Ит Лидери

Bulgarian ICT Watch: експорт, софтуерни продукти и МСП на фокус

Computer World

Третата годишна кръгла маса Bulgarian ICT Watch “Сътрудничество между ИКТ бизнеса и държавата за успешен ИКТ износ“, организирана от ICT Media и Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) на 22 април в София, премина с много интересни новини, дискусии и заключения. Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров обърна внимание на два дългоочаквани фонда по JEREMIE, до чийто старт сме близо, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) Евгений Иванов анонсира, че ще бъде въведена ваучерна система за подпомагане на участието на български МСП на изложения и че агенцията ще работи по внедряването на нова информационна система, свързаан с т. нар. SME тестове, а изпълнителният директор на Sofia Tech Park (София тех парк) арх. Елица Панайотова обяви, че първата копка на този също дългоочакван проект ще се случи съвсем скоро. Също така, сред останалите теми, беше дискутирано и повишението на максималния осигурителен праг и влиянието му върху ИКТ бизнеса у нас.

Събитието бе част от по-мащабния проект Bulgarian ICT Watch, в рамките на който беше издадено и специално едноименно списание, посветено на представянето на състоянието на българския ИКТ бизнес и износ в чужбина. Изданието вече е налично и в дигитален вариант. Проектът бе осъществен със съдействието на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска аутсорсинг асоциация (БАА), Българска агенция за инвестиции (БАИ) и ИАНМСП. Генерален партньор на събитието беше InterConsult Bulgaria (ICB, Интерконсулт България), а официални партньори бяха Datecs (Датекс) и Nemetschek Bulgaria (Немечек България).

“В момента очакваме да започне да функционира фонда по JEREMIE за съинвестиране и се надявам в най-скоро време да решим проблема и с мецанин фонда”, заяви Красин Димитров.

Той добави, че по отношение на експорта и ИКТ продуктите и услугите са успели за последните около осем месеца заедно с Българската банка за развитие да разработят за пръв път

нови модели на финансиране на микро и малки предприятия,

т. нар. продукти за предекспортно и следекспортно финансиране. “Към тях искам да прибавя и продуктите, които обезпечава Българската агенция за експортно застраховане. С всички тези инструменти и с дизайна на специфичен инструмент, отговарящ точно на нуждите на ИКТ сектора, можем да постигнем точно този баланс в екосистемата, който липсва в момента, а именно осигуряването на специализиран финансов инструмент, който да финансира и стартиращия бизнес, и програми, предвидени в следващия програмен период за предприемачество, и по-големи проекти, за които вече има договорености с партньори, било чрез matchmaking, или чрез други форми на контрактиране между фирмите”, каза той.

В допълнение заместник-министърът заяви, че МИЕ работи с редица представители на ИКТ бранша и с институции, като Световната банка, по стратегията за интелигентна специализация, където са изведени и националните приоритети.

Конкретно в ИКТ приоритетите са в софтуерните продукти,

тъй като услугите вече имат достатъчно добро ниво на развитие, посочи той. Има възможности, които трябва да бъдат допълнително проучвани и държавата да създава съответните облекчения там, където бизнесът иска, или чрез специално разработени финансови инструменти да осигурява помощ в сфери, където бизнесът не може веднага да достигне до крайния финансов резултат, т. е. мостовото финансиране, от което повечето фирми се нуждаят, особено малките компании и стартъпите.


Bulgarian ICT Watch: експорт, софтуерни продукти и МСП на фокус

© Computer World, Computerworld.bg

По темата за производството и реализацията на български ИКТ продукти като опозиция, но и естествено следствие на налагането на страната като силна аутсорсинг дестинация се включи и Георги Брашнаров. Той беше модератор на първата от двете сесии на кръглата маса и е председател на БАСКОМ и председател на Борда на ЕСИ Център България, както и управител на Nemetschek Bulgaria. “Преди 15 и повече години българската софтуерна индустрия тръгна от услугите и все още продължава да предлага повече услуги отколкото продукти. Ние в асоциацията през последните 5-6 г. непрекъснато мислим точно за тази добавена стойност - как да прехвърлим опита и знанията, натрупани благодарение на работата по международни проекти, към създаването на продукти. Това е дълъг и тежък процес, но хубавото е, че малко по малко започва да се случва. Виждаме, че в сектора има потенциал и натрупана критична маса. Само за около година след създаването на два миниатюрни фонда, които досега са изхарчили едва няколко милиона евро, изведнъж се почувства огромна разлика и ентусиазъм, че нещата може да започнат да се случват. Нашата надежда е, че те няма да спрат, а ще се развият”, каза той.

Стоян Боев, заместник-председател на УС и председател на Комисията по международно сътрудничество, европейски проекти и програми на БАИТ, член на БАСКОМ, съосновател на Българския ИКТ клъстер и управител на ICB, който също участва в кръглата маса, коментира, че за развитието на българското ИКТ производство е мнгоо важна клъстеризацията, защото малките фирми трябва по някакъв начин да се съюзят, за да бъдат по-ефективни на международния пазар. Твърдение, с което се съгласи и заместник-министърът.

