синхронизиране с европейската рамка за е-компетентности), продължаващата ни работа с прилагане на информационни технологии за деца със синдром в аутистичния спектър. Винаги съм се стремил да търся програми и финансиране за нашите идеи и дейности, а не обратното. Както и да не губим връзката с основните ни „клиенти" – софтуерната и ИТ индустрия, и ИТ интензивните бизнеси и обществени сфери. А това изобщо не е лесно – защото ИТ бизнесът също следва кризите и люшкането нагоре-надолу в икономиката и обществото, дори често ги изпреварва. Имам усещането (някакъв вид „дежа вю"), че напоследък бизнесът се връща към чистия аутсорсинг модел, „продажба" на хора и човеко/часове. Макар и част от създадените или еволюирали до центрове за развитие на големи компании (т.е. с висока добавена стойност, дори собствена политика и „продуктова" насоченост) да продължават успешно да се развиват (или поне все още не напускат България), напрежението е огромно. Ситуацията се усложнява от влизане на нови играчи с големи апетити (руски, украински и други – събират се „армии" от програмисти – десетки и стотици, за няколко месеца). А нашия център не работи по създаване на базата (масовия програмист, „кодер", както се наричат самите те), а работим по-нагоре – ръководители на екипи, проекти, ИТ/софтуерен бизнес, архитекти, дори новите лидери на е-индустрията, компетентности за цифровите професии на бъдещето. При остър глад за „базата" (според проучването на БАСКОМ и другите ИТ асоциации – поне 3 пъти по-голям от наличното на пазара), част от фирмите са в режим на „оцеляване" (и то не защото няма бизнес, а защото няма кадри или готовност да се поеме този бизнес). Очевидно отделянето на ресурси за подобряване на процеси, квалификация и оптимизация на бизнеса остава отново за някои фирми на заден план (което е доказано с лоши последици в по-дългосрочен план). Странното е (но и това е окуражаващото), че новите и малки фирми са много по-активни участници и ревностни почитатели на новите ни предложения – „Дисциплиниран аджайл" (SCRUM + CMMI), Канбан, ръководство и управление на екипи (Leading Development Team), в областта на сигурността (например топ уеб и мобилни слабости, анатомия на съвременните атаки и зловреден код, malware). Понякога имаме повече участници от съседните държави, дори от Беларус, Индонезия.

Държавата обаче отново сякаш не забелязва проблемите (и по-страшното - пропуснатите възможности в динамичните международни пазари). Отново чуваме за традиционните мерки и клишета – стимулиране и търсене на нови инвеститори с интересни и атрактивни преференции (това обаче в софтуерния ни бизнес означава просто, че някои от старите инвеститори ще си заминат или загинат, особено „непризнатите" обичайни местни инвеститори - по-малките български фирми, – а те са незаменимата лаборатория в екосистемата за създаване на нови кадри); поучават ни как трябва да излезем на световните пазари и да станем конкурентни там (а ние сме там вече от 10-15 години, дори за част от фирмите разбираме само по обявите за работа, или като най-големи данъкоплатци!); да предлагаме продукти, а не услуги (а в съвременния ИТ свят всичко е „услуга" и самата услуга е вече прекрасен продукт, явно загубени в превода на „аутсорсинг" бизнеса).


Трудно и предизвикателно е в такава напрегната обстановка да поддържаме пълния си капацитет, и единствената посока е отново непрекъснатото развитие. Така започнахме дейностите в посока киберсигурност, привлякохме инвестиции в развитие на собствен капацитет, в развитие на собствена методика и програми за обучение. Усвоихме симулационната среда STEPfwd (на CERT) и съвсем скоро ще предложим първото обучение с нея (а това е най-мощната среда за симулации и обучение в САЩ, използвана за топ специалисти от отбраната и сигурността). Нашата лаборатория стана част от програмата на НАТО DNBL (Distributed Network of Battle Labs), организирахме и първите в България състезания по сигурност CTF (Capture The Flag). Направихме и сериозен преглед и скрийнинг на над 40 уеб базирани системи (публични и частни - меко казано, в доста „тревожно" състояние). Предложихме на няколко държавни (и отговорни за това) институции да направим съвместно пълен анализ и последователни действия, за да запушим поне базовите пробойни – както винаги, „няма пари" за това, но има голямо желание и „разбиране на проблема". Отново типичното мениджърското предизвикателство пред нас е да осигурим и финансирането, и изпълнението за бенефициента. Знам, че за съжаление и повечето сродни на нас организации в България са в подобно положение. Това е показател за много незряло отношение на общество и държава към реалните проблеми и тенденции на дигиталното ни настояще и все по-пълната ни зависимост, както и болестно състояние на принципите и механизмите за усвояване на фондове и програми.