В допълнение, когато е налице разработен иновативен продукт, е много важно кой “отваря вратата”, каза още Стоян Боев. “Държавата действително може да създаде механизми, с които да помогне на фирмите и точно това правят държавите, които успешно продават навън”, заяви той.

Останалите приоритети са обвързани с експортната специализация на държавата,

посочи Красин Димитров. “България е специализирана експортно в областта на хранителния сектор, машиностроенето, фармацевтиката и най-вече износа на суровини, основно цветни метали. Вместо тези суровини да напускат държавата, добре е чрез ваши продукти и услуги да се развиват такива индустриални производства, които да могат да автоматизират и да преработват тази продукция, за да можем да излезем на глобалния пазар с високотехнологични продукти с добавена стойност. В момента по-голямата част от индустриалния сектор не работи на максималния си капацитет, т. е. все още може държавата да расте минимално въз основа на съществуващите мощности. Но когато стигнем нашия таван - едва ли можем да произвеждаме повече от 4,5-5 млн. тона пшеница и да изваждаме от рудниците повече от определени тонове мед - България ще стигне своя застой, ако не направим този технологичен скок и не привлечем нужните инвестиции в следващите няколко години”, обясни той.


Bulgarian ICT Watch: експорт, софтуерни продукти и МСП на фокус

© Computer World, Computerworld.bg

Също така заместник-министърът заяви, че се надява с електронизацията на нашата икономика, съгласно оценките на Digital Europe, да постигнем 2% растеж на брутния вътрешен продукт. “В момента разполагаме със 140 млн. лв., от които 40 млн. лв. вероятно ще отидат за доставката на широколентов Интернет във всички региони в България, а останалите ще са за свързването на електронните регистри и за създаването на нова платформа, върху която да стоят нови апликационни програми, които да облекчат бизнеса”, сподели той.

Елемент от тази електронизация ще бъде и

нова автоматизирана информационна система в ИАНМСП,

за изграждането и внедряването на която агенцията съвсем наскоро е спечелила конкурс по ОПАК, сподели Евгений Иванов. Сега предстои да обяви конкурс за обществената поръчка.

“Понастоящем имаме експортен портал, обхващащ всички изнасящи компании, и нашата идея с този проект е, надграждайки портала, да постигнем максимален обхват на малкия, средния и микро бизнеса в страната. Също така ще направим крачка към това системата да бъде съвместима с усилията, които правителството полага за изграждане на е-правителство. Искаме и в реално време да можем да извършваме т. нар.

SME тестове,

което е изискване на ЕК и е изключително полезно за самия бизнес, защото всяко едно законодателно решение, което предстои да влезе в сила, регулиращо икономическите отношения в държавата, се подлага на такъв тест. Така ще мислим първо за малките и ще разбираме по-лесно какво би се получило при евентуални законодателни изменения”, обясни ръководителят на агенцията.


Bulgarian ICT Watch: експорт, софтуерни продукти и МСП на фокус

© Computer World, Computerworld.bg

Ивайло Славов, член на борда на Българска аутсорсинг асоциация (БАА) и изпълнителен директор на Bulpros Consulting (Булпрос Консултинг), който беше сред участниците на кръглата маса, приветства идеята за SME тестовете. Той посочи, че държавата трябва да създаде по-добри условия за съществуването и растежа на малкия и среден бизнес у нас. “Това включва участието в различни програми и иновативни проекти, Националния иновационен фонд (НИФ) и др., които обаче са трудни и тромави поради административната тежест, каза той. - На места с много консултации моята компания стига дотам, че може да подаде документи и да участва в проекти. А какво им е на фирмите с пет човека, които са силно иновативни, защото следват някаква идея в първата й фаза? Те, ако искат да участват, нямат шанс. Затова е важен този SME тест и ще бъде разумно да помислим как може да се помогне на малките предприятия да участват по-дейно в тази екосистема.”


Що се отнася до Националния иновационен фонд,

“процедурата трябва да бъде изчистена и в тази сесия се постарахме да го направим, защото наистина е тромава, а за иновациите е изключително важно да бъдат направени в срок - коментира Евгений Иванов. - Но има правила, а и ние подлежим на различни одити, проверки и т. н. и не можем да си позволим да с едно наше действие да компрометираме целия процес. Обаче трябва да отчетем и нещо друго - според мен, този финансов инструмент стартира в един много подходящ период, когато предходният програмен период завършва, а следващият все още не е стартирал. Факт е, че в предишната сесия имаше 67 подадени проекта, а сега са 152.”

В допълнение Евгений Иванов сподели с аудиторията и идея, свързана с интернационализация на бизнеса, която предстои да бъде реализирана, тъй като е съгласувана на най-високо равнище в дръжавата и има одобрение за нея. Става въпрос за

участия на фирми на изложения, финансирани чрез ваучерна система.