Дигиталната зависимост най-ясно бе формулирана преди 3 години в шеговито есе "Why Software is Eating the World" (The Wall Street Journal) на съоснователя на Нетскейп Марк Андийсън (за него си спомнихме и само преди месец по случай 25-години „интернет"). Според нас поведението на „незабележимост" (или известна като Security by Obscurity) не е приемливо. В свързания ИТ свят няма малки и големи, всяка „малка" слабост е потенциален „голям" проблем, катастрофа. И нещата започват още от дизайна на системите, от изискванията от областта на сигурността към тях (т.нар. Security by Design), от принципите на Secure Coding (по последната тема преди година приехме в България Робърт Сийкорд, автор на повечето книги и стандарти). И да добавим знания и компетентности от всички играчи в бизнеса, в тяхното обучение и възпитание. Ние започнахме с обучения и семинари, работата на нашата лаборатория, анализи и консултации, както и въвеждането на дисциплината „Киберсигурност и устойчив бизнес" в няколко университетски програми.

Както се вижда, предизвикателствата са повече от постиженията, живеем в такъв свят. Лично за мен ангажиментът по създаването и ръководството на ЕСИ Център беше естествен - не защото бях председател на БАСКОМ тогава, а защото качеството и съвършенството са моята страст (дори бих казал и нещо като „болест"). Помогнаха много приятелите и фирмите от БАСКОМ, хора като Жоро Брашнаров, Петър Статев и колегите от ЕСИ в Испания и другите центрове, приятели и партньори. Както и дясната ми ръка в ЕСИ – Иво Георгиев и целият екип – без тях не бих могъл да нося толкова много отговорности, инициативи и ангажименти. Но съзнавам, че и на тях не им е лесно с мен като ръководител – скоростта (или по-точно ускорението) е постоянно висока. Една от отговорностите ми е също създаване на стабилни партньорски отношения, и съм щастлив, че сме добре приети и в мрежата на ЕСИ, и като партньори на Software Engineering Institute и на новия от една година специален CMMI Institute (пак в Карнеги Мелън). Обръщат се към нас като „експерти" в спецификата на малкия и среден бизнес, както и на университетските приложения, спецификата на европейските региони. Участваме в много отговорни комитети и агенции към ЕК, в CEN – Европейския центъра по стандартизация, и отскоро и в Българския Институт по стандартизация, в секторната група по ИТ компетентности към ЕК – ESCO, в световния конкурс на ООН WSA (World Summit Awards) и много други. Програмни комитети на 3-4 световни конференции и форуми. При всички тези участия и ангажименти (несъмнено не остава много свободно време ...), основният ми принцип винаги е колкото може по-бързо и по-ефективно да донесем новото в България, да можем изпреварващо да го приложим и после да бъдем сочени като добър пример. И това не е заради криворазбран престиж или нещо като „синдром на отличника", а защото наистина има полза за конкурентно предимство и развитие на индустрия и общество, за модерна България в дигиталния свят и бизнес.


На 20 май т.г. ЕСИ ЦИЕ ще отбележи освен своя 10 годишен юбилей, и инициативата за e-лидерство и e-компетенции в ИТ интензивните индустрии в Европа. Бихте ли разказали повече за това начинание?

От няколко години Европа търси отговор проблема за очаквания дефицит от над 1 милион ИТ професионалисти към 2015г. (и още по-задълбочаващата се, поне 4 пъти по-голяма криза в световен мащаб). Но това е само един от аспектите, може би най-шокиращият. Защото тези числа не са само бройки специалисти, а и пълно потвърждение на дигиталната зависимост на общество и индустрия. Както казваме – няма отделна „дигитална индустрия", а икономиката е дигитална вече! Вече не е ясно какви и кои точно специалисти са ИТ, и още по-важно как да подготвим бъдещите е-лидери с иновативно и предприемаческо мислене на базата на новите технологии, за изграждането на новите „дигитализирани екосистеми" и видове бизнеси. Какви са компетентностите, необходими както за ИТ специалистите, така и за ръководителите и създателите на нови бизнес модели (или на дигитализираните такива). Преди година стартира Европейската коалиция за „дигитални" професии (Grand Coalition for Digital Jobs), която обедини дейностите на 4 генерални дирекции, ръководени от комисар Нели Круз, и редица инициативи на национално и регионално ниво. Така се разви и мрежата на Националните дигитални шампиони, както и съответни Национални коалиции от всички заинтересовани лица в европейските държави. Дигиталният шампион за България (Гергана Паси) ще представи принципите и Меморандума на българската национална коалиция, но това не е само „обява", а сериозни ангажименти за координирани действия на всички страни – държава, образование, индустрия и общество.