По определени критерии ще се преценява целесъобразността на участието на всяка една компания на дадено изложение. Ако участието покрие нужните критерии, фирмата получава ваучер, чрез който държават й гарантира възстановяването даден разход в определен размер. Целта на това нововъведение е повече предприятия от повече браншове да имат възможност да излязат в други страни, обясни той.

Светослав Младенов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, също подчерта, че в лицето на БАИ технологичният бизнес има стабилен партньор. “Опитваме се релевантната информация да достига до всички - както относно условията за финансиране, така и новите неща, които се случват. Винаги сме отворени, дори при първата ни среща изявих най-голямо желание да се включите в сайта ни и в месечния ни бюлетин, който издаваме вече от 6-7 месеца, където се намира най-актуалната информация за законовите промени, условията за инвестиции, новите компании, предстоящите и реализираните проекти. Надявам се по този начин да допринесем за положителния имидж както на страната, така и на ИТ индустрията като цяло”, посочи той.

Георги Брашнаров коментира, че БАИ трябва да поддържа феърплей. Притесненията му са да не би усилията на агенцията, насочени към задържането на вече привлечените успешни ИКТ инвестиции в България, да бледнеят пред усилията за привличане на нови инвестиции в сектора. Георги Брашнаров обаче уточни, че нито той, нито бранша, който представлява, не защитава каквито и да е идеи за затваряне на пазара и за създаване на ограничителни мерки.

Част от развитието на българската технологична екосистема ще бъде и

Sofia Tech Park,

проект, който вече няколко години върви бавно към своята реализация и най-сетне, след около месец, ще бъде направена първата копка за парка, следствие на година и половина усилена работа, обяви арх. Елица Панайотова, изпълнителен директор на дружеството. Фактът, че този проект стартира, в голяма степен се дължи на ИКТ сектора, защото хората, които излизат от тази индустрия, са едни от първите, които са влезли в диалог с правителството и са обърнали погледа към точно този липсващ елемент от екосистемата, подкрепяща и развиваща иновациите, изтъкна тя.


Bulgarian ICT Watch: експорт, софтуерни продукти и МСП на фокус

© Computer World, Computerworld.bg

В края на март стана ясно, че хардуерното дружество ZMD Eastern Europe и софтуерният разработчик Haemimont вече са заявили интерес да работят в Sofia Tech Park, като се водят разговори и с още две компании. Паркът ще се фокусира върху три основни сектора: ИКТ, приложни науки и енергия, и трябва да бъде завършен до края на 2015 г.

Що се отнася до максималния осигурителен праг,

Георги Брашнаров и Стоян Боев изказаха своите притеснения, че това на практика се явява мярка, наказваща целия ИКТ сектор, където заплатите са високи.

През следващите три години максималният осигурителен доход ще се повишава плавно и ще достигне 3000 лв. през 2017 г. В момента таванът е 2400 лв., догодина се очаква да е 2600 лв., а през 2016 г. - 2800 лв., според средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., която правителството прие на 16 април.

Тези промени силно ще засегнат ИКТ бранша, където голям процент от служителите получават над 3000 лв., според съвместно изследване на БАСКОМ и БАИТ. “Ако в едно шивашко предприятие може би 3-5% от служителите ще бъдат засегнати от вдигането на максималния осигурителен доход, то в сферата на ИКТ това ще бъде мярка срещу сектора. Тук е мястото на държавата, задавайки правилата, да не бъде несправедлива към сектора”, заяви Стоян Боев.

Красин Димитров подчерта, че правителството не променя из основи данъчно-осигурителната система, но и не може да си позволи да я направи прекалено сложна и раздробена. “Много важен индикатор за инвеститорите, за да изберат дадена държава, е предвидимостта на системата, заради това и основните данъци - корпоративно и лично подоходно облагане - не се променят към сегашния момент, включително дивидентите и реинвестирането на печалбата. Важно е да се отбележи, че, когато в една система се нароят много подсистеми и всеки един икономически сектор се регулира поотделно, тя става все по-тромава и сложна за управление, както и за разбиране от страна на инвеститорите. До момента българското законодателство е изградено върху подхода да няма диференциране за отделните сектори. Смятам, че за момента от макро гледна точка това е един по-устойчив модел на регулиране, защото говорим за макроикономическа стабилност, в която нямаме прекалено много правила, различни за отделните отрасли, създаващи неравнопоставеност в някакъв аспект”, обясни той.

В следващия материал от събитието, фокусиран върху втората сесия на кръглата маса - “Пазарът на ИТ продукти в страните-целеви пазари за българския бизнес”, очаквайте отразяване на презентацията на Галатея Коликова, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси към Посолството на Република България в гр. Стокхолм, Кралство Швеция, с акредитация за Норвегия и Финландия.

Тихомир Иванов





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X