Основната техническа работа по подготовка на тази координирана Европейска програма започна преди 3-4 години. Ние сме ангажирани основно с Европейския център по стандартизация към ЕК (CEN), и работната група по ICT skills и е-компетентности, участваме в разработването на европейска рамка. За последните 6 години тази рамка претърпя 3 корекции, като последната версия (e-CF ver.3.0) беше публикувана преди няколко месеца. В нея има вече 40 основни компетентности, като същественото е, че основният фактор и източник на промените идва от самата ИКТ индустрия. Освен предизвикателството на новите тенденции и професии, специално внимание е отделено на профила на малкия ИКТ бизнес и фирми (член на екипа е и Европейската организация на ИКТ МСП – PIN SME). От януари стартира и работата на нов комитет към CEN, който има задача да изработи Европейски стандарт и „общ език" за е-компетентности (това е CEN/PC428 "e-Competences and ICT professionalism"). Той основно ще се базира на рамката e-CF версия 3, но ще разработи и насоки за прилагането от работодатели и бизнес, от образователни и квалификационни програми и институции, от съответните държавни и национални органи.

Друга конкретна инициатива е за осъвременяване на таксономията на професиите (от 2012г.) - ESCO (European Skills, Competences, Qualifications and Occupations). Целта е нова и многоезична (на 22 езика) единна класификация на категориите на умения и компетентности (skills and competences), квалификации и професии (qualifications and occupations), които са съответни на пазара на труда, образование и обучение в ЕС. Т.е. ESCO ще осъвремени и връзката с другите инициативи – EURES (Job mobility portal), Erasmus+ (мобилност на студенти и обучения), EQF (European Qualification Framework) и съответните Национални квалификационни рамки, Europass CV.

Има и редица паралелни дейности и проекти, които да обхванат целия аспект на прилагане на тази рамка – профил на ИКТ професиите, препоръчителен профил програмите за обучение и квалификация, включително и на тези в ИКТ интензивните (или дигитални) сектори. За е-лидерството – това е свързано с програмата GUIDE, която има за цел да идентифицира и препоръча конкретни профили за е-лидери (на базата на европейския общ модел на е-компетентности), общ език за съответните програми, да идентифицира и препоръча онези липсващи знания и умения, които от бизнес лидери ще добавят „е-„ и ги направят е-лидери, както и от е-хората (т.е. ИТ специалистите), ще направят по-бизнес ориентирани лидери. Или двете пътеки трябва практически да се слеят, за да можем заедно да развиваме новите дигитални екосистеми и бизнеси, а не едните да обслужват другите. Естествено, първото направление е образованието и съответните програми, и на „кухнята" как да подготвим тези добри програми е посветена и конференцията на 20 май.


Какво да очакват посетителите на предстоящото събитие?

На 20 май, както винаги, ще отбележим празника ни първо с ...работа, преди партито. В България ще стартира серия от 10 европейски регионални конференции в рамките на Grand Coalition for Digital Jobs. Ние (ЕСИ Център и Нов български университет) ще бъдем домакин на еднодневна конференция на тема 'New Curricula for e-Leadership - Delivering Skills for an Innovative and Competitive Europe'), организирана от Европейската комисия (Генерална дирекция "Предприятия и промишленост") и с партньори Empirica (Германия), INSEAD (Франция), IDC и други. Откриването на кампанията в България е признание за водещата роля на страната ни и знак за зрелостта на българската ИКТ индустрия. Участват представители на университети и бизнес училища, работодатели и представители на техните асоциации, както и държавни институции, подкрепящи иновации. Очакваме международни лектори и гости на изключително високо ниво - д-р Пол Нилсън, директор на Software Engineering Institute към един от водещите ИТ университети в света, Carnegie Mellon University, Андре Ришие от Европейската комисия, д-р Ричард Солей, председател и директор на Object Management Group и др., партньори и съмишленици от повече от 10 държави. Участниците ще обсъдят конкретни действия и посоки на развитие в областта на дигитални компетентности (умения, изисквания), профили на ИТ професии, дигитално лидерство и предприемачество, икономика на бъдещето. Ние (ЕСИ Център и НБУ) сме домакин на събитието, и заедно с нашите гости от ЕК, водещите държави в Европа (Германия, Франция, Англия, Ирландия и др.) ще представим и обсъдим новия профил на е-лидерите и как ИКТ го променя, съответно как и програмите за обучение и квалификация трябва изпреварващо да се променят. Ще бъдат представени и реални резултати от прилагане в бизнес и ИТ програми. Профилът на българската ИТ индустрия, и по-специално на софтуерната, е използван като добър пример вече в няколко проучвания. Например ние прилагаме тази рамка в пилотен проект за осъвременяване на учебните програми и профила на обучението по ИТ в НБУ (Нов български университет), и ще представим нещо като „готварска книга за добра програма за е-лидери" и използване на европейските единни профили и рамка за компетентности e-CF.

A на тържеството – вино, прекрасна музика и... технологии от миналото и бъдещето (мястото е символично – националният политехнически музей). Ще имаме и малко „имигранти" от бъдещето... 

Въпросите зададе Констанца Григорова





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X